Year : 2011
Country : China
Label : Modern Sky
Genre : Neo Classical; Pop; New Age; Ambient
Web Site : Ding Ke at SoundCloud
Ding Ke - "Because Of You"
Ding Ke е китайски dream, pop, neo classical композитор. В албума си "Island" той звучи меко, пианото е завладяващо, цигулките, челото и класическата атмосфера също. Като един съвременен класически композитор той прави пианото и гласа си водещи в 10-те композиции в албума.
Може да усетиш new age похвати, съвременни Coldplay постановки с пианото в "Orange". Музиката е отпускаща, ненатоварваща с излишни натруфености - няма китари, няма барабани, смени на темпо и други. Просто минималистични пиано композиции, които карат към усамотение. Текстовете са тривиални - за любов, разбирателство, спокойствие на духа. Ако трябва да определя с някакъв по-обширен термин случващото се в албума, той ще е - зимен-природен-изчистен-ambient-pop с dream pop вокали и neo classical похвати.
Пианото в откриващата "Petal" хваща класически акорди, навяващи леко хладно есенно настроение. Гласа на Ding Ke в "Orange" е допълнителен меланхоличен инструмент, но не бива да се заблуждаваш, че ще те вкара в депресивна среда, в средата на изпълнението се включва цигулка, сякаш излязла от средновековна къща. И за да не е самотна и крехка, тя е подпомагана от чело, а накрая всичко завършва с притаения, шепнещ глас на Ding Ke.
В "Bird" определящото нещо е цигулката в началото, която прави прехода от класика към new age пиано и съвременния pop глас на Ding Ke по-приятен. Балада за свободата, за полета на духа.
В "We" пианото звучи най-класически, но не забравяй гласа, той вкарва pop жилката, която отделя времето на сега и преди. Да и тук има цигулки и филмови оркестрации. Този албум може и да получи етикет филмова музика. За един филм с малко дъжд, ходещи хора, жълти листа по дърветата, усмихнати сгушени момичета, лодки закотвени на кея при спокойното море. "We" е минорна, но красива, също като "If", която поема повече new age в себе си, но е и pop балада разказваща за любов. А включването на саксофон, леко прокрадващ се, е толкова магично и разчупва. Истински магична, минималистична композиция.
Следващата с тривиалното заглавие "Baby I Love You So" е леко r 'n' b, soul, по-специално заради вокалите, няма нужда да споменавам, че е баладична, но на припевите има усещане за комерсиалност.
"Maitri" е много dreamy в началото, като това да видиш как се разцъфва цвете пред очите ти. А вокалите са от най-добрите в албума, допълващи се с пианото, а Maitri е някакво магично същество за което той пее с такава искрена любов. Класическата школовка на пиано си казва думата и пианото е... класическо в "Because Of You" - "I need you", "You can take my story" - толкова малко думи, толкова казващи и толкова красиво изпети. Пълно отдаване. Тук гласа е dream, pop, както искаш го наречи, но аз ще кажа след това - неземен, потапящ в композицията. Не искам нищо повече.
"Lost" е последната композиция в един албум в който не се чувстваш изгубен. Напротив, влизаш в музикантски, спокоен свят, съществуващ в около 30-те минути ambient, new age, neo classical красота. И за да потвърди това Ding Ke прави цялата "Lost" инструментална, като саундтрак на водата. За да се намериш там някъде себе си, в прекрасните пиано, чело, цигулка и оркестрации, които обрисуват целия "Island".
Този албум е неподвластен на времето, една безкрайна приказка се случва всеки път когато го слушам.
Да острова е чист, приятен, с птици, усмихнати хора и един глас и пиано, които го доукрасяват, без да се натрапват.
