понеделник, 23 май 2011 г.

За "Ruins" на O. Children

Зверската песен "Ruins" на O. Children която ме оставя като "гръмнат", и ме връща години назад когато мечтаех, а града ми се струваше толкова приказен и необятен. Някак си неизчерпаем, и единствено само аз. Малко плашещо дори. Изгубени, но не забравени години. И има нещо в текста "Те ще те убият, ако се върнеш там отново", да тогава беше красиво, тайнствено. Мистично, влюбено, красиво. Спомням си улиците, осветени от уличните лампи, причудливи улици, за детето което бях и все още искам да бъда, но ми е толкова трудно да усетя онова състояние. Дали ще ме убият тези състояния? Знам, че са уникални сами по себе си. И не ме е страх, защото тогава и сега съм аз, и никой друг. Опитвам пак да ги усетя, но не е същото. Стига толкова, ако ги има още някъде в мен, те непременно ще изплуват и ще ме израдват. Усещането е самотно, несподелимо, уникално, пътуване в съзнанието, където знаеш, че има и хубави и не толкова, спомени и изживявания. А хората понякога са толкова безлични и лицемерни, че ми се иска да не виждам никого около себе си. Егоистично, и предпазващо ме от наранявания, емоционални. Но за това пък музиката ми носи необходимото убежище и красота от усещането. Емоционалния товар може да ме накара да се чувствам като парцал, може би за дълго време. И тогава трябва да си пусна реге, примерно. За цвят и настроение. Прекалено многото мислене за това, как и какво трябва да направя, ме скапва. И аз имам нужда от дозата нихилизъм. "Ruins", която блъска всички усещания навън, и зарежда с борба в съзнанието, и дава необходимата ми злоба, да пропускам насочените срещу мен свръх очаквания. А хората, те си имат техните животи, в които не искам да навлизам. Това последното няма нищо общо с "Ruins". Всеки се опитва да прехвърли душевните си "отпадъци" на някой друг, е така, да се разтовари, и да може да се смее с това, че те е "натоварил" теб. Ето това парче не е за тези, низки въжделения човешки, то има за цел да зарежда, да така го усещам. Нахъсано и нихилистично, правиш това което ти е кеф, и не даваш на хората които искат да те мачкат, да го правят. Просто и ясно.