вторник, 26 юли 2011 г.

Review: Beth Hart - Blues история и едно прекрасно представление в Германия

Beth Hart


Country : USA

Year : 2011

Genre : Blues Rock; Rock; Soul

Web Site : Beth Hart Web Site


Историята на Beth Hart е много пъстра и изпълнена с препятствия. Четиригодишна тя започва да свири на пиано, концентрирайки се върху класически работи на Бах и Бетовен, но бързо преминава в рока, свирейки мейнстриим неща на артисти като Etta James; Otis Reding и често Led Zeppelin. Когато е на пет години, нейния баща бива осъден за разпространение на наркотици, и отива в затвора. Когато излиза се развежда с жена си след 15 години брак. Като резултат от проблемите, 11 годишната Beth започва да пие алкохол и да взима наркотици, а когато е на 15 нейния приятел я "закача" на хероин. Доста тегава история, нали? Но Beth не се предава, тя записва да учи в Лос Анджелис изкуства с пеене и чело. През този период тя прави така наречените "отворени сцени" няколко пъти в седмицата. Също така, участва в състезания за таланти, където прави голямо впечатление. Най-известното в което участва е "Star Search" през 1993 година. Тя печели 13 епизода подред, с изпълнения на Janis Joplin; Melissa Etheridge и Aretha Franklin, също и с две свои композиции - "Show Me The Way" и "I Am The One". В крайна сметка тя печели състезанието "Star Search".

Като резултат от неуморната работа, тя изоставя ученето и е изключена от училище. След това започва да учи за придобиване на лиценз за брокер на недвижими имоти, но скоро открива, че това не е за нея. И решава да се откаже от това учене и да последва сърцето си в посока Музиката. От което според мен последната впоследствие ще спечели много.

В L.A. тя среща родения в Израел басист Tal Herzberg. Двамата изглежда си допадат персонално и музикално. Заедно с китариста Jimmy Khoury те започват да изнасят концерти. David Wolff който прави Cyndi Lauper известна, чува Beth как пее и веднага е запленен от таланта и, и направо и предлага да и стане мениджър. Повлияна от някои стари разочарования тя е колеблива, но накрая приема. А с пристигането на барабаниста Sergio Gonzales състава е оформен и Beth подписва с Atlantic Records.

През 1996 година албума и "Immortal" е издаден в Америка и Германия, а бандата започва 9 месечно турне. След края му Beth иска да пише нов материал, но пътуванията си казват своето и след завръщането си в L.A., те се нуждаят от почивка. Beth отива в Бирмингам за почивка и оздравяване.
За този период тя казва: "Това беше първото ни голямо пътуване, групата бе в борба със себе си, а аз бях много невротична от тези неща. Когато всичко свърши аз бях: "Не искам да се прибирам вкъщи." И Бирмингам беше перфектното място да се отделя от реалния свят."

Beth Hart 2

Вторият албум "Screaming For My Supper" излиза през 1999 година, и Beth отново работи по него с Tal Herzberg. Албума е здрав рок запис с радио ориентирани песни, направени в най-добрите американски pop, rock традиции. Биографичната песен "L.A. Song (Out Of This Town)" става хит в Америка и Холандия. Около този период тя наема роудито Scott Guetzkow. За тогава тя казва: "Аз осъзнах, че прекрасния живот за който мечтаех, не беше да отида в Алабама или Южна Африка или където и да било. Това просто трябва да се случи вътре в мен. И тогава аз реших да се върна обратно в Лос Анджелис, и да разбера себе си. Започнах да се чувствам малко по-добре, грижейки се за себе си. И се фокусирах над фактите и нещата които ме караха да се чувствам щастлива."
По това време Richard Donner я пита дали иска да участва в филм за живота на Janis Joplin. Beth обаче не се вижда в типа жена, която да участва в филм. Но когато тя е попитана за прослушване за театрална версия за живота на Janis Joplin наречена "Love Janis", Beth не се колебае и за момент. За съжаление стресът който идва след нейното участие в това представление, оказва негативно влияние, и тя се потапя в света на алкохола и наркотиците.
Лейбъла и препоръчва да се види с доктор, който впоследствие и предписва успокоителни. Лекарствата скоро помагат на Beth да пее без да е отегчена, и я пазят далеч от пиене... и ядене. Тя започва да губи много килограми. Когато се появява в шоуто на Джей Лено, хората от нейната звукозаписна компания са шокирани от измършавелия и вид, и незабавно прекратяват договора и. Beth започва да си предписва сама на себе си фалшиви рецепти, и свършва в затвора.
За нея последният изход, е да започне да се лекува. "Аз започнах оттам където загубих музиката. Не исках да живея повече, но бях твърде уплашена да умра." С помощта на нейния мениджър и Scott Guetzkow, тя започва да посещава Анонимните Алкохолици. Там тя получава професионална помощ, и се омъжва за Scott Guetzkow. "Това бяха дни в които бях адски уплашена" - споделя тя. "Но през повечето време бяха добри. Истината е, че през някои дни аз съм адски щастлива, и не мога да спра да се смея." - заразително казва тя.

По третия си албум "Leave The Light On" излязъл 2004 година, Beth е работила с целта да опише цялата нищета на миналото. "С този албум, аз се преборих с тежките дни в моя живот и погледнах над тях като с лупа. Не исках да позволя да се върна обратно. Не бях уплашена от нещата които показвах, защото те бяха истински" - откровена е тя.
С този албум Beth представя новите членове на групата - Jon Nichols (китара) и Tom Lily (бас китара). Но среща трудности при намирането на постоянен барабанист. Нейният добър приятел Berney Pershey, понякога свири с нея, но е много зает. John Nyman свири за кратко с групата. Албума е реализиран в няколко държави - Холандия; Америка; Австралия; Дания; Германия. Сингъла "Learning To Live" става хит, като в Дания се изкачва на първо място и получава златен статус.

Едно от най-запомнящите се шоута Beth прави на 7 май, 2004 година в разпродадената зала Paradiso в Холандия. Това шоу е издадено на CD и DVD, и показва какъв невероятен изпълнител и талант е Beth Hart на живо. Неините лайв албуми са любими на много от неините фенове, заради уникалната и динамична сила с която тя и групата и свирят на живо.

През следващите няколко години те са заети с турнета в Дания и Холандия, които са тотално разпродадени. Докато траят турнетата Beth не спира да пише нов материал. Тя подготвя достатъчно песни за ново CD, и през 2007 година го издава. Всички песни в него са записани на живо в студио от нея и групата с новия член, барабаниста Todd Wolf. Beth решава да го запише по този начин, след получаването на запитвания от фенове и критици за CD, което може да пресъздаде същите емоции като при живо изпълнение.
Получава се истински запис, пълен с чувства, които изразяват търсенията на Beth за любов и щастие. Тя и групата и продължават да правят концерти. В Скандинавия и Холандия нейната репутация е известна. Сега наред да бъдат запознати с уникалната и талантлива артистка каквато е Beth на живо с групата си са - Германия; Швейцария; Австрия и Великобритания. Първите внимателни стъпки са направени с няколко малки, но успешни шоута в тези държави.

Beth Hart 3

Новия албум на Beth Hart "My California" е издаден в Европа през есента на 2010 година. Албума се очаква да бъде реализиран в Америка през 2011 година. И тъй като Beth Hart е уникална, емоционална и много "хващаща" на живо. Аз ще те запозная с концерта и в Бон, Германия, направен през 24 март тази 2011 година. Наистина това е отдаден, емоционален rock, blues rock концерт, какъвто само истинските повлияни артисти могат да предложат.

Запознавайки те и обръщайки внимание на конкретно този концерт на Beth Hart. Аз искам да кажа, че това е pure blues, rock с много пиано, глас, китари и ритъм. Мастер клас по емоция на изпълнението, тотална отдаденост, инструментални умения от всички участващи. Музикантите са безупречни, и толкова "вътре" в шоуто, че създават усещане за перфектност. Всички заедно работят като машина. Машина за blues - тъжноват, откровен и неповторим.
Концерта вкарва директно в кръвната ти картина - приятен унес, почти академични blues, rock акорди и постановки, на които може да усетиш, как започваш да се поклащаш в ритъма. Тук я има и кадифената, като приглушена светлина, прочувствена балада "Leave The Light On", изпята с много чувство, както всички композиции между другото. Beth Hart е прочувствена, но може и да пее плътно и нахакано-уверена с блендата на Etta James, Janis Joplin. Видяла и хубаво и лошо в живота си тя пресъздава емоция след емоция. Защото blues rock-а възпява тъгата, трудностите, но и състоянията на опиянение, и заразителна радост. Не, това не е противоречив концерт, присъствалите на него определено са щастливци, притихнали и слушащи, докоснати от магията на Beth Hart на живо. Как искам и аз да бъда част от това наситено с красота отдаване.

Умело кореспондираща си и водеща музикантите до себе си, заедно правят плавни вливания от динамични и енергични rock похвати в баладично-сантиментални пожелания. За да покажат, че живеят с тази музика. И всякаш музиката им благодари, че точно те я свирят, "огъват", моделират, импровизират.
Тази музика трябва да бъде изсвирена, защото Beth има истории които да разкаже, дори и тъжни, като това, че сестра и умира само на 17 години. Защото музикантите са супер вещи, с много концерти зад гърба си. Защото композициите са завладяващи. И да, Beth е голяма на живо, този концерт е доказателство. Не оставаи с впечатлението, че композициите са сълзливи, думата по-скоро е тежки. Beth може да бъде много кораво момиче, виж историята и и прецени.
Тя има приятни диалози с публиката, обяснява песните, казва, пита. За да се получи това което е - спонтанен спектакъл. Направен за хората, които обичат тази музика, и искат да слушат истински blues rock гласове.
Концерта как завършва само, с песен посветена на починалата и само на 17 години сестра. На която не знам колко пъти настръхнах и дори се просълзих. Тази песен е като една недовършена започната приказка между тях. Тъжна blues изповед, за един неизживян живот, на изгубени мечти, една притихнала мъка обгръща сърцето. А Beth прави така че в ума ми нахлуват картини, как те двете тичат по поляни и си играят като малки. Надали има по-сладка и отдадена от цялото и сърце песен, която да подхожда в случая. Това е болка от която ми потекоха сълзи. Тя казва как си спомня всички моменти с нея, и я обича завинаги. От записа просто не се усеща, но съм сигурен, че се е разчувствала докато изпълнява песента. Надали има нещо по-лошо от загубата на близък човек. Тя остава твърда и забива парчето, което е неземно. Защото е истински диамантен блус глас, оставящ ме искащ още, гледащ безмълвно някъде там, за да видя гордата осанка на blues дамата Beth Hart, застанала леко приведена зад пианото.

И да, вече знам, че всеки концерт на Beth Hart е магия. This is a masterpiece.

350