Country : Various
Year : 2009
Label : Occasional Disaster Booking
Genre : Alternative Rock; Hip-Hop; Folk Rock; Indie Rock; Experimental
Web Site : Disaster Week Festival Web Site
Disaster Week Festival MySpace
Хубавото на компилациите е, че можеш да се запознаеш с творчеството на групи, за чието съществуване не си и подозирал. Те може да са отскоро, но може да проявяват характер с музиката си, и да ти харесат. Не е изключено и да има "пълнеж", но повярвай ми, в тази конкретна компилация има групи които си струват слушането и очароват. Да навлезна и към самата подборка и артистите. Трябва да кажа, че това не са песни изпети и записани на живо, това е сбор от групи участващи на Disaster Week Festival през 2009 година, правещи по едно изпълнение тук в компилацията.
Фестивала се провежда в Италия, и най-общо казано минава за експериментален. Факт е, че на него публиката си дава среща с hip-hop, alternative, indie rock, electro, punk, post-hardcore, experimental артисти. Групите не са супер известни, има и добри попадения, така е и на фестивала провел се през 2009 година. Чети за групите и музиката в тази компилация по-долу, ако те интересува.
Компилацията започва с Affordable Hybrid и песента им "Step Out Of Blue" която е откровен indie rock с енергични китари и хоров припев. В тази компилация има цели 21 композиции. Достатъчно и различни музика и групи. Следващи са The Junction - приятна indie rock, pop-punk група от Канада. Те правят "Run And Look Away" което е грабващ alternative с pop-punk елементи. Музиката на The Junction определено може да бъде "хващаща" и това парче е доказателство. С две думи - ритмично и мелодично.
"One Shot!" на Smash It Up е anarcho-punk, hardcore близо двуминутен "шрапнел", който приканва за бясно пого.
Ако искаш да се потопиш в експериментални води, направи го с "Moscow 80" на Kassyus Clay. Звучи groovy, urban, сякаш попадаш на едно непознато място в големия град, но пък ти е приятно, шумно е, но виждаш нови елементи, сгради. Пътуваш, дишаш. Еклектична и свежа композиция. Ред е на Aguirre с тяхната "Fuera Demonio(A)" която е sludgy, experimental, с дисонантни китари, и вокали подхождащи на експериментални, шизоидни проекти като Mr. Bungle, например. Ако си падаш по леко дрезгави, грубиянски вокали и groovy punk атмосфера, дай шанс на това парче. Аз лично предпочитам в случая да си пусна Mr. Bungle или Tomahawk (да Mike Patton участва и в двете групи).
Следващи в компилацията са Two Half Cans с "Your Kiss (With Your Full Month)", те ми се струват като да копират Helmet, но са слаби в това. Helmet са гиганти. Наред е впечатляващата "Raedilaekur" на исландците Mammut. Композицията е indie rock с мелодични alternative китари, и вокали които успиват. Исландския език може да бъде много емоционален и мелодичен. Това е една прекрасна носталгична приказка. Mammut могат да са много добри. Виж тази песен, и ако не те грабне, не знам. Аз съм впечатлен. Емоционална и красиво написана композиция.
Осмата позиция е за E. Drunks с "Era Zero" - италиански indie rock, punk с "бълбукаща" синт-бас линия.
За следващата се е погрижил EvilMrSod с "I Sold My Soul To Rock 'n' Roll" с която вкарва folk rock настроение. Какво мога да добавя при тези негови думи от песента: "Another boring summer and another boring fall. I wait for no winter, i wait for nothing at all. If i ever needed shelter, if i ever needed hope. I knew where i had to look for it. I sold my soul to rock 'n' roll." не е ли прекрасно. А как зарежда само. Като изпето пред камината, пред шепа верни приятели, за всеобщ кеф. А, да, тук се свири на акустична китара.
Средата на компилацията се държи от Rue Royale и тяхната вълшебна "These Long Roads", на която настръхвам през 10 секунди. Безпаметно красива folk rock композиция, като плътна вечер на свещи, пред маса отрупана с книги, разказващи за приятелството между деня и нощта. Загнездва се в съзнанието като необходим хормон. Красота за акустични китари, пътуване и "отворени" умове.
Прави впечатление, че подредбата на изпълненията в компилацията е сполучлива или поне приятна. Те преливат от electro, folk rock, alternative в hip-hop, indie rock, experimental и на места sludge и post-hardcore. Последователността в която съм ги написал не е същата в компилацията, просто изброявам, за да хвърля светлина върху многообразието от стилове застъпени тук.
Следва Max Manetti, който прави едноминутното folk rock парче "Raincoat", звучащо като ранен, адреналинов, "чорлав" Bob Dylan.
Riddlore и неговото "Antitrust" което е funky hip-hop е под номер 12. Мисли за него в посока Antipop Consortium, и ще добиеш по-ясна представа за изпълнението му. А то е приятно, "разчупващо".
Следващ е MC Homeless и неговата dark hip-hop пиеса "Chop". Напомня на Yelawolf или Necro (но не толкова тежък, както последния), само че тук има "параноични" бийтове, чудиш се, как звучи това. Мисли за нещо от сорта на "потайно" звучащи неща които правят Insane Clown Posse. Slow crunk-hop подходящ за тежките вечери на дълбоки размисли, за които не гарантирам, че ще станат по-одухотворени докато слушаш това изпълнение.
Zoen и тяхната "Peintures Ratures" която е нещо като electro pop плюс френски hip-hop речитативи са четиринадесети. Би било по-хубаво, ако изпълнението им бе центрирано, в смисъл, или electro pop или hip-hop, така е като замазана картина. Френския hip-hop е с традиции, и би се получило добро римувано парче, но не, сега кашата е пълна. Малко е безлично и с бегъл опит за мелодичност. Виж италианците от Sweet Poison са заложили на hip-hop и не са сбъркали. Композицията с която са тук "Good Morning" е "радоиактивен", "подривен" pop, hip-hop пестник с щампа Италия. Има си скречове и electro синт линия, дори е радиофонично, а допълващите се речитативи не ти оставят време да се отнасяш. Правят си hip-hop момчетата и се радват от факта.
Ето още една група тук която улавям, че взаимства от Helmet, като с това не ангажирам никое чуждо мнение. В "It Used To Be So Easy" на Metroschifter има groove-а, китарите като при Helmet, барабанните партии също се доближават, дори и вокалите наподобяват тези на Page Hamilton, но са леко grunge, идея повече. Хайде добави и малко Alice In Chains към всеобщата картина. За разлика от "Your Kiss (With Your Full Month)" на Two Half Cans, което присъства тук и също е заимствало, това парче е сполучливо, въпреки явните заемки. Все пак топлата вода е открита, и на групите оттук нататък им предстои търсене на нови територии и надграждане. Не всички успяват да го правят, но това е друга тема.
Искаш да чуеш нещо по-"тежко", sludge, groovy, виж Devotion с "Calendula". Въпреки че има sludge, хайде на бас, че в звученето им можеш да доловиш и P.O.D.. Но при вокалите нещата са други - те са гърлени и гневни. Музиката им има близост и с Deftones, но е далеч от пропитите с болка, тежки, истински вокали на Chino Moreno. Връх до края на това изпълнение държи депресивната, "обречена" атмосфера. Ако искаш продрани вокали и тежък nu metal, sludgecore, то тогава може да ги тестваш тук в "Calendula".
Докато Leaders Off разведряват с лирики и музика с тяхната композиция "Brothers Are Getting Wise". Лирики от сорта на "I'm lost in mental scars and movie stars forever. I'm lost. But now the brothers getting wise." Не, те не звучат обречено, те са като нещо преживяно. Музиката е енергичен alternative rock, emo. Харесваш ли такъв, то чуй тези неусетно минаващи четири минути.
Bad Black Sheep са италианци и свирят alternative, garage rock, "Il Nostro Piu" е с мелодични вокали, не знам дали казва нещо ново това тяхно изпълнение и не го усещам близко някак си.
Виж "Il Nostro Piu" може и да има pop-punk припеви. Трябва да им чуя повече работи, за да дам повече мнение и обективност.
Предпоследни в тази компилация са post-rock, alternative агентите AIM от Италия (за които съм писал) с тяхното мелодично, "отнасящо", дълбоко откровение "Solaris". Тази композиция е хубава, първо, защото вокалите са "вътре" в атмосферата, и второ, останалите инструменти допълват и изграждат картината. А аз я виждам като мъгла от спокойствие, и хора пътуващи със своите собствени съзнания и подсъзнания, и най-важното, не страхуващи се да го правят.
Краят на компилацията е за италианската група Zoysie, които правят модерно звучащ alternative rock. Композицията с която са тук "Neon" е шумна, на моменти с дисонантни китари, но със заразителен, емоционален припев. Това е едно от лицата на хубавия, модерно звучащ alternative rock в Италия. Просто, вземи този мелодичен завършек на "Disaster Week Festival" компилацията от 2009 година, с "Neon" на Zoysie. Какво по-добро.
Да, в това издание има и "пълнеж" без който би могло, но ти пък може да отсееш за себе си добрите групи, вярвайки единствено на това което чуваш. Аз обичам компилациите и сбора от различни групи.
