петък, 30 ноември 2012 г.

Touched By The Words: UNKLE - Be There (Feat. Ian Brown) (English)

With "Be There" (Feat. Ian Brown) of genius UNKLE, I begin regular writings, in which I will write about songs (yes, from different styles, of different bands and artists, some more known to you, some less, shamefully underrated, other determinated as total underground (who determines this, except strange "showbiz" games of label and marketing machinations), you already know what things I write in my blog), that tracks, make an excerpt of the text, I will give you a direct line to my perspective, I'll try to capture the essence, the spirit of the song, hiding behind the words. I will analyze about some human excitements (just how it sounds, huh?), reflections, I'll make gonzo-haiku assertions, another time I'll look into the details to the point of obsession, in most cases this will gives you verve, maybe, who knows. These writings of mine will no be in strict order, date, hour and day of publication, expect them suddenly and periodically.

Touched By The Words: UNKLE - Be There (Feat. Ian Brown)

С "Be There" (Feat. Ian Brown) на гениалните UNKLE, давам началото на регулярни писания, в които ще пиша за песни (да, от различни стилове, на различни групи и изпълнители, някои познати ти, някои не толкова, безсрамно подценени, други определяни за тотален ъндърграунд (кой го определя това, освен странните "шоубизнес" игри на лейбъли и маркетинг машинации), знаеш за какви неща става въпрос в блога), с които песни, правейки извадки от текста, ще ти давам директна линия до моята гледна точка, ще се опитвам да улавям есенцията, духа на песента, криещ се зад думите. Ще анализирам относно някои човешки вълнения (как звучи само, а), разсъждения, ще има гонзо-хайку твърдения, друг път ще се вглеждам в детайлите до маниакалност, в повечето случаи ще служат и за надъхване, може би, кой знае. Тези мои писания няма да бъдат в строго определен ред, дата, час и ден на публикуване, очаквай ги изневиделица и периодично.

вторник, 13 ноември 2012 г.

My memories couldn't fade, the time makes them stronger (English)

I cry. That is somehow like purifying, but if I only to think about, that is no turning back from there. And what would be, if all we love - kindred, acquaintances or people which were somehow an example of us in life, return back from there, so just to tell us, that they are feel empty without us. Just like that. I think about it and can not stop crying. And no, the time intensifies the pain, making it denser, more immense, without all of you, who are somewhere high above. I hope all is well, wherever you are. Zakk Wylde and his emotional performance of "In This River", dedicated to Dimebag Darrell, is just the thing that touch and lead to these sincere, deep emotions of mine. I think about it and can not stop crying. This is for all the people, that have been through my life and left memories in me, friends, or touched me with his art and which are gone from here. Grandfather, I'll never forget you. We miss you. Love you.


Моите спомени не може да избледнеят, времето ги прави по-силни

Плача. Пречистващо е, но само като се замисля, че няма връщане от там. А какво щеше да бъде, ако всички които обичаме - роднини, познати или хора които са ни били някак си за пример, се върнат от там, е така просто да ни кажат, че им е тъпо без нас. Просто е така. Мисля и не спирам да плача. И не, времето усилва болката, прави я по-плътна, по-огромна, без всички вас, които сте там някъде горе. Дано всичко е наред, където и да сте. А Zakk Wylde и емоционалното му изпълнение на "In This River", посветено на Dimebag Darrell, e точно нещото което докосва и кара към тези мои искрени, дълбоки емоции. Мисля и не спирам да плача. Това е за всички хора, които по някакъв начин са минали през живота ми и са оставили спомени, приятели, докоснали ме с изкуството си и вече ги няма тук. Дядо никога няма да те забравя. Липсваш ни. Обичаме те.


събота, 10 ноември 2012 г.

Travis Barker & Yelawolf - "Whistle Dixie" (Video) (English)

This obsession become stronger than ever. "Whistle Dixie" from the upcoming mini-album "Psycho White" of both "psycho" beat makers Travis Barker (Blink 182; The Transplants) and Yelawolf, which will be released officially on November 13, yes, three days left. In this video also takes part inimitable Danny Trejo. The video is just crushing, the beats also, the rhymes also, Travis Barker he not just only playing, he "lives" in the drums, Yelawolf is unique, there's no one like him. I feel how the music will grow in me with each passing day. See what's going on, and considered alone, huh? I told you before, that these guys are have the future ahead, and their collaborations are more than useful. You know what, among other things, I'll listen to a lot in the coming days, months and so on, yes, exactly "Psycho White" EP'. Let the mania begin... now. It's going to be big business. Trust me. I have perception about the things.


Travis Barker & Yelawolf - "Whistle Dixie" (Video)

Манията става по-силна от всякога. "Whistle Dixie" от предстоящия съвместен мини албум "Psycho White" на двамата "психо" бийт мейкъри Travis Barker (Blink 182; The Transplants) и Yelawolf, който ще бъде пуснат официално на 13 ноември, да, след 3 дни. Във видеото участие взима и неподражаемия Danny Trejo. Видеото е просто смазващо, бийтовете също, римите също, Travis Barker не само свири, той "живее" в барабаните, Yelawolf е единствен, няма такъв. Усещам как музиката, ще расте в мен с всеки изминал ден. Виж за какво става въпрос, и прецени сам, а? Казах ти още преди, че тези момчета имат бъдеще, и техните сътрудничества са повече от полезни. Сещаш се какво, освен всичко друго, много ще слушам близките дни, месеци и т.н., да, точно така "Psycho White" EP'. Let the mania begin... now. It's going to be big business. Trust me. I have perception about the things.


сряда, 7 ноември 2012 г.

Antipop style now and ever (English)

I just can not get out of the rhythm, my old thrill Antipop Consortium is stronger than ever. And "Shine" seems to be listen to very, very long time, just cosmic amount of time. In general, the whole "Fluorescent Black" from 2009 is irresistibly strong hip-hop album, of course, with all the electro, abstractedness, and catchy "hooks", just those unique Antipop Consortium style. And for what I tell you all this, well because, these are very underrated artists and don't deserve neglection. And no, to be not remain misunderstood my thoughts. I have nothing against well-made, repeat again, well-made pop music. Essentially, it is important music to influence you, and when it is nice, emotionally saturated, effect occurs. The song is very "film", and there have a thriller in history behind the text. I think, I should soon write about these inimitable MC-s, and about their music. I suggest you some excerpts from the text of "Shine": "Shine till they blind. Go let it shine." - very stably, leading motto, if you ask me; "Disrespect to the face they can't see." - another strong decision, full with meaning. Yes, apart to listen to music, highly recommended is to listen to the text, there is hidden the meaning. And what is the meaning? Find it for oneself. I already found it for myself. So, if Warp Records and Ninja Tune couldn't tell you anything, that is not good, so, exactly these guys, have released albums through these two iconic labels, and for to be being more precise, through one of the subdivisions of Ninja Tune label, namely Big Dada Recordings. And they are very good at what they do. And to not to talk aimlessly, get this, try to get back on the earth, if you can. Feel yourself warned, and jump into the rhythm. "Shine" is a great "hook". I tell you, that I can not get out of the rhythm of the music, also of the rhymes. Antipop style now and ever.


Antipop style now and ever

Просто не мога да излезна от ритъма, старата тръпка Antipop Consortium е по-силна от всякога. А "Shine" се очертава да се слуша много, много дълго време, просто космично много време. Изобщо, целият "Fluorescent Black" от 2009 година е неудържимо здрав hip-hop албум, разбира се, с всички electro, абстрактности, и хващащи "кукички", просто уникалния Antipop Consortium стил. А за какво ти казвам всичко това ли, ами защото, това са едни много подценявани артисти, и не заслужават пренебрегване. И не, за да не остават погрешно разбрани мислите ми. Нямам нищо против добре направената, повтарям отново, добре направената pop музика. В основата си, важно е музиката да въздейства, а когато тя е хубава, емоционално наситена, въздействието се случва. Песента е много "филмова", а има и трилър в историята зад текста. Мисля си, че скоро трябва да пиша за тези неподражаеми MC-та, и за тяхната музика. Предлагам ти малко извадки от текста на "Shine": "Shine till they blind. Go let it shine." - много стабилно, водещо мото, мен ако питаш; "Disrespect to the face they can't see." - още едно силно заключение, напоено със смисъл. Да, освен да слушаш музиката, силно препоръчително е да се вслушваш в текста, там се крие смисъла. А какъв е той? Открий го сам. Аз го открих за себе си. А ако Warp Records и Ninja Tune не ти говорят нищо, това не е добре, е, точно тия момчета, имат издадени албуми през тези два емблематични лейбъла, а за да съм по-прецизен, през едно от подразделенията на Ninja Tune, а именно Big Dada Recordings. И са много добри в това което правят. И за да не говоря безцелно, ето, опитай се да се върнеш на земята, ако можеш. Чувствай се предупреден, и скачай в ритъма. "Shine" е голяма "кука". Казвам ти, че не мога да излезна от ритъма на музиката, а и на римите. Antipop style now and ever.


събота, 6 октомври 2012 г.

Is There Anybody Out There? - I'm Not There (English)

For some time this is the song. The version that made Sonic Youth is somehow a bit darker, bemused, than the original of the great, unique (yes, you read correctly) Bob Dylan. Perfect composition, just does not want to go out of my head, and I'm not sure, that I want to let her go. Why not, to let her "grow", what is better than one composition to become part of you, so somehow, like that, by itself, at once, without asking you. I think that you know, what this is about - the real thing remains true, forever, and sometimes back to touch you, because you need them. And this definitely touched me, for the time being I prefer this version of the song, somehow she got a slight nostalgia, and I need it. See you soon. I'm still not there.


Is There Anybody Out There? - I'm Not There

От известно време това е песента. Версията която правят Sonic Youth е някак малко по-мрачна, вглъбена, от оригиналната на великия, неповторимия (да, правилно си прочел) Bob Dylan. Перфектна композиция, просто не иска да излезе от главата ми, а не съм сигурен, че и аз искам да я пусна да си отиде. Защо пък, да не я оставя да "порасте", какво по-хубаво от това една композиция да стане част от теб, някак си, ей така, от само себе си, от раз, без да те пита. Мисля че се сещаш, за какво става въпрос - истинските неща остават истински, завинаги, и понякога се завръщат да те докоснат, защото имаш нужда от тях. А това определено ме докосна, засега предпочитам тази версия, някак си има лека носталгия, и ми е необходима. До скоро. I'm still not there.


четвъртък, 12 април 2012 г.

Review: Amon Tobin - "Surge" EP' 2011 (English)



Country : Brazil

Year : 2011

Label : Ninja Tune

Genre : Electro; Glitch; IDM; Kinematic Electro; Dubstep

Web Site : Amon Tobin Web Site







Brazilian IDM, glitch, trip-hop, as you called it, still be true, electro master Amon Tobin make four song EP', which sounds like... Amon Tobin. His tendency to release EP's or mini albums, is there again, and I admit, he made a good mini albums.
Schizophrenic with noise, synthesizers blips and subversive, oppressive atmosphere, in which even Boards Of Canada would be envy and asked for in the title "Surge". Two-minute "sick" IDM aesthetics with light 8bit electronics, and sounds like a house full of ghosts on tranquillizers.
The second "Surge" (Two Fingers Remix) keeps schizophrenic nature, but this electro happens onto trip-hop basis, and "ghosts" seemed enliven and dancing eating ice cream, ha-ha. Two Fingers are Amon Tobin and Joe "Doubleclick" Chapman.
Strange sounding, but it is still Amon Tobin - the king of sophisticated darkness in electro music. In this composition you can still feel - decayed dub beats and retro 8bit arcade sound for background.

Review: Amon Tobin - "Surge" EP' 2011



Country : Brazil

Year : 2011

Label : Ninja Tune

Genre : Electro; Glitch; IDM; Kinematic Electro; Dubstep

Web Site : Amon Tobin Web Site







Бразилския IDM, glitch, trip-hop, както искаш го наречи, все ще е вярно, electro майстор Amon Tobin прави четири песенно EP', което звучи като... Amon Tobin. Слабостта му да издава EP'-та или мини албуми, отново е налице, и признавам, той прави добри мини албуми.
Шизофренично с noise, клавирни блипкания и подмолна, тягостна атмосфера, на която дори Boards Of Canada биха завидели и поискали в заглавната "Surge". Двуминутна "болна" IDM естетика с лека 8bit електроника, и звуци като от къща пълна с духове на транквиланти.
Втората "Surge" (Two Fingers Remix) запазва шизофреничната същност, но electro-то се случва върху trip-hop основа, а "духовете" сякаш се освестяват и танцуват ядейки сладолед, ха-ха. Two Fingers са Amon Tobin и Joe "Doubleclick" Chapman.
Странно звучене, но това все пак е Amon Tobin - царя на изискания мрак в electro музиката. В тази композиция още може да усетиш - разложен dub бийт и ретро 8bit аркаден звук за фон.

вторник, 27 март 2012 г.

Review: Jay-Jay Johanson - "Spellbound" 2CD 2011 (English)



Country : Sweden

Year : 2011

Label : Universal Music

Genre : Pop; Rock; Acoustic; Jazzy; Melancholic Pop

Web Site : Jay-Jay Johanson Last Fm Page




Jay-Jay Johanson is born in Trollhatton, Sweden in 1969. His music is melancholic, sometimes, other times happy-ironic. Accepted is in itself the things of Nick Drake and Nick Cave, a mixture mixed with beautiful piano melodies and miniatures. Do not doubt, that this album has them these defining his music components. The lyrics are heavy - for the general human anguish, love, loneliness. Look at some songs titles from his new double album "Spellbound" - "Shadows"; "The Girl I Love Is Gone"; "Out Of Focus"; "She Doesn't Live Here Anymore"; "Suicide Is Painless"; "The Thrill Is Gone"; "My Mothers Grave"; "She's Mine But I'm Not Hers"; "I'm Older Now" - which directly refer to minor thoughts, and although their names they are among the best songs in the album. The album is double, as I mentioned, the second disc is called "Looking Glass (New Acoustic Versions)", and as understood by its name, contains mostly acoustic pieces.
There are stunning acoustic guitars, beautiful piano, which attracts your soul with each every chord. Feels also light jazz atmosphere, plus great music-making, that can not go unnoticed. And in "Blind" is almost surely, that you can mess up and you wonder, whether Nick Drake is resurrected and reincarnated in Jay-Jay Johanson.

Review: Jay-Jay Johanson - "Spellbound" 2CD 2011



Country : Sweden

Year : 2011

Label : Universal Music

Genre : Pop; Rock; Acoustic; Jazzy; Melancholic Pop

Web Site : Jay-Jay Johanson Last Fm Page




Jay-Jay Johanson е роден в Trollhatton, Sweden през 1969 година. Музиката му е меланхолична, понякога, друг път весело-иронична. Попила е в себе си от нещата на Nick Drake и Nick Cave, смес примесена с прекрасни пиано мелодии и миниатюри. Не се съмнявай, че и в този албум ги има тези определящи музиката му съставки. Лириките са тежки - за общочовешки терзания, любов, самота. Виж някои от заглавията на песните от новия му двоен албум "Spellbound" - "Shadows"; "The Girl I Love Is Gone"; "Out Of Focus"; "She Doesn't Live Here Anymore"; "Suicide Is Painless"; "The Thrill Is Gone"; "My Mothers Grave"; "She's Mine But I'm Not Hers"; "I'm Older Now" - които директно препращат към минорни мисли, и въпреки имената си са едни от най-добрите песни в албума. Албума е двоен, както споменах, вторият диск се казва "Looking Glass (New Acoustic Versions)", и както се разбира от името му, съдържа предимно акустични пиеси. Тук има зашеметяващи акустични китари, прекрасно пиано, което увлича душата ти с всеки свой акорд. Усеща се и лека jazz атмосфера, плюс прекрасно музициране, което няма как да остане незабелязано. А в "Blind" е почти сигурно, че можеш да объркаш и да се чудиш, дали Nick Drake не е възкръснал и преродил се в Jay-Jay Johanson.

неделя, 12 февруари 2012 г.

Review: Farewell Continental - "!Hey, Hey Pioneers!" 2011 (English)



Country : USA

Year : 2011

Label : Paper + Plastick Records

Genre : Alternative Rock; Indie Rock

Web Site : Farewell Continental Web Site







The initial song from new album of Farewell Continental, which is named "Seasoned Veterans" with nothing to give a hint of energetic music happening in the remaining 13 compositions. Yes, they are pleasant, energetic, melodic alternative rock, indie rock, even britpop feel in it (besides sounds good, not just copied) and the vocals of the singer and keyboardist Kari Gray and Justin Pierre (also vocals and guitar in Motion City Soundtrack) sounded so that make melody inevitable and desirable.
Five-member band from Minneapolis, USA, is more than pleasant for listening, and with this music, I imagine, that they makes a big party on live performances in support of issued in may by Paper + Plastick Records their new album "! Hey, Hey Pioneers!", on which I will throw light or pure fan angle, right now.

Review: Farewell Continental - "!Hey, Hey Pioneers!" 2011



Country : USA

Year : 2011

Label : Paper + Plastick Records

Genre : Alternative Rock; Indie Rock

Web Site : Farewell Continental Web Site







Началната песен от новия албум на Farewell Continental, която се казва "Seasoned Veterans" с нищо не подсказва за енергичната музика случваща са в оставащите 13 композиции. Да, те са приятен, енергичен, мелодичен alternative rock, indie rock, дори britpop се усеща (при това добре звучащ, не просто копиран), а вокалите на певицата и кийбордистка Kari Gray и Justin Pierre (също и вокал и китара в Motion City Soundtrack) звучат така че правят мелодичността неизбежна и желана.
Петчленната банда от Minneapolis, USA, е повече от приятна на слушане, а и с тази музика, си представям, че правят як купон на живо в подкрепа на издадения през май от Paper + Plastick Records свой нов албум "!Hey, Hey Pioneers!", върху който ще хвърля светлина или чисто фенска гледна точка, точно сега.

четвъртък, 26 януари 2012 г.

Review: Amit - "9 Times" 2011 (English)



Country : India / UK

Year : 2011

Label : Commercial Suicide

Genre : Dubstep; Electro; Drum 'n' Bass; Darkstep; IDM

Web Site : Amit on SoundCloud







Amit makes interesting music - it is both darkly-paranoid, and is both impact and strong. The first composition is like an intro - a one-minute goa, psychedelic and with narrative voice of participating in several songs here guest singer Rani. Given to second "Prypyat" it is like schizoid prelude, because "Prypyat" is paranoid dubstep, darkstep with introductory words of Russian spokeswoman, which reported that just blasting of nuclear power station in the Russian city Chernobyl. Announcing it slightly stereotype voice, without gram of emotion. And then to start with a mid-tempo breakbeat rhythm, background of atmospheric samples, that seem to accompany you in your go down to the depths of the Earth. And the thing that impressed me in the whole album - excellent using of technique on drum programming. At times in the album, drums sound even better than played live. Yes, depends on who have played them, you will say, and you're be right. But it can not be denied dense sound, that is achieved Amit by using of technique. The song ends again with a Russian spokeswoman, which gives instructions, on how to deal with the current disaster.

Review: Amit - "9 Times" 2011



Country : India / UK

Year : 2011

Label : Commercial Suicide

Genre : Dubstep; Electro; Drum 'n' Bass; Darkstep; IDM

Web Site : Amit on SoundCloud







Amit прави интересна музика - хем е мрачно-параноична, хем е блъскаща и силна. Първата композиция е нещо като интро - едноминутна goa, psychedelic и с наративния глас на участващата в няколко песни тук гост певица Rani. Имайки предвид втората "Prypyat" тя е нещо като шизоиден увод, защото "Prypyat" е параноиден dubstep, darkstep с уводни думи от руска говорителка, която съобщава за току що взривилата се атомна електроцентрала в руския град Чернобил. Съобщавайки го с леко стереотипен глас, без грам емоция в гласа. И оттам се почва с един среднотемпов breakbeat ритъм, фон от атмосферични семпли, които сякаш те придружават в спускането ти към недрата на Земята. И нещото което ми направи впечатление в целия албум - доброто използване на техниката при дръм програминга. На места в албума, ударните звучат дори по-добре от живо изсвирени. Да, зависи от кой са изсвирени, ще си кажеш, и ще си прав. Но не може да се отрече плътния звук, който е постигнал Amit с помощта на техниката. Парчето завършва отново с руската говорителка, която дава инструкции, как да се действа при създалото се бедствие.

събота, 14 януари 2012 г.

Bright state of mind or when insights gently burst in me (English)

Rock 'n' roll, indie rock state of mind. The whole "Urban Hymns" of The Verve is masterpiece, book of emotions, plenty of devotion. Richard Ashcroft is pure talented musician. And this is to my inner muse - Hey my infinite fascination. I know, I will catch you gently, you shiny butterfly. Cause when mind work, nobody can't let me down. And I know, that I will always have you, always will feel you, as in many times when we were one.


Ясно състояние на ума или когато прозренията внимателно нахлуват в мен

Rock 'n' roll, indie rock състояние на ума. Целият "Urban Hymns" на The Verve е шедьовър, книга на емоциите, изобилие от преданост. Richard Ashcroft е истински талантлив музикант. А това е до моето вътрешно вдъхновение - Хей, мое безкрайно очарование. Аз знам, ще те уловя нежно, ти ярка пеперуда. Защото когато ума работи, никой не може да ме разочарова. И знам, че винаги ще те има, винаги ще те усещам, така както в многото пъти когато сме били едно цяло.