Country : USA
Year : 2011
Label : Ghet-O-Vision / Shady Records / DGC / Interscope Records
Genre : Hip-Hop; Rock; Pop
Web Site : Yelawolf Web Site
Yelawolf, Yelawolf, извикай три пъти силно това име. Това е най-, ама най-добрия, истински радващ се на това което прави hop-hop, rap агент за мен, тук и сега. От момента в който чух "Trunk Muzik 0-60" го разбрах, не, изпитах го емоционално. И сега няколко месеца след запознаването ми с музиката му, идва момента в който "Radioactive", чисто новия албум, разтърсва крехката ми hip-hop емоционална страна. Защо ли? Защото Yelawolf е станал по-pop, а от това е спечелила музиката му. И не само това. Той издига нещата си на ново ниво. Ниво в което hip-hop музиката остава и се помни.
Само чуй финалната пиеса "The Last Song" - прочувствено изложение на детските мечти, обръщащ се към родителите си и по-специално бащата, който не го е видял там горе на върха, по кориците на големите списания. Чувства които биха накарали всеки родител, да се чувства завършен и радващ се. Тъжна ретроспекция, а Yela разказва както само той може, до състояние в което може да те разплаче и да почувстваш всеки един звук като отекващ в миналото ти и в най-тънките ти представи за въздействаща мелодия.
В албума я няма онази агресия в бийтовете (агресия е леко пресилена дума, признавам си) от "Trunk Muzik 0-60" ("Daddy's Lambo"; "Get The Fuck Up"; "Good To Go"; "I Wish" (Feat. Raekwon); "Trunk Muzik"; "Pop The Trunk"), но пък има пораснало hip-hop, pop хлапе. Да, Yelawolf е станал по-прецизен и мъдър в композициите си. Разбира се, има ги неизменните Yelawolf речитативи - за жени, коли, партита, gangsta отношение - но тук, това като че ли е на заден план. Отпред излиза палитра от звуци - бийтове, пиано, мъжки, женски вокали, китари - с цел да те докоснат и да усетиш магията. И неизменните гост участия от Shawty Fatt; Mystikal; Kid Rock; Lil Jon; Ritz; Gangsta Boo; вездесъщия Eminem; Poo Bear; Priscilla Renea; Fefe Dobson; Mona Moua; Killer Mike, и завършека на всичко тук Mr. "Tellin' Stories Like Nobody Else" - Yelawolf.
Действително, посоката в която е поел Yelawolf с "Radioactive" ми харесва (въпрос на ментално състояние и гледна точка). Споменах за липсата на агресия в изказа, и тук го има онова чувство и желание - да достигнеш повече хора, с това което правиш, да ги докоснеш.
Може ли Алабама да бъде състояние на духа. Ами чуй "Write Your Name" (Feat. Mona Moua) с пианото в началото и разложения бийт, които докарват чисти облаци във въображението ми. Това е химн за родния град, без значение къде си се родил, колко долу си бил. Така трябва да го възпяваш, ако наистина се гордееш с родното си място. Yelawolf е долу при хората, несъмнено, като не забравя и тези от Алабама, неговия роден щат. Това е духа на песента - "I'll write your name across the sky. And take away the stars cause you light up the night" - това е всичко от което се нуждая.
Няма значение дали си най-известния артист или най-обикновен работник на полето. Трябва да знаеш откъде си тръгнал, за да стигнеш там където искаш. Ако се съмняваш, че Yelawolf не го е осъзнал, спри да го мислиш, точно в този миг, и зареди ума си до състояние в което ще усещаш бийта и една завършена цялост. И да, гласа на Mona Moua е наистина близо до звездите. Звезден.
Историята на Yelawolf е показателна за това, как можеш да израстнеш от един малък град (Gadsden, Alabama) (да не те знае никой), и да станеш един вид проповедник на това което истински обичаш да правиш - в случая с него, разказването на истински истории от живота (в повечето случаи), и да достигаш до хората. Нещо наистина важно за това да си артист. Но нека започна от самото начало на албума и първата композиция в него "Radioactive Introduction" - с роботизиран глас на говорител, съобщаващ за нещо важно, случващо се, предупреждение за тежки рими, come to earth, stay cool послания, а Yelawolf редящ думите така сякаш няма да има утре. И предупреждава, че е радиоактивен. Радиоактивен от истории, бийтове и яки идеи. Разкрива ти го и втората "Get Away" (Feat. Shawty Fatt & Mystikal) - "Man, I done been through it all. I done been up and know what it is to fall" - поемаш бийта и забравяш кой си, къде си и какви са ти проблемите. А ръмжащото рапиране на Mystikal изправя космите по врата, разбира се, има я замечтаната мелодия за фон. А третата ме сеща за най-добрите неща на Kid Rock, не само заради това, че той взима участие в нея. Припева прокарва пътища през труднодостъпни места в съзнанието ми, и ме зарежда с вяра, а Yelawolf реди тонове рими в рамките на секунди, които ми звучат толкова казващи. И е така. Слушай между редовете.
"I made my own lane. Let's roll" - с което Kid Rock напомня какво може с гласа си. Да, "Let's Roll" (Feat. Kid Rock) е взривител на клубни емоции, но и слушайки я сам ще я усещаш всеки път по-добра отпреди. Ако още не си усетил тежкия бийт, ще бъдеш хванат натясно със себе си от четвъртата "Hard White (Up In The Club)" (Feat. Lil Jon) - "Happy Birthday, I'm feeling brand new" и "Up in the club still don't give a fuck" в една тежка gangsta резачка от бийтове и гласове плюс участието на напевен, леко ориенталски звучащ приятен женски глас, припяващ "Na, na - na, na" със сексапил.
Усещането за тежка опасност в атмосферата, като при някои работи на Tricky, и много dark trip-hop фийлинг има в "Growin' Up In The Gutter" (Feat. Ritz) - усещане в мен за химична лаборатория в която се бъркат лоши смеси, от които страдат хора по света. Yelawolf знае и низините, сега и възхода, така че от неговите истории можеш само да научиш. "Growin' up in the gutter. No more, fairy tales, and so. No place like hell, no place like home." Тежко и истинско. Да израстнеш сред проблеми и нищета, това учи.
Предупреждение за всички малки по дух и с бетонирани умове младежи и девойки - да си отварят очите с какви хора си имат работа, какви ги вършат, защото "първо се смееш, после плачеш". И за да не е прекалено тегава обстановката "Throw It Up" (Feat. Gangsta Boo & Eminem) е със слънчево неделно настроение и приятния глас и смях на Gangsta Boo (да, точно така, приятна жена е, позна), а само самото споменаване на името Eminem върши достатъчно работа. Римите му са стегнати и звучат пораснало (мисли в посока много добри, сякаш може да опише целия свят в една минута, и да го разбереш). Накрая на песента, в телефонен разговор между двама души, стават някои обяснения, за това какво обичат bitches и girls и, че вторите искат love songs. Нещо като love song се е получило в следващата "Good Girl" (Feat. Poo Bear) - има нежно пиано, звънтящи семпли, и съблазняващ глас от Poo Bear, докато Yelawolf описва денят си и това как се чувства, мислейки за своята good girl. Посланието е - "To all the bad girls trying to be good." Лежерно. Също като следващата "Made In The U.S.A." (Feat. Priscilla Renea), но тук има силен pop, soul припев в който гласа на Priscilla Renea се доближава много до този на Rihanna, но е идея по-влизащ и lazy. А историята в песента е за борбата на човек да успява в Америка, въпреки многото пречки създадени конкретно там. Песента започва с мелодия от детска играчка - от люлката към борбата, решенията, избора. Песен за вдигане на духа. Много силна песен, за която Rihanna би направила всичко да можеше да я създаде (тук сравнението между Yelawolf и Rihanna се сещаш, че го изключвам тотално). Заряда е много pop и успиващ. А строфите "Land of the free, home of the hard, home of the tough, survivors" разкриват непреклонното самочувствие на американците. Не може да се отрече, че американците могат да се гордеят с много неща - отличавам веднага изкуство - там се случват едни от най-важните и значими неща в изкуството (музика, кино, рисуване, дизайн и т.н.), ще отречеш ли. Но това е друга много обширна тема.
И ако "Made In The U.S.A." е много pop, то това не може да се каже в такава степен за "Animal" (Feat. Fefe Dobson) която има аркадни синтове, но си е тотален Yelawolf клубен раздвижвач. В който след време предричам, че и Travis Barker ще седне зад барабаните, именно за изпълнението на това парче, за да го забият заедно, както са правили и с предишни неща на Yelawolf ("Trunk Muzik"; "Good To Go"; "Pop The Trunk", да спомена някои). Тук Yelawolf прави това което трябва - космично рапиране, като излитаща совалка заредена с гориво за години напред. Quick as hell.
"The Hardest Love Song In The World" е funky, лежерна история, противно на заглавието, в нея е заложена история - ретроспекция в която се споменават Black Sabbath, има rock, семпли, прозрения, Barry White, но не бавен, Barry White от Алабама. Химн за Алабама, за града, за живота на момчето Michael Atha там, за борбата, обичта и преследването на целите, и тоталния разказвач Yelawolf ще те удари в сърцето както мен.
Още от първия бийт на "Write Your Name" (Feat. Mona Moua), докато я слушам плача, наистина, толкова болезнено красива е. Тя е като зов за това, че в себе си някъде дълбоко там, носиш едни желания които искаш да реализираш един слънчев ден за радост на хората които те обичат. За да се гордеят много с теб. А там някъде до теб кротко стои родното ти място - началото, тласъка. "You're richest than you think in that old small town. Cause people like you make the world go round. Alabama!" - Yelawolf засвидетелства цялата си любов към Алабама и хората които случват нещата там, давайки ясно да се разбере, че всеки един обикновен човек е важен и значим. "Probably never see his name in the headlines. But if I had a plane I'd put it in the sky. Alabama!".
С тези композиции и до края, албума разкрива сила в аранжиментите, в римите, в историите и слабите песни изобщо отсъстват и са оставени за други изпълнители. Чуй следващата "Everything I Love The Most" с funky country китарата, лежерните бийтове, и реални прозрения от типа на - "Why is everything I love the most. So wrong for me?" във всякакъв контекст. Но Yelawolf звучи така сякаш ще намери изход от всяка трудност, и ще открие веселата страна. А това ме зарежда.
Тринадесетата "Radio" е насочена към безбройните тийнеиджъри по света - луди по социалните мрежи, YouTube, и за обсебването от това да искат да бъдат известни на всяка цена. Чуй това - "It's hard to handle so I change the channel on the radio. Cause Internet killed the radio star. Radio and YouTube killed the video star" - говори за повсеместната глобализация и достъпност, въпреки това. С тъга по отминалите времена когато е имало само радио. Когато радиото е било основен източник, наред с телевизията, за да чуеш любимия си артист. А сега имаш достъп до много информация. И както Yelawolf пее тук (да, тук пее) - "Everybody seems to lost their mind" или "Sometimes the truth is dark, but the darkness sparks the truest art", при което аз няма как да не се съглася, че е така, това е истината. Има и не малко реминисценции за това колко е стресиращ и повлияващ на хората живота на артиста под светлината на прожектори и пробляскващи светкавици на фотоапарати, особено за подрастващите които приемат всичко за звезди и рози. Yelawolf описва индустрията (или машината, шоубизнеса) с думи близки до обикновенния човек.
Предпоследната "Slumerican Shitizen" (Feat. Killer Mike) е hillbilly hip-hop с delta blues китара и идва да напомни, че той може и да бъде болезнено искрен и твърд в изказа си, и да те накара да слушаш и rock същността му. Получава се нещо като слоган за онези outcasts, white trash, отритнатите, отхвърлените в малките квартали, но преди всичко е надъхан rock от типа на "Cowboy" на Kid Rock, но с по-тъмно звучене.
Последната композиция в албума "The Last Song" изкъртва всички претенции на съвременните pop "звездички" да звучат докосващо. Ето така трябва да се прави. Това е композиция която ми напомня много за "Shook Ones Part II" в изпълнение на Everlast и Mobb Deep от "Loud Rocks" (Compilation) - има я тъгата, има я тягата във вокалите. Композиция която се разгръща в теб.
Ако ти трябва нещо което да те накара дори да заплачеш, то това е тази финална композиция. Стремежа, желанието към просто съвършенство на духа. История за едно самотно детство, чупливо, което с времето прераства в нещо силно и голямо. И да се почувстваш лек, жив и даващ от любовта си на хората които обичаш и цениш. Всичко това се крие точно там в "The Last Song".
Yelawolf вече е в Shady Records - там където нещата се случват на високо ниво и Eminem е обединяващата фигура. А Yela изглежда повече от радостен и ентусиазиран да дава всичко от себе си и да прави силен, идващ от сърцето hip-hop.
Това е албум с който Yelawolf показва съвършенно лирична и мелодична своя страна. А от това музиката му е пораснала много. Потапяйки се във всяка една композиция, ще усетиш емоция която докосва и ще изпиташ чувства които са истински твои, за да пускаш албума още и още, чувствайки музиката в себе си. Yelawolf звучи точно тук и сега. И това ми харесва много.
