петък, 30 ноември 2012 г.

Touched By The Words: UNKLE - Be There (Feat. Ian Brown) (English)

With "Be There" (Feat. Ian Brown) of genius UNKLE, I begin regular writings, in which I will write about songs (yes, from different styles, of different bands and artists, some more known to you, some less, shamefully underrated, other determinated as total underground (who determines this, except strange "showbiz" games of label and marketing machinations), you already know what things I write in my blog), that tracks, make an excerpt of the text, I will give you a direct line to my perspective, I'll try to capture the essence, the spirit of the song, hiding behind the words. I will analyze about some human excitements (just how it sounds, huh?), reflections, I'll make gonzo-haiku assertions, another time I'll look into the details to the point of obsession, in most cases this will gives you verve, maybe, who knows. These writings of mine will no be in strict order, date, hour and day of publication, expect them suddenly and periodically.

Touched By The Words: UNKLE - Be There (Feat. Ian Brown)

С "Be There" (Feat. Ian Brown) на гениалните UNKLE, давам началото на регулярни писания, в които ще пиша за песни (да, от различни стилове, на различни групи и изпълнители, някои познати ти, някои не толкова, безсрамно подценени, други определяни за тотален ъндърграунд (кой го определя това, освен странните "шоубизнес" игри на лейбъли и маркетинг машинации), знаеш за какви неща става въпрос в блога), с които песни, правейки извадки от текста, ще ти давам директна линия до моята гледна точка, ще се опитвам да улавям есенцията, духа на песента, криещ се зад думите. Ще анализирам относно някои човешки вълнения (как звучи само, а), разсъждения, ще има гонзо-хайку твърдения, друг път ще се вглеждам в детайлите до маниакалност, в повечето случаи ще служат и за надъхване, може би, кой знае. Тези мои писания няма да бъдат в строго определен ред, дата, час и ден на публикуване, очаквай ги изневиделица и периодично.

вторник, 13 ноември 2012 г.

My memories couldn't fade, the time makes them stronger (English)

I cry. That is somehow like purifying, but if I only to think about, that is no turning back from there. And what would be, if all we love - kindred, acquaintances or people which were somehow an example of us in life, return back from there, so just to tell us, that they are feel empty without us. Just like that. I think about it and can not stop crying. And no, the time intensifies the pain, making it denser, more immense, without all of you, who are somewhere high above. I hope all is well, wherever you are. Zakk Wylde and his emotional performance of "In This River", dedicated to Dimebag Darrell, is just the thing that touch and lead to these sincere, deep emotions of mine. I think about it and can not stop crying. This is for all the people, that have been through my life and left memories in me, friends, or touched me with his art and which are gone from here. Grandfather, I'll never forget you. We miss you. Love you.

Моите спомени не може да избледнеят, времето ги прави по-силни

Плача. Пречистващо е, но само като се замисля, че няма връщане от там. А какво щеше да бъде, ако всички които обичаме - роднини, познати или хора които са ни били някак си за пример, се върнат от там, е така просто да ни кажат, че им е тъпо без нас. Просто е така. Мисля и не спирам да плача. И не, времето усилва болката, прави я по-плътна, по-огромна, без всички вас, които сте там някъде горе. Дано всичко е наред, където и да сте. А Zakk Wylde и емоционалното му изпълнение на "In This River", посветено на Dimebag Darrell, e точно нещото което докосва и кара към тези мои искрени, дълбоки емоции. Мисля и не спирам да плача. Това е за всички хора, които по някакъв начин са минали през живота ми и са оставили спомени, приятели, докоснали ме с изкуството си и вече ги няма тук. Дядо никога няма да те забравя. Липсваш ни. Обичаме те.

събота, 10 ноември 2012 г.

Travis Barker & Yelawolf - "Whistle Dixie" (Video) (English)

This obsession become stronger than ever. "Whistle Dixie" from the upcoming mini-album "Psycho White" of both "psycho" beat makers Travis Barker (Blink 182; The Transplants) and Yelawolf, which will be released officially on November 13, yes, three days left. In this video also takes part inimitable Danny Trejo. The video is just crushing, the beats also, the rhymes also, Travis Barker he not just only playing, he "lives" in the drums, Yelawolf is unique, there's no one like him. I feel how the music will grow in me with each passing day. See what's going on, and considered alone, huh? I told you before, that these guys are have the future ahead, and their collaborations are more than useful. You know what, among other things, I'll listen to a lot in the coming days, months and so on, yes, exactly "Psycho White" EP'. Let the mania begin... now. It's going to be big business. Trust me. I have perception about the things.

Travis Barker & Yelawolf - "Whistle Dixie" (Video)

Манията става по-силна от всякога. "Whistle Dixie" от предстоящия съвместен мини албум "Psycho White" на двамата "психо" бийт мейкъри Travis Barker (Blink 182; The Transplants) и Yelawolf, който ще бъде пуснат официално на 13 ноември, да, след 3 дни. Във видеото участие взима и неподражаемия Danny Trejo. Видеото е просто смазващо, бийтовете също, римите също, Travis Barker не само свири, той "живее" в барабаните, Yelawolf е единствен, няма такъв. Усещам как музиката, ще расте в мен с всеки изминал ден. Виж за какво става въпрос, и прецени сам, а? Казах ти още преди, че тези момчета имат бъдеще, и техните сътрудничества са повече от полезни. Сещаш се какво, освен всичко друго, много ще слушам близките дни, месеци и т.н., да, точно така "Psycho White" EP'. Let the mania begin... now. It's going to be big business. Trust me. I have perception about the things.

сряда, 7 ноември 2012 г.

Antipop style now and ever (English)

I just can not get out of the rhythm, my old thrill Antipop Consortium is stronger than ever. And "Shine" seems to be listen to very, very long time, just cosmic amount of time. In general, the whole "Fluorescent Black" from 2009 is irresistibly strong hip-hop album, of course, with all the electro, abstractedness, and catchy "hooks", just those unique Antipop Consortium style. And for what I tell you all this, well because, these are very underrated artists and don't deserve neglection. And no, to be not remain misunderstood my thoughts. I have nothing against well-made, repeat again, well-made pop music. Essentially, it is important music to influence you, and when it is nice, emotionally saturated, effect occurs. The song is very "film", and there have a thriller in history behind the text. I think, I should soon write about these inimitable MC-s, and about their music. I suggest you some excerpts from the text of "Shine": "Shine till they blind. Go let it shine." - very stably, leading motto, if you ask me; "Disrespect to the face they can't see." - another strong decision, full with meaning. Yes, apart to listen to music, highly recommended is to listen to the text, there is hidden the meaning. And what is the meaning? Find it for oneself. I already found it for myself. So, if Warp Records and Ninja Tune couldn't tell you anything, that is not good, so, exactly these guys, have released albums through these two iconic labels, and for to be being more precise, through one of the subdivisions of Ninja Tune label, namely Big Dada Recordings. And they are very good at what they do. And to not to talk aimlessly, get this, try to get back on the earth, if you can. Feel yourself warned, and jump into the rhythm. "Shine" is a great "hook". I tell you, that I can not get out of the rhythm of the music, also of the rhymes. Antipop style now and ever.

Antipop style now and ever

Просто не мога да излезна от ритъма, старата тръпка Antipop Consortium е по-силна от всякога. А "Shine" се очертава да се слуша много, много дълго време, просто космично много време. Изобщо, целият "Fluorescent Black" от 2009 година е неудържимо здрав hip-hop албум, разбира се, с всички electro, абстрактности, и хващащи "кукички", просто уникалния Antipop Consortium стил. А за какво ти казвам всичко това ли, ами защото, това са едни много подценявани артисти, и не заслужават пренебрегване. И не, за да не остават погрешно разбрани мислите ми. Нямам нищо против добре направената, повтарям отново, добре направената pop музика. В основата си, важно е музиката да въздейства, а когато тя е хубава, емоционално наситена, въздействието се случва. Песента е много "филмова", а има и трилър в историята зад текста. Мисля си, че скоро трябва да пиша за тези неподражаеми MC-та, и за тяхната музика. Предлагам ти малко извадки от текста на "Shine": "Shine till they blind. Go let it shine." - много стабилно, водещо мото, мен ако питаш; "Disrespect to the face they can't see." - още едно силно заключение, напоено със смисъл. Да, освен да слушаш музиката, силно препоръчително е да се вслушваш в текста, там се крие смисъла. А какъв е той? Открий го сам. Аз го открих за себе си. А ако Warp Records и Ninja Tune не ти говорят нищо, това не е добре, е, точно тия момчета, имат издадени албуми през тези два емблематични лейбъла, а за да съм по-прецизен, през едно от подразделенията на Ninja Tune, а именно Big Dada Recordings. И са много добри в това което правят. И за да не говоря безцелно, ето, опитай се да се върнеш на земята, ако можеш. Чувствай се предупреден, и скачай в ритъма. "Shine" е голяма "кука". Казвам ти, че не мога да излезна от ритъма на музиката, а и на римите. Antipop style now and ever.