четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Review: Norton - "Layers Of Love United" 2011



Year : 2011

Country : Portugal

Label : Skud & Smarty Records

Genre : Indie Rock; Alternative Rock; Shoegaze; Melodic Rock

Web Site : Norton Web Site




Norton са мелодия, са от Португалия, Norton знаят как да оперират с инструментите, и да ти направят най-безболезнената операция - с точната доза мелодична анестезия, вливане на витаминозен комплекс от пространни синтезаторни партии, умела бас линия, и маркиращи ударни - а ти да излезеш от упойката като прероден/а.
Norton са - Rodolfo Matos - барабани, синтезатор, програминг; Pedro Afonso - вокал, китари, синтезатор; Leonel Soares - бас, синтезатор; Manuel Simoes - китари, вокал. Norton свирят като всяка една голяма британска indie rock банда, която ти дойде наум. А вокалите са досущ като изпети от англичанин, т.е., без забележки. Те свирят умело и трябва да станат голямо име, повярвай ми. Има много музика в тях.

Радвайки се на това че през тази година излязоха доста и качествени мелодични indie rock, alternative rock албуми, и за да е пълно щастието, аз попадам на още един мелодичен удар. Този път Norton издават хващащ indie rock, с shoegaze китари и мелодични вокали. Звучи познато. Но албума е повече от добър, да си го кажа направо, и има красив артуърк.
Музиката на португалците, точно в този им албум ще те прави да искаш още и още. Защо ли? Чуй и ще усетиш как летиш високо над набръчканата земна повърхност. Казах, че са от Португалия, да, албума се казва "Layers Of Love United" и съдържа девет песни, не песни, по-скоро пиеси, в диапазона от около 3 до 4 минутни. Мелодия. Отдаденост и любов към музиката. Тази която ме кара да си задавам въпроси и да отлитам надалеч вътре в нея. В този ред на мисли чуй "Glowing Suite" - тя е съвършенство с текст за любов, разтегната във времето, и мелодичен вокал, китарите движат темпото, подскачат в черепната ми кутия, сякаш винаги са били там и сега са събудени. Не ми се иска да свършва тази пиеса. Тя е и една от най-дългите в албума, единствено последната "Layers" е по-дълга. Иска ми се да напиша най-хубавите думи за нея. Добре, ще се огранича само до една - вечност. С тази песен Norton могат достойно да бъдат запомнени и уважавани във времето.
Следващият инструментал "Satellite F" не и отстъпва, въпреки двете минути и 30 секунди времетраене. Тя разкрива ambient синт красота, дриблираща покрай барабаните китара и мелодична бас линия. Очарование и блян за един съвършен мелодичен свят с много усмивки и хора. Но да се върна в началото.


Албума започва с "Two Points" която е енергична с лек текст, смес между indie rock и жизнерадостен post-rock в синтезаторите и атмосферата си. По тази песен може да се ориентираш за темпото в останалите осем пиеси. Средно, но енергично, ненатрапено и преексплоатирано, и лека загатната мелодичност, която се разгръща в останалите, най-вече в "Glowing Suite", "Satellite F" и "Summer For Tomorrow".
Това е албум, който наред с "Codes And Keys" на Death Cab For Cutie е най-мелодичното нещо което съм слушал през годината.
Във втората "Daydreams" има подложка от 8bit звук при синтезатора, а усещането е за позитивизъм. А китарите пораждат темпо.
"Coastline" най-спокойно може да бъде стадионен химн, и скоро ще бъде хит по концертите на Norton. Енергична, pop композиция, една от трите над четириминутни композиции.
Прави впечатление сработеността между музикантите - вокалите на Manuel се допълват с китарните партии на Pedro Afonso, а баса движен от Leonel и барабаните изсвирени от Rodolfo са машина. Машина за ритъм, за мелодичен ритъм.
Върха за мен в този албум е четвъртата, разполовяваща го на две плоскости (и двете са здрави и добри) "Glowing Suite". Това е пиеса загнездваща се в съзнанието веднага, без да те пита искаш или не, просто е направена съвършенно и няма какво да се добави към нея. Има си всичко - мелодичен, извънвремеви припев, китари които са амалгама между post-rock и класически indie rock похват, позитивен текст, атмосферичен, фееричен синтезаторен пасаж подкрепящ припева, който създава космичност и някак си ми вдига духа на високо, няколко идеи по-високо. А цялата тя е светлина - космична. Нещо като това когато се събуждам с усещането, че днес именно ще е прекрасен ден, и няма да се тревожа за ежедневните проблеми. Кара ме да се чувствам влюбен във... всичко. Съвремие. Омагьосваща, това е достатъчно, останалото са чувства. Щях да кажа, че "Glowing Suite" и следващият indie rock, post-rock инструментал "Satellite F" са мелодичния връх в албума, и щях да сбъркам. Защото след тях се редят мелодия след мелодия, и албума се превръща в меланж от мелодия, чакай, не сладникав, в никакъв случай.
Страстта към музиката и очарователните китарни партии до голяма степен спомагат за мелодичността. С такава добра музика, Norton ще увеличат фен базата си драстично.
"Japan" е приятна с китарната си основа, 8bit синтезатор отново има след втората минута, който държи един постоянен тон, а ритъма е точно толкова вдигащ, колкото да вдигне на крака няколко хилядна публика на стадион.
"Summer For Tomorrow" е басова, меланхолична пиеса, но въпреки това текста е позитивен - за това да усещаш, да виждаш светлината, искриците, винаги, и да ти е лято в утрешния ден. С този албум винаги ще е лято в душата ми. Казах ли винаги?
Във връзка с тази песен - усещам я като продължение на последния запис на Air Formation, които за жалост не функционират, засега.
Предпоследна е "Into The Light" която започва с мелодични акорди и дълбок разкриващ емоции бас, текст за борбата да вървиш напред, да следваш себе си. Припева е енергичен, подплатен от синтезатори, приканващи към танци. Това е и една от най-ритмичните композиции в албума. А shoegaze китари в пълния им блясък, може да чуеш след втората минута и 40-та секунда. Пиршество и брилянтна музика, която си струва всички пари. И ти трябва да притежаваш, ако харесваш мелодичен indie rock с хващащи припеви, да, тук ще го откриеш.
Краят е за "Layers" с послания като - "Future is layers of love, united" и "The whole world is a magical spark, shockwaves of joy."
Тази пиеса сякаш ме хваща в прегръдките си, за да ме успокои, въпреки че е енергична и по-отнесена от останалите. Повече post-rock динамика се усеща в китарите на Pedro Afonso и Manuel Simoes. А ритъм секцията не се усеща - машина която движи конструкцията, без да прискърцва.
В албума китарите са тези които задават темпото и ритъма, поне в повечето песни е така. Задават имам предвид, че ваят ритмично структурирани партии, сякаш съгласувани с точност до секунда с баса и ударните, за да е истинска магията в музиката.

Ако не си чул/а още новия албум на Norton от Португалия, направи го. Вземи в сърцето и ума си мелодията на Norton и се радваи на всеки сезон от годината. С тяхната музика ще усещаш единствено топлина и съвършенната мелодичност като неделима, неразрушима част от себе си.

Необходима ми е такава музика. Благодарности на Norton, че са я създали тук и сега, и разкриват пластове от любов, обединени в съвършенна музика. Има нещо мелодично в Португалия.