събота, 14 май 2011 г.

Review: Canyons Of Static - "Canyons Of Static" 2010

Canyons Of Static-Band


Country : USA

Year : 2010

Label : Self-Released

Genre : Post-Rock; Shoegaze

Web Site : Canyons Of Static MySpace


Canyons Of Static


Canyons Of Static са от Wisconsin, USA. Групата е създадена през 2005 година, имат издадено едно EP', а това тук е вторият им дългосвирещ албум от 2010 година. Който е лимитирано издание.
Post-rock, ambient, обичам ги тези "трипови" звучения. Момчетата от Canyons Of Static ме радват, още с първото парче от албума. "The Calm", да спокойствие, близко до Slowdive звучене, shoegaze китари, отварящи порти в съзнанието. 5 минути и 20 секунди, не ги усещам кога отлитат. "Northern Highland" под номер 2 в албума, продължава линията на "The Calm", като китарите са по-широко застъпени, и има по-разчупени ударни партии. Мечтателни синт акорди поддържат цялата shoegaze приказка.

И тук следва потъване. Къде? Колко?. Потъване в "Diving Bell" която е 10 минутна. Пост-рок ли споменах?. Чудесна възможност да се отлепите от Земята, за малко. Има хора които хич не харесват този стил, именно защото композициите са дълги, "трипови" и други оправдания. Но тук, тази Музика има много поле за джем, експериментиране, доразвиване на идеи, преливащи в math-rock, shoegaze и други подобни на post-rock стилове. Музикантите се отпускат и дават всичко от себе си, в инструментално и емоционално отношение. За това тази музика е трипова, и повечето от парчетата надвишават 5 минути. Китарните и барабанните експресии се отпечатват в съзнанието като нещо познато. "Diving Bell" е мантрично-мелодично, десет минутно космично доказателство за думите по-горе. "Columns" идва да напомни, че се намира и доста ambient в този стил. Едни далечни интровертни звуци, докарващи почти дроун звучене. Някъде в далечината барабани се гонят, а накрая на втората минута, съвсем неочаквано избухват едни китари. Тежко, къде отидоха Jesu, ами една трета от тях е тук в това парче. Разбира се имам предвид като звучене и усещане. Тия хора не спират психеделията и за минута, решили са да удавят слушащите като мен, в дълбокото. Защото следва още една 9 минутна композиция "Challenger". За разлика от досегашните, тя започва доста спокойно. Само бас, семпли, синтезатор, и леко раздвижени барабани. На който са му липсвали дълбоките shoegaze китари, може да бъде спокоен. Сега усещам, че песните дотук, всякаш следват една мелодична линия. Някои на това му викат концепция, но на мен ми седи леко като стереотип, който музикантите или не искат да разчупят, или е търсен ефект. Историята на албума всеки трябва да я усети / намери за себе си. Защото тук няма вокали, които да подскажат за какво иде реч. Истината е, че това не е дразнещо. Неусетното минаване на композициите, и потапянето в атмосферата са в плюс на това. В пост-рока има доста групи, които не са толкова експериментални, и си приличат. При Canyons Of Static това с неекспериментирането може да е с цел, знам ли. Няма затваряща композиция от над 10 минутните, не и тук. Последната в албума отброява 11 минути и 41 секунди. Пригответе се за полет, и да не забравите коланите, ще е лек, междугалактичаски. С кацания на планетите post-rock, shoegaze, instrumental. Забелязвам, че ако вкарат други линии при китарите и ударните, музиката им би звучала по друго. Сега е доста интровертна, откъсваща те. Може би не съм в подходящото настроение, за музиката им, но въпреки това не дразни. Радвам се на shoegaze и характерните за post-rock, "отнесени" китари. А в затварящото албума парче, тези елементи си ги има доволно. Мисля си, че с повече експериментиране в музикално отношение, и не толкова големи интровертности, може да изкарат нещо хубаво. Не че материала тук не е добър, но той е за определени състояния. А аз по време на писането на това ревю, не бях в подходящото. Имам предвид, че си трябва един вид нагласа за "пътешествие". Хората които не харесват post-rock и подобните стилове, няма как да бъдат очаровани от този албум. А за харесващите ги, като мен, повече експерименталност би обогатила цялото.