Year : 2011
Country : USA
Label : Nettwerk Records
Genre : Trance; Electro; Progressive Trance; Uplift Electro
Web Site : BT Web Site
Изобщо не ми се слушат претенциозни, налагани от радиа и телевизия, house, trance маскари. Не знаех как да подходя към BT, определено има DJ-ското мейнстрийм излъчване и вид, но... тук има едно голямо но. А именно, музиката вътре в този албум е тотален uplift и удоволствие за възприятията ми. Определено не слушам house, trance всеки ден, но предпочитам ако ще слушам, то поне да е толкова интересно и грабващо колкото "These Humble Machines" на BT.
Сравнявам го с нещата които правят Delerium (проект на двама от FLA, и по-специално на Bill Leeb и Rhys Fulber), дори на моменти е много по-вдигащ и заразителен. Не знам термина progressive trance доколко е описателен, но BT прави electro на ново ниво - с всички добри елементи - невероятни клавирни мелодии, успиващи женски вокали, радиофонично, мейнстриим настроение, не натрапващо се. Ако някъде там съществуват роботи и извънземни, то съм сигурен, че BT им е дозата вдигаща музика, и те се взривяват от кеф на нея. Просто тя зарежда и се усеща за дни напред. Нека това да е комерсиалната музика, която ще мине през съзнанието и възприятията ми. Съгласен съм.
Мина известно време откакто чух целия албум на BT и определено останах доволен от сместа от която е изграден - trance адреналин; приятни комерсиални клавири, да, приятни са и са завладяващи, несъмнено; истинска танцувална атмосфера; добро съчетание от мъжки и женски вокали (споменах ли Delerium). Класа. Електронната музика и по-специално house, breakbeat, trance стиловете могат да звучат по съвсем доволен и добър начин, минавайки през ръцете, техниката и ума на BT. А "The Light In Things" наистина вкарва такава ослепителна светлина в нещата, че ушите ти дълго след това ще чуват песента и разнежения uplift вокал.
BT е добър играч в стилове при които музика се издава, прави и продуцира, едва ли не всеки ден, а той успява да е един от най-добрите с миксерите. Този албум е истинското доказателство, друго не ти трябва. Още с отварящата албума "Suddenly", BT заявява усета и умението си да композира перфектни pop rock, house работи, като така прави истинско приключение за авторите на electro pop, rock да го настигнат. Тежък ритъм, разярени китарни семпли и бомбастичен припев. Това нещо е нов вид красота в pop rock, electro аранжиментите. И въпреки че няма мелодичността на някои други композиции тук в албума ("The Light In Things"; "A Million Star"), тя е перфектния отваряч, точно за този албум. "The Emergency" ми напомня на плажни progressive house неща, при които думата любов изниква в съзнанието ми за секунди. BT е наистина ориентир за house, trance DJ-те и продуцентите, и те трябва да се съобразяват с неговата музика, съвсем сериозно. Отгоре на всичко BT със старите си албуми има не малък успех в Америка, също така е добре известно име в electro средите и в останалата част на света. Предлагайки добре звучащи и структурирани клубни парчета.
Нежните клавири и не по-малко нежния глас в "Every Other Way" ме оставят в положение в което знам, че има истинска музика, която докосва, и "I've search for you", и толкова нежно изпетия женски вокал, какъвто не бях слушал отдавна. Никак не сълзлив детонатор на най-тънките емоции, в средно темпо. Личи си още и усета за пространни оркестрации тук, които отварят хоризонти в песента и съзнанието, в които се губиш. Говорейки за "The Light In Things", тя започва като че избухва свръхнова - пищно, с дълбаещ ритъм и сладък, ама сладък женски вокал, каращ ме да си представям трескаво всички хубави любовни моменти в моя живот, а самия вокал е оръжие. Апел за правене на хубава house, trance музика: това изпълнение трябва да влезе в учебниците по правене на electro, pop, trance, задължително, а ако няма такива, то да се създадат именно заради тази песен. И тъй като знам, че тези мои думи няма да бъдат чути или да стигнат до точното място, и кой съм аз, че да апелирам за учебници по trance музика. Аз ще я слушам когато си поискам, без да се натоварвам. Това е космичност, граничеща със сладка неприличност. А след изслушването и вярно мога да видя светлина в нещата. Позитивизъм е слаба дума. Само заради тази песен албума е осмислен напълно, без каквито и да е претенции. Песен от бъдещето. Понякога чувствам, че имам дарбата на пророк, какво да направя, случва се. Мисли в посока "Silence" на Delerium (да, същият онзи комерсиален удар отпреди няколко години, който радиа и телевизии у нас се скъсваха да въртят, мисля си, съвсем оправдано), но вокалите дори са по-сладки, трепетни, и някак си това нещо тук е по-лежерно и позитивно, въпреки адреналиновата си мощ. Жалко, че Front Line Assembly не успяват засега да са толкова познати и успешни, колкото проекта им Delerium, но това е друга тема.
Това парче трябва да е напред в класациите, безспорно. И завършва като че ли отлитам в безбрежния Космос, и ме няма, ама в ушите ми звучи песента още дълги дни.
Да, албума не е адреналин и ударен през цялото време, доказателството се крие в "Rose Of Jericho", която е progressive trance без вокали, само трип. На моменти е леко разпускащо, сравнено с предишните композиции. В средата си има забавяне с uplift атмосферични клавири и отново помпащ ритъм. Alternative rock и electro са преплетени в "Forget Me", подкрепяни от танцувален ритъм и хващащи през кръста синтезатори. Отново вдигащо и носещо ме на вълни адреналин. При положение, че BT прави такава бомбастична смес от alternative rock, electro, pop, house, trance, и тя е класи над доста от нещата издадени в house и trance стиловете, няма как да не ми се хареса. Чувствам го много мой този албум. И със съставките си, и по начина по който ме грабва, и с емоциите, изобщо не се чувствам зле, че харесвам този мейнстрийм материал. Дори се чудя, как е сътворена всичката тази богата музика. Толкова компоненти, звуци, емоции.
Просто BT е направил най-доброто нещо, и летвата за надскачане стои високо - при наличието на толкова добри pop rock клубни и не само химни.
"I don't wanna be perfect anymore" изпето в pop rock хита "Forget Me" е малко объркващо при положение, че BT разполага с този перфектен материал, добре, с изключение на една-две композиции.
Предстои още един як удар с нежни женски вокали и китара в началото на "A Million Star", която едва ли не събира енергията на милион звезди, за да изригне в ултимативен trance, house химн, който ще взривява публика и шумни клубове, където, повярвай ми, ще се чува открояващо се. Клавирните оркестрации и филтърните обработки са отново на ниво и са забременителни (разбирай, доста любов ще се прави на фона и). Това ме навежда на мисълта, че това е албума който Delerium не издадоха.
А BT изстрелва в стратосферата статуса си, също както завършва "A Million Star" - със звук като от излитаща совалка.
"Love Can Kill You" е отново pop rock клубен хит със здрави ударни и бомбастичен припев, с раздвояващото "Love can kill you or love can save our soul". Също като в живота - два варианта, които съпътстват влюбените и не само. Много бързо минаващо изпълнение, неусетно. Следващата "Always" започва много U2 от electro периода им преди няколко години. И да, electro, pop, rock се смесват за радост на възприятията ми. Бягство от гнева, винаги търсене, тичане, за това става въпрос вътре в песента. За това да намеря вдъхновението, когато съм спокоен и изчистя всички демони по пътя, за да създавам нещата които обичам и мога, така я усетих.
Десетата "Le Nocturne De Lumiere" е progressive trance разгрявка с много роботизирани семпли, ambient полъх, и танцувално, представяш ли си. Слаба композиция тук няма, има такива с по-силен и други с по-слаб космично-хитов заряд. И за да е пълен позитивизма, за мен това е албума на годината, от това което съм слушал в стиловете house, trance, pop rock, разбира се, в моята си класация.
"The Unbreakable" е предпоследна и това, че е хитова не бива да те учудва. Силния текст и атмосферичните пасажи създават неразрушимата приказка. Вдъхновяваща и много надъхваща, има и грабващо китарно включване на припева. А това "I will" ми дава сила и на мен. Неразрушимо позитивна композиция.
"The Ghost In You", която е римейк на оригинала на The Psychedelic Furs затваря страхотния албум с акустична китара, мелодичност и "Angels fall like rain, and love, love, love is all of haven away". Прочувствено и страстно изпълнение, което докосва точно както добрите истински песни, писани от сърце и със сърце. Дори ми е малко тъжно, че албума свършва, толкова е увличащ и точно с тази разбиваща pop rock балада, да, балада, направо ме забива сантиментално.
Песента завършва с избухването на фойерверки в далечина. И си представям - тиха вечер, лунапарк, обичащи се хора и много музика. Благодаря на BT, че създаде в мен толкова прекрасни усещания породени от хитовия "These Humble Machines".
За BT слабите албуми са непозната територия. Той отново е на върха на вълната, която създава със своята богата на елементи, които очароват, музика. Бъдещето изглежда ярко и леко с музиката на BT, а той има още много какво да представи, не се съмнявай в това. И накрая, много се надявам, той да спечели надпреварата за DJ на годината в Америка за тази 2011 година. Въпреки че сред номинираните има много сериозни имена - DJ Shadow; Moby; Girl Talk; Cut Chemist и други. Но ако не спечели, все пак, си пожелавам повече такива красоти в бъдеще от BT. Той ги може тия работи.
