събота, 22 октомври 2011 г.

Review: Death Cab For Cutie - "Codes And Keys" 2011



Country : USA

Year : 2011

Label : Atlantic Records

Genre : Indie Rock; Alternative Rock

Web Site : Death Cab For Cutie Web Site




Започвам с това, че Death Cab For Cutie са направили най-мелодичния и силен албум в дискографията си. А Ben Gibbard е един изключителен текстописец и композитор, не се съмнявай. Забрави за праволинейния indie rock, тук има електроника, минали са и към post-rock звучене, дори, съмняваш ли се в резултата. Която и песен да хванеш ще го усетиш. Има много пиано и добра клавирна работа, което отделя материала на друга плоскост. Има китари - rock, indie rock, свежи. Те винаги са ми били интересна група, и все съм имал чувството, че обичат да експериментират и да са иновативни по свой си начин в това което правят. И тук, в този си албум, те доказват тези мои мисли. Чудесният текст, мечтателното пиано, ехото във вокалите в "Home Is A Fire" придават причудливост, която очарова, "the bricks make me nervous, they only so strong, love" - издава клаустрофобичност, желанието да разкъса стереотипа и да излезе на открито, под голямото синьо небе.

Всичко това в едно препускащо темпо и с умело вплетени електронни семпли. Нетипичен ударен отваряч на албума, но много заразителна и мелодична композиция. Ретро усещането в пианото в заглавната "Codes And Keys" е преплетено с indie rock вокалите на Ben, а китарите откриват shoegaze хоризонти, добави и оркестрации от цигулки и ще получиш една много богата композиция. Напомня ми леко на The Cranberries в атмосферата която прави, усеща се семплост, но също така и много идейност. Третата "Some Boys" е по декадентски танцувална и има нотки кинематичност, но все така мелодичен rock, с post-punk привкус. "Doors Unlocked And Open" има country rock китара, и е много игрива композиция за разпускане, с urban лирики и едно "blinding sun". Но виж текста - "Somwhere down, down. Down in the ocean of sound, sound. We'll live in slow-motion. And be free, with doors unlocked and open. Doors unlocked and open" - е един от най-добрите, мелодични, вкарващи ме в настроение припеви, които някога съм слушал. Очарователно силна песен. Това е дневния ми афродизиак. Темпо, ритъм, китари, вокал, всичко това е креативно омешано и дава един пространен звуков хоризонт на съзнанието ми. Идва ми наум, че тази песен би могла да служи като вдъхновение, когато искаш да създадеш нещо - картина, песен, проза, или просто да се почувстваш вдъхновен. Пускаш си тази песен и хоп, магията сама се случва.
Говорейки в началото за post-rock, ето в този случай, вземи и чуй "You Are A Tourist", където китарите не са shoegaze, не са indie rock, не са post-rock, да не са, те са нещо извън времето. Средното темпо на песента е подходящо и дава простор и на гласа на Ben Gibbard да изпее - "And if you feel just like a tourist in the city you were born. Then it's time to go. And define your destination. There's so many different places to call home." Но виж накрая това - "This fire grows higher, when there's a burning in your heart" - звучи пророческо и толкова истинско. И отново много силен мелодичен припев с извънземни китари, това нещо стои извън рамки, ограничаващи го. Слаба песен тук няма, който каквото ще да казва. "Unobstructed Views" започва като IDM, ambient, а пианото няма как да не извика образа на Chris Martin от Coldplay в съзнанието ми. Хармонично, баладично. Тук отново може да се усети това, че споменах, че има post-rock. Разчупили са звученето си, и от това е спечелила Музиката. Дори има Pink Floyd полъх, плюс леко философски текстове, за това, че в небето няма никой, просто звездна любов. Ето защо този албум се нарежда сред най-добрите издадени през 2011 година, за мен. Свежест, доза новаторство, експериментален дух, мелодичност, всичко това го прави да звучи като никой друг. Защото колко артисти са способни на това - създали са тези съставки, хубаво, но да ги сглобят по точния начин, и това да се усеща, да се случи магията на добрия запис. Е, Death Cab For Cutie са успели безцеремонно, грам нямам съмнения. Искаш стар добър indie rock плюс малко electro, ето чуй го в "Monday Morning". Средно темпо, ръждиви китарни акорди, и "The night is gonna fall and the vultures will surround you, and when you're lookin' in the mirror what you see is gon' astound you" - леко фикционни, но толкова човешки в същото време думи, плюс приказно звучащи клавири, направо от понеделник сутрин. За кой ли път, свеж rock албум.
Започващата като folk rock с пиано "Portable Television" е urban в текста, с пространни клавири, леко театрален Ben Gibbard, и наистина хващаща история. Разказваща за това, че прекаленото обсебване от телевизия, изопачава представите за същността на природата, живеейки в мегаполиса Ню Йорк, и трябва повече внимание към нея. За да я усетиш по-добре, така я почувствах и разбрах аз тази композиция.
Последните три композиции в албума са изключителни, не че останалите не са, напротив всички са неземни. Не ставам за критик, а и не искам при наличието на такива песни, единствената ми критика е, че няма повече песни в албума.
Деветата "Underneath The Sycamore" хваща с припева. Death Cab For Cutie определено са направили така че всички песни с леки изключения ("Home Is A Fire", "Unobstructed Views", "Stay Young, Go Dancing"), са с тотално красиви и хващащи припеви, освен цялостното звучене. "Underneath The Sycamore" е rock - чуй китарите; pop - чуй припева; ambient - чуй клавирите - всичко това е направило песента да звучи като приказка. Също както родителите, когато като малки са ни разказвали приказки. За да изгонят всички кошмари. Текста е забавен - "We are the same, we are both safe. Underneath the sycamore" - дори е романтичен, не мислиш ли. Във връзка с текстовете ето още един, той е от заглавната "Codes And Keys" - "Throwing stones at the sky, when they fall back to earth, as minor chords of major works. Separate rooms of single life. We are one. We are alive" - метафорично оприличаващ, как малките неща, пораждат големи въпроси и са значими. А това което правиш има значение, там някъде в пространството и времето.
Следващата "St. Peter's Cathedral" я усещам като съвременен, експериментален вариант на "Numb" на U2, не, няма нищо общо конкретно, в началото с пиано акордите напомня за същата постройка като на "Numb". Но виж, ето това е мост свързващ indie rock с post-rock. Бавно, епично, спиращо дъха. Ambient и в същото време с остри китари в фона, леко тъжно и достолепно, също като една средновековна катедрала, която не бива да избледнява във времето и да остава празна. Масивна композиция, и като усещане и като аранжимент, не може да те остави безучастен с историята си, изтъкана от фикционален текст. "It's either quite a masterplan, or just a chemicals that help us understand, that when our hearts stop ticking. This is the end, and there's nothing past this" - толкова истинско, малко ме натъжава, а е толкова ултимативно истинско. Тук стила няма никакво значение, просто това е чиста красота.
Албума завършва с folk rock мелодичността на "Stay Young, Go Dancing", усеща се The Beatles rock, бавен ала Oasis indie rock, радиофонично и хармонично семпло изпълнение, което закрива най-добрия, мелодичен и разчупен албум в дискографията на Death Cab For Cutie. Ако още не си го чул/а, направи го, защото иначе ще пропуснеш смайващо свежата мелодичност, новаторския полъх, стадионни rock химни, и усета на Death Cab For Cutie да пишат силни, запомнящи се rock, pop песни.
Чудесен материал, пълен с фикции, житейски истини, запомнящи се песни и креативноста и таланта на музикантите, които са уцелили верния тон и ми доставят незаменимо удоволствие от слушането на съвършен албум. Не, това не е преувеличение, просто всичко в албума е на точното си място и ме издухва, а от това имам нужда.

Слушай го и танцувай силно, не само в понеделник сутрин.