Country : Australia
Year : 2004
Label : Trifekta
Genre : Lo-Fi; Indie Rock; Electro; Pop; Experimental
Web Site : Architecture In Helsinki Official Web Site
Lo-fi, indie са едни от любимите ми музикални стилове. Стилове в които може да се експериментира, а артистите казват много посредством музиката си. Австралииците от Architecture In Helsinki са ми любима и интересна група. Свирещи микс от indie, pop, lo-fi, dream-pop, electro, те могат да изненадват приятно, когато си потопен в техния свят. А той е по детски наивен, футуристичен, свят в който времето е спряло, пред едни розови сгради, със захаросани стълби, които водят към цветно небе. Където ще видиш една дъга с надпис на нея "Добре дошъл". Да, защото музиката им е дружелюбно-весела, приятелска. Електронно-мечтателна и открита. За да усетиш и ти, радостта с която я създават те. Австралииците определено имат какво да кажат. И показват, че когато следваш идеите си, се ражда нещо красиво.
Албума е "Fingers Crossed" от 2004 година, едноминутната откриваща го "One Heavy February" е indie, синт постройка с неочакван край. Още със започването на албума усещам, как ще бъда залят от мечтателно electro, indie. Втората "Souvenirs" е разгърната композиция, която ме отнася като с някаква лодка през спокойно езеро, до отсрещния бряг, където има една силно осветена къщичка. Сещам се за lo-fi, experimental агентите Stereolab. Които също са доста гениални и експериментални в правенето на своята музика. На музиката на Architecture In Helsinki се "пътува" с лекота, този им албум е по-китарно, по-инди ориентиран. 14 парчета които отвеждат на различни дестинации, под красивия вокален съпровод, синтове, всякакви звънтящи звуци. Като в една детска приказка. Изникват ми видения за слончета, жирафи, разхождащи се на слънце, едни такива ухилени, ха-ха. Казах ли жизнерадост? Не. Ето, казвам го.
Много експериментален indie rock. Приятелски. Първите пет песни са с времетраене по-малко от 3 минути всяка. Но напълно достатъчни да ме вкарат в позитива. Явно правени в добро настроение, и разположение на експериментаторския дух. Подрънквания на китари, и акорди на синтезаторите, със семпли звънтящи ударни, правят всичко една магия. Седмата песен "The Owls Go" е по-игрива, с "It's not too late to change your mind" послание. А включването на детското гласче накрая, може да ви направи деня, една идея по-усмихнат. Експериментирането от стил в стил при тях, има резултат, поне за мен, така както слушам албума. Тук има спокойни китарни пасажи, lo-fi заигравки, garage влизания, вокали които нашепват, и разказват приказки. Приказки в които можеш да се "метнеш", и да "попътуваш". С няколко думи, Architecture In Helsinki (радва ме това име, и ми прави удоволствие когато го изписвам) са си избрали и творят в ниша и стилове в които са много добри. "Kindling" е инди урок, за всички прохождащи в стила, само минута и 49 секунди. А следващата красота, с тромбоните в началото, едно спокойно такова.
"It's Almost A Trap", да това е почти капан, внимавай, че попаднеш ли в него, има вероятност да заобичаш лежерните мелодии, ако вече не си го сторил, все пак. Много хубав албум. Звучи ми още, като едно пътешествие през зелени гори. Може това да е знак, че трябва да отида на планина. Задължително с Architecture In Helsinki в слушалките. Съмнявате ли се? Аз не. А чувам и единадесетата "Like A Call", с прекрасните любовно-нашепващи вокали. Това е красота. Този албум може да го завъртя няколко пъти, и все ще откривам някакви нови звуци и елементи. Защото е много богат емоционално и в звуково отношение. "Where You've Been Hiding", "къде се беше скрил?", нали, къде?. Понякога се крием, и не излизаме там където трябва. Това е като въпрос, който те пита Защо?, а не Къде?. Защо се криеш, а не чуеш мелодиите които чакат да бъдат чути, разбрани, осъзнати. Или пък "къде си се крил досега?", та не съм те видял. Нещо такова, въпросително. Песента кара да си задаваш въпроси, а за отговорите, не знам, всеки си знае за него си. И така, към края на албума. Последните две композиции. "City Calm Down", ех, за един по-спокоен град, утопия, може би. Но песента е истинска, и хваща през кръста, и те отвежда леко от проблемите. Последната е над четири минути, необичайно за този албум. "Vanishing" е квинтесенцията на албума. Тържествен indie rock, духови инструменти за много цвят, спокойствие, calm down, сладки, мантрични вокали. Посланието да бъдеш lo-fi, да обичаш експерименталната, и не само, красота. Епичен край.
Австралийските експериментатори правят качествен албум, който може да бъде саундтрак към слънчевия ти ден. А аз ще го тествам и на планина, при всички положения.
