Country : Sweden
Year : 2011
Label : Universal Music
Genre : Pop; Rock; Acoustic; Jazzy; Melancholic Pop
Web Site : Jay-Jay Johanson Last Fm Page
Jay-Jay Johanson е роден в Trollhatton, Sweden през 1969 година. Музиката му е меланхолична, понякога, друг път весело-иронична. Попила е в себе си от нещата на Nick Drake и Nick Cave, смес примесена с прекрасни пиано мелодии и миниатюри. Не се съмнявай, че и в този албум ги има тези определящи музиката му съставки. Лириките са тежки - за общочовешки терзания, любов, самота. Виж някои от заглавията на песните от новия му двоен албум "Spellbound" - "Shadows"; "The Girl I Love Is Gone"; "Out Of Focus"; "She Doesn't Live Here Anymore"; "Suicide Is Painless"; "The Thrill Is Gone"; "My Mothers Grave"; "She's Mine But I'm Not Hers"; "I'm Older Now" - които директно препращат към минорни мисли, и въпреки имената си са едни от най-добрите песни в албума. Албума е двоен, както споменах, вторият диск се казва "Looking Glass (New Acoustic Versions)", и както се разбира от името му, съдържа предимно акустични пиеси. Тук има зашеметяващи акустични китари, прекрасно пиано, което увлича душата ти с всеки свой акорд. Усеща се и лека jazz атмосфера, плюс прекрасно музициране, което няма как да остане незабелязано. А в "Blind" е почти сигурно, че можеш да объркаш и да се чудиш, дали Nick Drake не е възкръснал и преродил се в Jay-Jay Johanson.
Това е една прекрасна композиция в която има цигулкови оркестрации и един прекрасен глас. Историята е за това, че когато откриеш любовта, всичко преди това те навежда на мисълта, че си бил сляп, и как не си я виждал досега. Пропитият му с болка и осъзнаване глас в "Suicide Is Painless" е прекрасен и песента въпреки всички минорности е позитивна, като това да продължиш след тежък период. Да мислиш напред. Заглавната "Spellbound" е 34 секундна миниатюра с дисонантни ударни, леко маркиращи и гласа на Jay-Jay, който е една идея по-минорен от този в "Blind". "Far Away" е приятна пиано реминисценция в която може да усетиш John Lennon, jazz, тъжен blues и единствено своите собствени мисли, които отекват и са се разгърнали като разтеглен акордеон. Слаби песни тук отсъстват, ако под слаби имаш предвид меланхолични, jazzy миниатюри, изсвирени на пиано, цигулка, контрабас и глас, то албума в такъв случай не е за теб. Защото е пълен с такива красоти. Два диска и много минути музика за размисъл, вглъбение, любов, търсене. И не досажда и грам, която и песен да вземеш. А тук, във всяка композиция можеш да откриеш какъв прекрасен текстописец и композитор е Jay-Jay Johanson. Обзема ме очарование и спокойствие слушайки петата от втория диск - "Believe In Us", която е хем с класически звучащо пиано, но в същото време и близка до баладично pop звучене. Мисли в посока Elton John среща Rufus Wainwright, но с лека нотка меланхолия в общото звучене. "The Chain" има един от най-романтичните текстове, които съм слушал напоследък, редом до тези от новите албуми на Cilla Jane и Death Cab For Cutie - съответно "Until Morning Comes" и "Codes And Keys". А, да, ето го и него:
"I would like to take a walk with you.
But I'm scared it's gonna rain.
Just a picnic in the park for two.
But the gardener will complain."
"I've been follow by the worst of luck.
Maybe you can break this chain.
Come with me, come with me.
Darling can't you see.
I'm in love."
Оставя ме вторачен и вътре в песента. "The Chain" е убийствена, изтъкана от съвършенство пиеса. Пускай я на гаджето си често, случва магии. В смисъл, магията чака да бъде отключена, и това става с песен като "The Chain", с всяко следващо слушане става все по-красива и расте в теб. Която и песен да хванеш, пианото в нея ще е класа - хем jazzy камерно (но хубаво), хем с щипка класика. На моменти меланхолията обгърнала композициите може да ти дойде в повече, но музикантския дух, и леко загатнатия jazz ще ти говорят, че слушаш една добре направена, завършена музика, и това ще е истината. Вторият диск е с акустични вариации, които разкриват дълбочината в композирането на бавни, мелодични pop, jazzy пиеси от Jay-Jay Johanson. Песните в него са една идея по-меланхолични - с тъжни пиано партии, баладични, прокрадващи се към сърцето ти, за да го обгърнат с истини за света и любовта. Вземи тези редове от "She Doesn't Live Here Anymore" - "Since she's been gone, there's nobody here. To catch me when I fall" - и ще усетиш мъчителното, сподавено очакване и самотата която е пропита в тях.
Този албум ще се хареса на хора слушащи както класика, така и jazz, pop, blues, най-малкото защото обхваща всички тези стилове и ги миксира в приятна, баладична, близка, емоционална музика, съдържаща късчета хомогенна меланхолия. С такива албуми е хубаво да си леко тъжен, повярвай ми, усетил съм го.
