Просто не мога да излезна от ритъма, старата тръпка Antipop Consortium е по-силна от всякога. А "Shine" се очертава да се слуша много, много дълго време, просто космично много време. Изобщо, целият "Fluorescent Black" от 2009 година е неудържимо здрав hip-hop албум, разбира се, с всички electro, абстрактности, и хващащи "кукички", просто уникалния Antipop Consortium стил. А за какво ти казвам всичко това ли, ами защото, това са едни много подценявани артисти, и не заслужават пренебрегване. И не, за да не остават погрешно разбрани мислите ми. Нямам нищо против добре направената, повтарям отново, добре направената pop музика. В основата си, важно е музиката да въздейства, а когато тя е хубава, емоционално наситена, въздействието се случва. Песента е много "филмова", а има и трилър в историята зад текста. Мисля си, че скоро трябва да пиша за тези неподражаеми MC-та, и за тяхната музика. Предлагам ти малко извадки от текста на "Shine": "Shine till they blind. Go let it shine." - много стабилно, водещо мото, мен ако питаш; "Disrespect to the face they can't see." - още едно силно заключение, напоено със смисъл. Да, освен да слушаш музиката, силно препоръчително е да се вслушваш в текста, там се крие смисъла. А какъв е той? Открий го сам. Аз го открих за себе си. А ако Warp Records и Ninja Tune не ти говорят нищо, това не е добре, е, точно тия момчета, имат издадени албуми през тези два емблематични лейбъла, а за да съм по-прецизен, през едно от подразделенията на Ninja Tune, а именно Big Dada Recordings. И са много добри в това което правят. И за да не говоря безцелно, ето, опитай се да се върнеш на земята, ако можеш. Чувствай се предупреден, и скачай в ритъма. "Shine" е голяма "кука". Казвам ти, че не мога да излезна от ритъма на музиката, а и на римите. Antipop style now and ever.
