Country : Spain
Year : 2010
Label : Self-Released
Genre : Rock; Country Rock; Folk Rock; Blues Rock
Web Site : EvilMrSod Web Site
Пускам си "El Cuervo" и от там ме лъхва свеж country rock, folk rock. Още от минималистичната обложка дело на Luqui Rodriguez, усещам, че ще се сблъскам с нещо семпло и красиво. Предисторията е, че бях грабнат от една песен на EvilMrSod, когато за първи път чух негово изпълнение в компилацията "Disaster Week Festival". Останах очарован и спечелен от простичкия на първи поглед акустичен рок, folk rock, със заразителния припев и лирики, които са затова, че откриваш нещото което те движи, а в случая rock 'n' roll.
А това, че пише прекрасни, семпли, но хващащи blues, folk, country песни, не може да му се отрече. Китарата е инструмент чрез който се предават много емоции, и музикалния език става по-изразителен, а тя движена от Pablo Ramon Rodriguez Rivero (както е истинското име на композитора, музикант, певец и мултиинструменталист EvilMrSod), оживява и вае нишки country rock, folk rock, blues етюди. Той определено има blues, folk rock харизма, и изявите му на живо се радват на голям интерес, и как да е иначе при музиката която прави.
Ето че дойде време с желание и леко вълнение, да напиша моите впечатления за излязлото в края на 2010 EP' "El Cuervo" (Гарван).
В този мини албум няколко човека удрят по едно рамо на EvilMrSod - Frederique Labbow (Die Happy; Fran Helay) - чело в "I'm Gonna Disappear"; Sean Moore (Comedian Pharmacists; The Slaters) - банджо, бек вокали и мандолина в "$606"; Oliver Grauer - ко-продуцент, слайд китара и бек вокали в "I Love The Way You Hate Me", бас и бек вокали в "No Tomorrow", и бас в "$606". EvilMrSod свири на електрическа китара, акустична китара, укулеле, перкусии, барабани, триангъл, отделно от водещите и бек вокали. Брилянтна работа свършена от всички, и записвали по стария добър метод на живото записване в студио, без помощна техника, компютри и други трикове, просто чист натурален звук.
Още с отварящата "Boy You're Gonna Be Alright", EvilMrSod показва, че е силен в писането на текстове. Country китарата и honky-tonk ритъма, плюс вокала, лежерния вокал на Pablo и позитивизма лъхащ от композицията са прекрасни. "She broke my heart, and i ask her why? And everything she said was: "Boy you're gonna be alright."" Красота.
Втората "$606" продължава honky-tonk линията, като тук е и веселото банджо изсвирено от Sean Moore. Доста по-жизнерадостна и rock. Усещаш как му се отдава на EvilMrSod да пише откровения и да те увлича във ритъма.
Следващата "I'm Gonna Disappear" я усещам близка до звученето на "I Sold My Soul To Rock 'n' Roll", историята е за нещо преживяно преди, "I'm gonna disappear for one, two, three, four years. These ain't worth the tears." Изчезваш за малко и после се появяваш пак, точно като в живота който живеем. Текстовете на песните му са силни, близки, човешки, земни и rock. Ще ги чуеш във всяка една от песните му. Тази композиция е леко тъжна, одухотвореното чело на Frederique Labbow е тук и живее свой живот. А Дилъновия похват в пеенето е само плюс в палитрата.
"No Tomorrow" има приятна блус жилка в country, folk китарата и определено доста ме грабва. А солата и лежерността с която EvilMrSod свири на китарата си пораждат желание и аз да грабна и да науча вълшебния инструмент, който ми се вижда доста сложен за заучаване, поне от мен. Тук той пее, че "няма и не иска да учи правилата на играта", играта на губещите, а от това произхожда, че трябва да бъдеш себе си. Това е композиция която чувствам много близка, както споменах, защо ли, защото е откровение и настръхвам докато я слушам, и ми напомня за всички добри, големи рок песни. А тя се нарежда точно там, при най-добрите. Тотално, истинско country, но с blues, направо ме застрелва, и тактуването е задължително. Казват, че творците когато са тъжни, изоставени, в тежки периоди или лошо настроение, пишат най-добрите си песни. Не знам дали EvilMrSod е бил в такова състояние, докато е правил "I Love The Way You Hate Me", но е направил иронично заиграване с "омразата, изоставянето от любимата" и осмивайки това казва: "I love the way you hate me, don't stop hate me so much", а на него не му пука, и нали се сещаш, че след омразата идва силна любов. Слайд китарата свирена от Oliver Grauer, и country rock атмосферата са перфектни, ту blues, ту country, и все така EvilMrSod настроение.
Последната композиция с веселата заигравка с името си "Elvis Made Me What I Am Today" е изсвирена на укулеле, също така "I promise you heaven, but hell is just the same", изпето с отдаден вокал, и толкова истинско и близко, а накрая EvilMrSod прави типичните вокални номера при Elvis Presley - "O Yeah" и други вметки, и наистина е весело и свежо.
EvilMrSod отново използва острия си на моменти език, но не е ли това най-важното за един творец - да бъде искрен и себе си. От това се раждат истинските мелодии на EvilMrSod. Един ден той може да бъде много голямо име, честно.
EvilMrSod обещава много нови записи и проекти, има такива с германския folk rock композитор Marceese, записва заедно с френския рок музикант Dallas Kincaid. Отзивите от преса и онлайн издания в Германия, където той живее в момента (по-точно в Лайпциг) и други места по света са позитивни и улавят умението на EvilMrSod да пише хубави мелодии.
Със сигурност Pablo Rodriguez има още много какво да изпее и да направи с китарата си, бъди в течение. Слушай албума докато си сам пред камината, пусни го на гаджето ти, нека го чуят и комшиите ти. В крайна сметка rock музиката винаги достига до посветените хора, а ти си един от тях, след като си чул този албум.
