For some time this is the song. The version that made Sonic Youth is somehow a bit darker, bemused, than the original of the great, unique (yes, you read correctly) Bob Dylan. Perfect composition, just does not want to go out of my head, and I'm not sure, that I want to let her go. Why not, to let her "grow", what is better than one composition to become part of you, so somehow, like that, by itself, at once, without asking you. I think that you know, what this is about - the real thing remains true, forever, and sometimes back to touch you, because you need them. And this definitely touched me, for the time being I prefer this version of the song, somehow she got a slight nostalgia, and I need it. See you soon. I'm still not there.
събота, 6 октомври 2012 г.
Is There Anybody Out There? - I'm Not There
От известно време това е песента. Версията която правят Sonic Youth е някак малко по-мрачна, вглъбена, от оригиналната на великия, неповторимия (да, правилно си прочел) Bob Dylan. Перфектна композиция, просто не иска да излезе от главата ми, а не съм сигурен, че и аз искам да я пусна да си отиде. Защо пък, да не я оставя да "порасте", какво по-хубаво от това една композиция да стане част от теб, някак си, ей така, от само себе си, от раз, без да те пита. Мисля че се сещаш, за какво става въпрос - истинските неща остават истински, завинаги, и понякога се завръщат да те докоснат, защото имаш нужда от тях. А това определено ме докосна, засега предпочитам тази версия, някак си има лека носталгия, и ми е необходима. До скоро. I'm still not there.
Абонамент за:
Публикации (Atom)