Country : USA
Year : 2010
Label : Suicide Squeeze
Genre : Folk Rock; Bluegrass; Country Rock; Americana
Web Site : Cotton Jones Web Site
Този албум е подходящ за вечерите на съзерцаване пред камината, или когато си навън на верандата с китара в ръка, например. И мечтаейки да видиш ултимативния залез, подрънквайки си леко, а около теб светулки танцуват своя нощен танц. И в главата ми нахлуват истории и картини от отминали времена и стари обичаи. Музиката е в духа на американските folk rock, bluegrass традиции. Лежерни песни за природата, слънцето, любовта, водата, и пътя който изминаваш до щастието да си сред природата, имащ любовта и слънцето. Умеят да улавят духа на отминалите дни Cotton Jones.
Откриващата албума "Sail Of The Silver Morning" е песен за това как настъпва утрото, от един слънчев лъч. Песента е bluegrass, rock в средно темпо. Следващата "Somehow To Keep It Going" е дълбока folk rock мелодия, която подплатена от бас и клавири става изключително одухотворена, и както се пее в нея: "Come on baby let the river roll on", така и ти, ако допуснеш да те завладее тази мелодия, ще се почувстваш по-близо до folk rock музиката в чистия и като планинска вода вид.
Прави впечатление използването често на думите river и sun (т.е. река и слънце). Ако това може да е концепция, то Cotton Jones я поддържат и успяват да създават усещането в мен за планински реки и слънце.
"Glorylight And Christie" има приятни женски вокали в началото, а на втората минута става танцувална в духа и танците на 50-те години. Представям си щастливи двойки във вихъра на танца. Песента завършва с цигулки, незнайно защо, напомнящи ми на филм от нямото кино.
"Man Climbs Out Of The Winter" е химн на залезите в прерията. Бавен folk rock, country с мързеливи дрънкания на китара. И също като уморен кон, язден от каубой на средна възраст с догарящ фас в уста и уморен поглед, песента върви бавно. Но създава усещане за спокойствие, топлина и стари отминали времена. И както съм започнал с метафорите с коне и каубои, същият този каубой пришпорва коня в тръс и навлиза в "Song In Numbers", която е забързан folk rock с тенор вокал, като че запис изваден от 60-те години. Връща назад във времето, и ми изникват картини на парти с танци, дами с дълги поли и широкополи шапки, мъже в костюми и цилиндри, веселящи се, подскачащи. Изобщо радост в стил americana с ритмична китара и настроение във вокалите.
Шестата двуминутна интерлюдия "Soft Mountain Shake" е с вокал, който през цялото време повтаря едно: "O-o, o-o", а барабан отмерва маршово, нещо като песен за изкачването към върха на планината, но е и почивка.
"Place At The End" е типичната folk rock песен, която Cotton Jones показаха в албума до тук, че умеят да свирят добре. Думата water (вода) присъства тук, а песента е среднотемпова идилия, навяваща усещане за бели облаци и китари в ръце и сплотеност.
"More Songs For Margaret" е истинския folk rock трип в този албум. Бавна и напоителна, с отмерване на тактовете с дайре и вокал разказващ за това, че "утрото винаги ще идва". Отделните спорадични китарни включвания от само няколко ноти, отбелязват сякаш отдалечаването на минутите от появата на същото това утро.
В "Goethe Nayburs" има семпъл от звука на падащи монети, нещо като че печалба от покер машина. Настроението е танцувално, фокстрот, сякаш героя се подготвя да харчи печалбата.
Завоя в "Dream On Columbia Street" е към боса нова, latino rock или както му казват някои - americana. Водата отново е тема тук, има и цветя по пътя, а вокалите са между country и folk rock, усещането вече не е в посока 50-те години, по-съвременно звучаща е, въпреки че клавирните ефекти звучат като извадени от 50-те години.
Албума завършва с bluegrass, folk rock идилията "No Things I Need (Like Some Time)" в която мъжки и женски вокали са сплотени и допълват картината на взаимственост. Госпел клавири, folk rock акорди и историята за това, че хората слизат от планинските местности с чисти реки, надолу към града, "going downtown". Малко тъжновато завършва албума. Така го усетих. Но не може вечно да са в планините хората, следващия албум може да разказва истории за града. Натам са се запътили, ако съдя по тази композиция. Оставяйки настрана тези мои семпли размисли, албума е приятен и показва друга страна от американската folk rock музика. Онази folk rock музика, която е характерна за отминалите години и нрави, албума с лекота пренася там някъде във времето. Музиката не казва нищо ново, и определено няма да я слушам много, но пък историите вътре ме накараха да се почувствам далеч от напрежението на ежедневието.
Ако харесваш folk rock с country rock, bluegrass привкус и истории за реки, природа, слънце, то тук ще намериш кътчета, където да "поспреш" и да се "отнесеш" назад във времето. Препоръчителен за съпровод на планинските излети, и когато слизаш след това към града.
