Review: Architecture In Helsinki - "Contact High" (Single) 2011

Country : Australia

Year : 2011

Label : V2 / Cooperative Music

Genre : Dream-Pop; Electro; Lo-Fi

Web Site : Architecture In Helsinki MySpace





Architecture In Helsinki са яка банда, несъмнено. Самото име на групата е суперяко и оригинално. Те са четири момчета и едно момиче, и противно на името си, нямат нищо общо с Хелзинки и Финландия. Създадени са в Brunswick, Australia. Тяхната музика има елементи на indie rock, много electro, IDM, lo-fi, disco, dream-pop, house. Разнородни съставки. След като видях, че са от Австралия, се сетих за необятната и експериментална сцена там. В тоя ред на мисли, очаквам и тук количество и качествени експерименти. Но точно в този техен сингъл, който съдържа две версии на "Contact High", парче от новия им албум "Moment Bends", те се придържат към electro, дискотечна атмосфера, по-комерсиално така. Lounge.

Групата австралийци имат издадени над 10 EP'-та и 5 дългосвирещи албума, това от 2002 година досега. Не е като да са непродуктивни. Участват на фестивали, правят собствени концерти в клубове. Общо взето, занимават се с това което обичат и им носи яки емоции. Въпросната песен "Contact High" е игрива, electro импресия с вокали, 80-тарско диско усещане, и романтика. Какво да кажа - клубна притурка, докато си пиете мартинито, примерно. Това относно radio edit версията. Album version леко ми навява усещането за музика към електронна игра. Някак по-директна, с вокалите от самото начало. По своему небрежна, софт. Нещо птички, пеперуди, у-а. Слънце, плаж, лятото предстои. А преди да е дошло, може да загреете с "Contact High".

Тия агенти са добри. И създават настроение. Няма да сбъркате ако се оставите в ръцете на "архитектите", те ще надградят доброто ви настроение. А албума "Moment Bends" колко е як. Но за него, в неговото усещане, уловено от мен. Казах ли, че са много талантливи австралийски агенти?

Review: 17F - "Tree Of Them" 2011

Country : Switzerland

Year : 2011

Label : Les Disques Normal

Genre : Post-Rock; Psychedelic; Instrumental; Electroacoustic

Web Site : 17F Web Site





17F е проект движен от един човек, той е Frederic Merk. Неговото занимание преди този му проект е било, да свири на китара. Не че тук не го прави. Участвал в няколко банди, той решил да направи нещо свое. И така се заражда 17F. Интровертен, electro, indie rock, post-rock, ambient замисъл. Музиката говори сама за себе си. Общо взето, това е едно междугалактическо летене. Задължително си носете скафандри, защото риска от големи височини, е повече от сигурен. И така, към самия албум. Аз му нададох ухо, разхождайки се навън сред природата. Беше слънчево, разхождах си се и слушах 17F, разбира се поседнах, за да анализирам и описвам чутото.

Review: Architecture In Helsinki - "That Beep" EP' 2009

Country : Australia

Year : 2009

Label : Polyvinyl Record Company

Genre : Electro; Lo-Fi; Pop

Web Site : Architecture In Helsinki MySpace





Това EP' съдържа 5 парчета, като 4 са ремикси или едит на заглавното "That Beep", което е включено в новия албум, на тези electro, indie, pop експериментатори от Австралия. Като последните три трака са бонуси. Самото оригинално парче е disco, house, с lo-fi, indie rock елементи. Танцувално, също както повечето неща от новия им албум "Moment Bends". За музиката им може много да се каже, че експериментират с electro е ушевадно. Че са от страна където noise, electro, breakcore и всякакъв вид музикални експериментатори са много. Дори могат да бъдат ситуирани в мейнстриима, също е възможно. Да всичко е така.

Review: 7 Grani - "Di Giorno E Di Notte" 2010

Country : Italy

Year : 2010

Label : IEN Project

Genre : Rock; Indie Rock; Alternative

Web Site : 7 Grani Official Web Site





7 Grani са италианска alternative, soft rock банда. Свирят игрив рокендрол, на места баладичен, увличащ. Това е техния втори дългосвирещ албум. И уговорката е, че не разбирам и грам италиански език, за да вниквам в текстовете. Но така както слушам, се пее за "нещата от живота" - любов, щастие, леки проблеми, слънце, вятър, море, е буквално не знам със сигурност, предполагам. Мисля, че така както има стил като brit pop, това би бил неговият успешен италиански вариант, ха italian pop (да не се бърка с italo disco). Както споменах, музиката е жизнерадостна, има си дори брас секция в парчетата. Напълно яка.

За "Ruins" на O. Children

Зверската песен "Ruins" на O. Children която ме оставя като "гръмнат", и ме връща години назад когато мечтаех, а града ми се струваше толкова приказен и необятен. Някак си неизчерпаем, и единствено само аз. Малко плашещо дори. Изгубени, но не забравени години. И има нещо в текста "Те ще те убият, ако се върнеш там отново", да тогава беше красиво, тайнствено. Мистично, влюбено, красиво. Спомням си улиците, осветени от уличните лампи, причудливи улици, за детето което бях и все още искам да бъда, но ми е толкова трудно да усетя онова състояние. Дали ще ме убият тези състояния? Знам, че са уникални сами по себе си. И не ме е страх, защото тогава и сега съм аз, и никой друг. Опитвам пак да ги усетя, но не е същото. Стига толкова, ако ги има още някъде в мен, те непременно ще изплуват и ще ме израдват. Усещането е самотно, несподелимо, уникално, пътуване в съзнанието, където знаеш, че има и хубави и не толкова, спомени и изживявания. А хората понякога са толкова безлични и лицемерни, че ми се иска да не виждам никого около себе си. Егоистично, и предпазващо ме от наранявания, емоционални. Но за това пък музиката ми носи необходимото убежище и красота от усещането. Емоционалния товар може да ме накара да се чувствам като парцал, може би за дълго време. И тогава трябва да си пусна реге, примерно. За цвят и настроение. Прекалено многото мислене за това, как и какво трябва да направя, ме скапва. И аз имам нужда от дозата нихилизъм. "Ruins", която блъска всички усещания навън, и зарежда с борба в съзнанието, и дава необходимата ми злоба, да пропускам насочените срещу мен свръх очаквания. А хората, те си имат техните животи, в които не искам да навлизам. Това последното няма нищо общо с "Ruins". Всеки се опитва да прехвърли душевните си "отпадъци" на някой друг, е така, да се разтовари, и да може да се смее с това, че те е "натоварил" теб. Ето това парче не е за тези, низки въжделения човешки, то има за цел да зарежда, да така го усещам. Нахъсано и нихилистично, правиш това което ти е кеф, и не даваш на хората които искат да те мачкат, да го правят. Просто и ясно.

Review: Architecture In Helsinki - "Fingers Crossed" 2004

Country : Australia

Year : 2004

Label : Trifekta

Genre : Lo-Fi; Indie Rock; Electro; Pop; Experimental

Web Site : Architecture In Helsinki Official Web Site





Lo-fi, indie са едни от любимите ми музикални стилове. Стилове в които може да се експериментира, а артистите казват много посредством музиката си. Австралииците от Architecture In Helsinki са ми любима и интересна група. Свирещи микс от indie, pop, lo-fi, dream-pop, electro, те могат да изненадват приятно, когато си потопен в техния свят. А той е по детски наивен, футуристичен, свят в който времето е спряло, пред едни розови сгради, със захаросани стълби, които водят към цветно небе. Където ще видиш една дъга с надпис на нея "Добре дошъл". Да, защото музиката им е дружелюбно-весела, приятелска. Електронно-мечтателна и открита. За да усетиш и ти, радостта с която я създават те. Австралииците определено имат какво да кажат. И показват, че когато следваш идеите си, се ражда нещо красиво.

Review: Editors - "Unedited" (7 CD Deluxe Limited Edition Box Set) (Compilation) 2011

Country : UK

Year : 2011

Label : Kitchenware Records

Genre : Indie Rock; Post-Punk; New Wave

Web Site : Editors Official Web Site





Новият луксозен бокс сет на Editors от Англия, включва 7 CD-та. Като тук са първите три студийни албума на групата, още b-sides, неиздавани досега композиции, много фотоси и бонуси, подбрани от бандата в това луксозно издание за колекционери. Това издание озаглавено "Unedited" (Необработван), е обемисто като материал и условно може да бъде разделено на три части. Като нямам претенцията да бъде изчерпателно ревюирано. Първа част - включени предимно енергични indie rock композиции. Втора част - повече electro ориентирана маса от звукови прелюдии. И трета част - съставена от парчета, също енергични, между които има и няколко лайв изпълнения, показващи Editors в силата им на живо. Въпреки че публиката не се чува достатъчно при общото смесване на албума. Но лайв атмосферата я има.

Review: The Vaccines - "What Did You Expect From The Vaccines?" 2011

Country : UK

Year : 2011

Label : Columbia

Genre : Indie Rock; Garage Rock

Web Site : The Vaccines MySpace





Албума почва ударно с "Wreckin' Bar (Ra Ra Ra)", едноминутно, garage, indie rock въведение, с настроение. Англичаните вадят от indie пещта страхотен албум, според мен. Песни за приятели, купони, и това да вървиш по своя си път и начин. "If You Wanna" поддържа темпо от началото, и ти казва, че "ако се върнеш, всичко ще е наред". Не се и съмнявам, при тази жизнерадостна смес от garage китари, уверен вокал и мелодия. Леко забавяне следва в "A Lack Of Understanding", но това в никакъв случай не се отразява на качеството. Духът на Острова е повече от запазен и пресъздаден, леко сиво и епично.

Review: Stars - " The Seance" EP' 2010

Country : Canada

Year : 2010

Label : Soft Revolution Records

Genre : Indie Rock; Alternative; Electro

Web Site : Stars MySpace





Каквото и да кажа за това EP' винаги ще е недостатъчно. Чуйте го и ми повярвайте. Защото това нещо удря директно в мозъка, и сърцето. И образува категорични сътресения (хубави), на емоционално ниво. "Opinions Versus The Sun (Stars Vs. The Album Leaf)" е просто гениално замислено, и с текст и като музика, направо е докосващо. След края му дълго може да си припявате "I hope I never see what they see". Защото всеки вижда неща по различен начин, а музиката тук благоприятства да "виждаш", "чуваш" истинските усещания в теб. Trust me. Това е от онези на пръв поглед песни които са семпли, но държат влага след слушане. Някои му казват шедьовър.

Review: Gates - "The Sun Will Rise And Lead Me Home" EP' 2011

Country : USA

Year : 2011

Label : Self-Released

Genre : Indie Rock; Post-Rock; Emo; Math-Rock

Web Site : Gates Web Site

С пускането на албума и първите звуци от "A Vague Ambition" си викам "опа, ето приятен инди, пост-рочец", и.... е така. В началото се откриват епични, емо похвати, така модерни напоследък. Струва ми се, че меланхолията е в повече, но момчетата си знаят най-добре емоциите. Доста от групите в този жанр използват тези похвати, и явно е много трудно да се създаде нещо, уникално, запомнящо се. Но от това което слушам, се усеща, че са отдадени на това което правят, и си мисля, че в бъдеще може да изкарат и албум с който да разчупят границите и да поекспериментират, което ще е огромен плюс в math-rock, post-rock бележника им. Талантливи ми се чуват, определено.

Joy Division's Video

Как само ме докосна това парче "New Dawn Fades", в изпълнение на басиста Peter Hook & Friends, в случая вокала поет от соул певицата Roweta (участваща и в Happy Mondays). Дълбоко декадентско, депресивна атмосфера, и чувство на тотална обреченост, но такава която се развива в катарзис. Която те кара да си задаваш въпроси, и да се чувстваш вечен, въпреки знанието, че един ден всичко ще свърши. Малко песни могат да ме докоснат истински, по онзи начин, който дни след това да съм още в атмосферата на парчето. Странно е, почти магично. Това е като света, това е как усещаш музиката, и как тя кореспондира с теб и емоциите ти. Цялата работа е магия, и някои песни успяват да я предизвикат и задвижат. Витаят духове в тази песен, посланието е силно и дълбоко. Красиво. Увлича и кара да се чувстваш като самотник, на ръба на света. Но е хубаво. Това е да усетиш Музиката.

Review: Canyons Of Static - "Canyons Of Static" 2010

Country : USA

Year : 2010

Label : Self-Released

Genre : Post-Rock; Shoegaze

Web Site : Canyons Of Static MySpace





Canyons Of Static са от Wisconsin, USA. Групата е създадена през 2005 година, имат издадено едно EP', а това тук е вторият им дългосвирещ албум от 2010 година. Който е лимитирано издание.
Post-rock, ambient, обичам ги тези "трипови" звучения. Момчетата от Canyons Of Static ме радват, още с първото парче от албума. "The Calm", да спокойствие, близко до Slowdive звучене, shoegaze китари, отварящи порти в съзнанието. 5 минути и 20 секунди, не ги усещам кога отлитат. "Northern Highland" под номер 2 в албума, продължава линията на "The Calm", като китарите са по-широко застъпени, и има по-разчупени ударни партии. Мечтателни синт акорди поддържат цялата shoegaze приказка.

Review: About Group - "Start And Complete" 2011

Country : UK

Year : 2011

Label : Domino Recording Company Ltd.

Genre : Free Jazz; Funk; Experimental; Indie Rock

Web Site : About Group Site





При първоначално пускане на албума, човек може да се заблуди, че слуша една по-лека версия на шизофреничен проект на перфектния хахо Mike Patton (ex. Faith No More, Tomahawk, Peeping Tom, и къде ли още не), ноооо... това усещане е само до включването на вокала. Той стои като че ли леко не на място, в тази джазирана, рок, инди атмосфера. И до края на албума, някакси не успях да свикна с него. Но пък не е болка за умиране, на фона на музиката.