Thoughts, writings, reflections, articles, reviews. Pieces of my mind. Fiction, non-fiction. Pure Feelings. You better not expect a false sugar spicy lullaby. Broad thinking, provocative blinking, refuse to mind sinking. Open your mind like a sky.
неделя, 16 октомври 2011 г.
Filter - Красивата страна, другата страна или когато знаеш, че е приятно да усещаш този студ
Filter работят по нов материал, правят концерти, а междувременно на сайта им може да видиш зарибяващо видео към "No Love", което е в тъмни краски, модно, с красиви момичета и групата свиреща с хъс. Както винаги. Filter нямат слаби неща. Като започнеш от дебюта им "Short Bus" от 1995 година с очерталите се хитове "Hey Man Nice Shot" и "Gerbil", минеш през близкия до перфектността "Title Of Record" от 1999 година с вратотрошачи и емоционални бомби от сорта на - увертюрата "Welcome To The Fold", "It's Gonna Kill Me", брилянтната "Take A Picture", "I Will Lead You" и изповедта "I'm Not The Only One" - всички те правещи го един прекрасен завършен албум. Подчертавам завършен. От който трябваше да излезнат продължения като пипала на октопод записи, но все още има време и за това, си мисля.
Продължиш през леко смекчения, и целещ се в по-комерсиални висоти "The Amalgamut" издаден през 2002 година, и не показващ и 50 процента от емоционалната музикантска страна на Filter с която винаги ме обгръщат. В този албум с хитов заряд са "Where Do We Go From Here" и "The Only Way (Is The Wrong Way)" които обаче са далеч от бомбата хвърлена с "Title Of Record" през 1999 година. Минаваме и през "Anthems For The Damned" от 2008 година който се опитва да напомня за старите времена и силата на Filter. Тук ще чуеш прекрасния отварящ албума, държащ за гърлото емоционален зов "Soldiers Of Misfortune" с който Filter напомнят за най-добрите си неща които изобщо са правили, а те не са малко. Албума е леко противоречив но все така Filter - емоционален alternative rock с леки industrial жилки които спояват сместа и се получава съвременен pop запис който държи вниманието. А Filter знаят как да играят с емоцията. За "Kill The Day" просто думите са излишни, тя е като саундтрак на всички твои любими филми, тя е като експлозия, дори понякога имам чувството, че композиторския талант на музикантите тук е избил в пъти и песента дори може да се бори с техния най-разпознаваем елемент "Take A Picture" (регистрирал 12 място в Billboard) от "Title Of Record" по емоционалност и грабване от първо слушане. Този албум разбива също както и "Title Of Record" през 1999 година, все пак Filter са в 2008 година и с този албум я затварят по добър начин. След няколко месеца те издават и албум с ремикси на "Anthems For The Damned" наречен... "Remixes For The Damned". В него участие по ремиксите взимат Clayton Worbeck (работил с Revolting Cocks), още Rae DiLeo, Wes Borland (познат и от Big Dumb Face; Black Light Burns; Limp Bizkit), John 5 (Marilyn Manson; Rob Zombie; Lynyrd Skynyrd; Sebastian Bach) както и самия Richard Patrick. 2010 - та ги заварва с "The Trouble With Angels" който е завръщане към корените и "Short Bus" - по-индустриализиран, и втежнен от "Anthems For The Damned", например. Това става ясно още от първата композиция в него "The Inevitable Relapse", която звучи мрачно. Линията продължава и "No Love" - "Twenty years ago you try to take my eyes" е фраза която съдържа и ярост и връщане назад във времето, а Richard Patrick е приятно гневен. Което говори, че духа за емоционални песни не е изчезнал, ако си се съмнявал. Тук е и пропитата със студенина "Catch A Falling Knife". Която Al Jourgensen би се радвал да има в репертоара си. Е така за финес и pop уклон в industrial притчите си. Като цяло този им запис е по-бавен и пропит със студенина от заобикалящата ни реалност които ще усетиш в заглавната "The Trouble With Angels". Пророчески албуми ако щеш вярвай, напредничав. Filter 2010 година. Надявам се Filter и да връщат все повече силата в песните си, както винаги са го правили или поне се опитват въпреки всички експерименти. А ето и видео от същият този "The Trouble With Angels". Видеото е по "No Love" за която споменах в самото начало.
И тъй като не искам да мина и без брилянтната "Take A Picture", ще си позволя да публикувам и линк към видеото в You Tube тук.
И не на последно място едно трето видео на "Take A Picture" на живо с малката дъщеричка на Richard Patrick която се радва, стои учудено и изобщо не иска да слиза от сцената. Изкуството се ражда в теб най-силно, докато си още малък. Richard Patrick е харизма и голям артист.
Линк към видеото на "Take A Picture" в You Tube
Filter - "Take A Picture"