неделя, 2 октомври 2011 г.

Review: EvilMrSod & Dallas Kincaid - "Subterranean Power Strain" 2011


EvilMrSod


Dallas Kincaid


Year : 2011

Country : Spain / Germany / France

Label : Masters At Paradise

Genre : Rock 'n Roll; Blues Rock; Rockabilly; Country Rock

Web Site : EvilMrSod Web Site

Dallas Kincaid Web Site




Радвайки се на отиващото си лято, което ще се завърне с нова сила догодина, ни остава да се радваме на чистата rock музика. За която няма сезони, тя съществува под една или друга форма и чака своя миг. Точно този миг е настъпил сега, в края на лятото, когато "Subterranean Power Strain" излиза на бял свят и по-точно на 10-ти октомври. Това е rock удар, колаборация между Pablo Rodriguez aka. EvilMrSod и френския rock музикант Dallas Kincaid. За която колаборация споменах в ревюто ми за "El Cuervo" EP' на EvilMrSod. Ще ти кажа, че този албум е способен моментално да ме накара да раздвижа крайници, позаспали восъчни чувства, от прекомерно слушане на shoegaze, например. Отделно от това ми влива groove в кръвта, също като да заредиш позасъхналия резервоар на "Харли-Дейвидсън" - а си и да дадеш мръсна газ по прашните пътища. Ще спра с моите мисли за момент, за да ти кажа и малко предистория относно - записите, работата между двамата, избора на хората отговорни за техническата работа по албума, студиото и артуърка. Изобщо за неща които са от голямо значение за случването на един добър албум.

EvilMrSod и Dallas Kincaid се намират един друг в необятните интернет пространства, това се случва през 2008 година, и тогава Dallas предлага да пробват да пишат материал съвместно. Идеята не е логична, тъй като стиловете в които творят двамата не са много близки. Но от разстоянието на времето и това което чух, експеримента си заслужава напълно. Фийлинга привнесен и от двамата дава различност, а музиката е взривоопасна в добрия смисъл на термина.
И така с еднакви вдъхновения, но въоръжени с различна екипировка за бойни действия. Съответно EvilMrSod без допълнителни инструменти и ефекти, а Dallas свен това въоръжен със семплери, привнася онзи леко мистичен lo-fi звук и заряд в албума.
Сместа е хващаща от първо слушане, защото всички съставки за това са налице - rock отваряч с препускащо темпо и industrial ритъм плюс дисторзирани китари, които развинтват слушателя от самото начало, и rockabilly във вокалите на Dallas Kincaid ("SheryLynn"); хващащите припеви и емоция на EvilMrSod, плюс текстове от живота, които ще чуеш в "Baby Baby B-B-B- Baby" и "Oblivion"; blues стилистиката, китарното соло проправящо път през своеобразната тъмнина в "Darkness". Всеки допринася със своето участие, вдъхновения и настроение в композициите на другия. Но нека се върна още малко на работния процес, защото нещата там не са по-малко интересни.
Търсейки точния и вещ човек, който да организира стъпките по звукозаписния процес на песните. Те единодушно се спират на първото им изникнало и очевидно име и това е Matt Verta-Ray, който се заема да миксира албума в студиото N.Y.Hed Studios. Но за студиото малко по-късно.
Matt Verta-Ray е създател и китарист в групите Heavy Trash; Speedball Baby и Madder Rose, участва още в Blackflies и други. Продуцира и работи с големи имена в rock музиката които издават за емблематични лейбъли (4AD; EMI; Fat Possum; In The Red; Sympathy For The Record Industry; Atlantic), сред имената са такива като - Jon Spencer; Jim Sclavunous; Andre Williams; Kid Congo Powers; Robert Quine; Ronnie Spector - да спомена някои. Голямото име на Matt Verta-Ray предполага и голямо студио за работата по албума - студиото е N.Y.Hed Studios, както споменах по-горе. С добро оборудване и предразполагащо към lo-fi, punk rock забежки.
Там са записвали групи и изпълнители като - Andre Williams; Jim Sclavunous (от punk героите The Cramps и The Bad Seeds на Nick Cave и Mick Harvey); The Juliana Hatfield Three; Mick Collins (The Dirtbombs; The Gories); The Untamed Youth и много други. Виж сайта на студиото за повече информация - N.Y.Hed Studios. Миксирането е извършено от Matt Verta-Ray както вече знаеш, а в средата на миксирането за мастерирането се включва и Ivan Julian, което дава допълнително настроение в работния процес и атмосферата на записи.
Записите на суровия материал са направени в градовете Troyes и Berlin, а продуцирането е дело на EvilMrSod и Dallas Kincaid. Да се върнем към Ivan Julian обаче, който е известно име и е част от Ню Йоркската punk rock сцена през 1977 година. Тогава той свири в групата която създава Richard Hell And The Voidoids. Заедно с punk поета Hell, китариста Robert Quine и барабаниста Marc Bell, познат ни още като Marky Ramone от The Ramones.
Всичко изглежда добре, и е така. Записа говори за себе си. Дизайна на обложката и артуърка е дело на Rock Attitude Designs - отговорни за артуърка на албумите на EvilMrSod, още и на Keiko; Still Nasty; Stephan Imobersteg и други. Те се занимават също така с изработката на флайери, тениски, логота, плакати.

Продукцията и имената замесени в създаването и сглобяването на албума са големи. Остава да видим материала дали ще е добър. И така към "Subterranean Power Strain" с пълна крачка и отворено за експерименти rock сърце.
"SheryLynn" е надъхващ отваряч, който ще изкарва феновете на предна линия на концерти. И ще има скачане и rock вихър, и отсечени движения с главата, както при мен докато я слушам. А аз точно от това имам нужда, получава се пълно дежа-вю. Отвява ме.
Ритъм секцията клони към industrial, а ти мисли в посока The Ramones напомпани със стероиди и grunge фийлинг (добър grunge). Лекия полъх industrial и rockabilly във вокалите навеждат мисълта към експеримент в който Dallas Kincaid сякаш е сключил сделка с дявола. Имам предвид дявола на rock 'n' roll - а. И той танцува полудял, хайде на бас. Абстрактно ли ти се струва, не, чиста rock 'n' roll тръпка е. Може да натискаш replay, аз го правя и те уверявам, че със всяко слушане китарите ми се струват все по-надъхващи. Така са пипнати, че искам още и още от това.
Самото парче има ефекта да връща в зората на големи rock групи от ранга на Led Zeppelin; The Ramones; и horror punk водевилния фийлинг на The Cramps във вокалите. Като имам предвид в зората и страстта с която се е свирил rock 'n' roll от същите тези ядосани на моменти, но емблематични в rock музиката големи имена който споменах. Хайде пусни си я още веднъж. При мен е вечер, а тя толкова добре пасва на настроението ми сега. След няколко слушания на адреналиновия punk, rockabilly, industrial rock отваряч "SheryLynn" решавам да изслушам няколко пъти албума, да му дам време да порастне в мен и след това да опиша случващото се в него.

Изслушах го няколко пъти и установявам следните rock факти и мои усещания, които се надявам да ти пресъздам, докато си купиш албума и не го чуеш сам/а.
Чуй вокалите и китарния groove в "Oblivion" и виж защо често казвам, че EvilMrSod трябва да е голямо име и да е редом до големите имена в rock сцената. Тук може да спомена имената на Tom Waits; Bob Dylan; Hank Williams и още други които си избереш. Няма да сбъркаш. Вокалите са мелодични и има позитивна нотка в гласа на EvilMrSod, звучи така сякаш му предстоят куп разтоварващи случки.
"Bye Bye Lil' Bluebird (DeeDee's Blues)" може да е парче на The Rolling Stones, но с експериментални electro ритми и Nick Cave носталгична жилка във вокалите. Ако The Rolling Stones запишат песен с Iggy Pop и тя е леко меланхолична, ще звучи точно така.
"Damaged" е Elvis Presley с rockabilly и wanna get high настроение. А един глас в ехо и телефонен разговор казва, че пише rock 'n' roll песни на специална хартия. Лек ироничен хумор и заигравка с псевдозвездите които се взимат твърде насериозно.
Слушайки албума, установявам, че песните се редуват - от енергични rock, blues rock изстрели, през groovy folk rock китарни етюди от EvilMrSod до експериментални бавни lo-fi, punky, rockabilly мелодии от Dallas Kincaid.
Прави ми впечатление и добрата работа която е свършил с вокалите си EvilMrSod - той пее запомнящо се, уверено, с настроение. Когато трябва с лека абразивна твърдост, друг път мелодично ("Oblivion"), поетично и разказващ в "Pure". И като проповедник на rock, honky-tonk притчи разказва нещата от живота - там където сме всички, със своите хубави и лоши моменти. Въпреки всичко EvilMrSod вкарва настроение в цялата работа. Първоначално може да не усетиш, но след това биваш завладян от неговата енергия - енергия която не се изразява в самоцелно блъскане по барабани, скоростен метъл, пот, мускули и т.н.. Другата същност на енергията се отразява в емоционалните откъси изкуство създадени от EvilMrSod и китарата му. Някой каза ли Bob Dylan; Chuck Berry; Tom Waits?
В "Pure" EvilMrSod пее за демоните в главата си, прелъстяването, кадилаци, слънце, но и за малкото време което има за нещата които обича. Още пее за неговата любима, която е и златото и среброто за него, тази която му казва, че "всичко е наред". Прекрасна лежерна, слънчева история в която след втората минута и 30-тата секунда се включва китара в която се усеща средиземноморски фийлинг. И няма как да не заобичаш лежерността в цялата работа. И като казвам лежерност, нямам предвид бавен застой, отбиване на номера, имам предвид заразността която се прехвърля и ме отвява и отдалечава от проблемни мисли.
Country, rockabilly с прекрасния жизнен припев от EvilMrSod който е обгърнал композицията "Baby Baby B-B-B-Baby" и ме отвежда на весело ментално състояние. Тук в тази композиция колаборацията на двамата показва и характерите на писане и композиране при тях - EvilMrSod с повече folk rock, honky-tonk, country rock жилки и настроение, леко гърлен вокал и преди всичко забавление; Dallas Kincaid с повече rockabilly и експериментална нагласа, но rock с психеделична предразположеност и lo-fi в инструментите. И за да не оставаш с впечатление, че Dallas звучи депресивно, ще ти кажа, че няма допирни точки в пеенето му с Nick Cave, просто rockabilly което препраща към по-старите и силни години на стила, а той го пресъздава тук и сега. Обратно към "Baby Baby B-B-B-Baby" - какво повече може да искаш от заразния honky-tonk припев на EvilMrSod, на който ще танцуваш с гаджето си до припадък. А част от текста просто е веселба - "Night is long, if you know what i mean. But the morning is longer, so you can stay if you please. I promise nothing, but a good time." Как да не му повярваш. Казах ли ти, че настроението е цял ден и вечер и нощ. Единствено ти остава да гасиш свещите и да танцуваш с гаджето, а нощта е пред теб, в нея се случват хубави работи.
"Fake Smiles" е като сделка с дявола или вуду магьосница от която не знаеш как ще излезеш. Dallas разказва за изкушенията които се крият зад фалшива усмивка и за прелъстяването. Темпото на песента е бавно, психеделично, смъртоносно, The Bad Seeds и седатиран Iggy Pop, чакащ времето когато да избухне в смъртоносна тирада. Не пускай фалшивата усмивка да те завладее и да те направи боклук е посланието. Китарата те води през цялата композиция, която завършва с мантрични напеви от жена-шаман или вуду магьосница. Мистично и подходящо за моментите на осъзнаването от халюцинациите на героя на Уилям Бъроуз в "Голият обяд". Ако се преаранжира саундтрака към филма тази композиция задължително трябва да присъства там. Това го казвам с най-добри чувства към песента и филма, с цялата ми увереност в тяхната атмосфера и послание. Не допускай фалшивата усмивка в дома си, защото срещата винаги ще бъде объркваща за теб. Вместо това чуй песента.
"Fuck It All (Nothing To Lose)" е песента която Bob Dylan не направи в днешни дни, за да звучи groove и съвременно. А EvilMrSod ти казва с нея, че няма какво да губиш, и трябва да се чувстваш жив и себе си, какъвто и да си. Да вървиш по пътя който си си избрал.
Тя е по-дълга от обикновенното за rock песен, цели 8 минути без шест секунди. Но не това е най-важното, най-важното са думите в нея - "How many reasons do you need to feel guilty" - които повтаря EvilMrSod, за да ми се забият в мозъка и да не се чувствам виновен за грешките на другите. Темпото е нещо средно като за delta blues и бавните неща на The Rolling Stones с много groove и китарно соло след шестата минута и до края.
Southern folk rock има в следващата "The Long Walk", пустинно слънце за самотния каубой, поклащащ се на коня си и jazz потпури на третата минута, клавири и вярваш или не funky Jamiroquai надниква иззад ритъма и във вокалите на Dallas Kincaid. Bi-bop също мога да кажа. Харесва ми експеримента в тази седемминутна композиция. B.B. King крачещ през пустинята с усмивка на уста и southern rock акорди в джоба си. В тази композиция както и в деветата "Fake Smiles" участие взима Jean Noel Levavasseur - рок журналист и фотограф, който пише текстовете и на двете.
Предпоследната 12-та композиция "Just Another Day" е като товарен влак зареден с groovy rock динамит. Усещам как започвам да си тактувам с ритъма. Чиста rock вакханалия за зажаднялото ти за танци тяло.
Последната "Juliana (Listening To Heavy Trash In Coney Island)" има и country и psychedelic rock в цели 7 минути и 41 секунди, но не това е най-важното, важното е, че тук има смесване на стилове - тежък blues започващ от първата минута и 20-тата секунда със слайд китара, който преминава в hip-hop бийт с lo-fi експериментални шумове и indie rock. А кинематичните атмосферични клавирни пасажи са като пътуване във времето. Ето това е разгръщане на творческия потенциал в правилната посока. Но кой съм аз за да съдя, я по-добре чуй песента, за да се увериш, и да отлетиш.
А след тази песен ми се иска албума да не свършва, защото и заряда в тази последна композиция е също толкова силен, дори по-силен от началните акорди на албума. Какъв groove само. Това ти трябва в края на лятото, за да те държи в настроение до следващото в следващата година, всеки път когато си пуснеш "Subterranean Power Strain".

Съдейки по настроението в музиката, темперамента му (той е испанец), и ако щеш лежерността която струи от rock, folk rock, country rock, honky-tonk миниатюрите му, аз съм убеден, че всяко шоу на EviMrSod - в клуб, на концерт или фестивал е изключително напоено с радост, забавление, емоции и чувства и обич към rock музиката. EvilMrSod е артист който има емоции, които показва и изразява с музиката си, и не е ли това наистина важно в днешно време. Аз знам. Това е важно, и това понякога не е никак лесно, да разкриваш душата си пред хората, да си честен към изкуството си. И въпреки че не продава милиони албуми (а аз му желая един ден да стане именно това), честността към изкуството която той показва е важна за мен. Прибави към това и експерименталният punk, rockabilly уклон в песните на Dallas Kincaid, и ще получиш пъстър материал, но в същността и консистенцията си groove rock албум.
Когато слушам музиката на Pablo Rodriguez aka. EvilMrSod винаги имам усещането за отпускане на креативността от негова страна, и това не е само просто усещане, повярвай ми, това е наистина така. Защото каквото и да си говорим той е наистина отдаден на това което прави артист. He sold his soul to rock 'n' roll. And it's for good.

Този албум ще расте с всяко слушане. Не бъди ограничен rock пурист, защото ще изпуснеш groove и тръпка, които си заслужава да бъдат чути от колкото се може повече хора. Побързай да си купиш албума и да дадеш на стереото си верния тон. Rock on.