Country : Scotland
Year : 2011
Label : Pizza College
Genre : Experimental; Post-Hardcore; Indie Rock; Alternative
Web Site : Dananananaykroyd Web Site
Dananananaykroyd - Apostrophe
Dananananaykroyd - Seven Days Late
За този албум на групата ще е много погрешно, ако се каже само, че е indie rock. Защото той не е само indie rock. В него има много съставки изграждащи го толкова солиден. В себе си съдържа post-hardcore, ала Mike Patton изблици, приятна лудост, шизофренични китари, много Faith No More усещане като цяло. Албума е адреналинов. Виждаш от това което описвам, че албума е разнороден, и като стилове и като емоции.
Малко думи и за самата група. Те са 6 младежа които дават старта и в Glasgow, Шотландия. Най-малкото те са интересна формация и експериментират успешно с музиката си. С чисто сърце мога да кажа, че тези хора имат много идеи и потенциал, които тепърва ще реализират и разгръщат, съдейки по този им материал. А това само може да радва, защото сцената се нуждае от "грабващи" идеи и нови музикални хоризонти. Но не всичко в групата, в началото и се развива по мед и масло. В състава се случват някои промени, напуска ги басистката им Laura Hyde през 2009 година, впоследствие бива заменена от Ryan McGinness. Оригиналния им вокалист Giles Bailey си тръгва след издаването на второто EP' на групата, но бива заменен от Calum Gunn. Въпреки всички смени в състава, групата продължава да работи смело, и дори взима участия на фестивалите в Reading и Leeds, редом до групи като Kaiser Chiefs и други големи имена от алтернативната сцена. Сами по себе си това са много престижни и посещавани фестивали във Великобритания така че, оттук само нагоре, предричам аз. В този си състав Dananananaykroyd са много добри, и дано се задържат дълго, за да изковат една хубава история. А те вече са я започнали. И отново ще кажа, че от това което чувам те имат много, ама много идеина и пространна музика.
А сега нека да хвърля светлина и мои мисли по отношение на новия им албум "There Is A Way" (Deluxe Edition).
Мрачните нотки спускани от небето под формата на дъжд, не могат да заглушат музиката в този албум, докато го слушам. Дори подсилват ума ми в посоката която са поели Dananananaykroyd. А тя е експериментална, сливащата стилове и граници.
"There Is A Way" е точно това, лепеща се като дъвка арт вакханалия, която ти разбърква представата за експериментална музика. Защо не и това да е албума обединител на изгубените независими, експериментални координати в модерната рок музика.
Момчетата целят таргет групата на хаотичния post-hardcore, имат шизофреничната близост с гениалноста на Mr. Bungle, притежават модерните indie rock похвати на групи като Kaiser Chiefs. Изпълнените с болка и страстна дълбочина вокали са мост между alternative същността на групата и модерните post-hardcore вокални похвати. Музиката им е смело олицетворение на това, какво трябва да притежава една уважаваща себе си и слушателите си съвременна, alternative група. Те имат мелодии, които със смяна на темпото и инструменталните постройки, стават все по-интересни, вокал който да прави спойката между инструменталната и емоционалната страна в музиката. Идеите им не се ограничават само в един стил и няколко акорда. Имат още и адреналин с който те зареждат и вдигат нивото на удоволствие от нещо не слушано преди. Имат и още много малки, но симпатични детайлчета, като шантавите семпли, вмъкнати тук там в песните. Това са съставки, които гарантират - адекватност в модерните течения в рок музиката, новаторство, креативност. Каквито е явно притежават момчетата от Dananananaykroyd. И какво по-хубаво от това да сложиш за заглавие на албума си - "Това е пътя", "Това е начина". Единственото което ми се иска е те да следват стабилната посока, която са поели с него.
Това издание на албума е deluxe версия включваща бонус CD с пет парчета.
Отварящата албума "Reboot" е прекрасна alternative, post-hardcore композиция с основен изпъкващ от щастие китарен акорд, и хорови припеви. За "All Us Authors" мисли в посока енергичен indie rock, emo, с крещящ вокал, а клавирите са обсебващи и звучат като древни мистични китайски трели.
А именно в "E Numbers" можеш да усетиш притаената агресивно-шизофренична атмосфера и смени на темпото. Но в същото време звучи някак си хитово, ако мога така да го нарека в контекста на албума. Мисли в посока Faith No More срещат Primus, но без гениалните бас импровизации на Les Claypool, добави и щипка garage rock, и се отдаи на "заразата" "E Numbers".
Следващата "Think & Feel" има от лудоста на System Of A Down, "луди" вокали, мелодичност и брадикардични саксофон сола. Помисли в парчето, зарови се дълбоко и го почувствай. Баса поддържа линия, която кара съзнанието ми да се движи, а Faith No More и "лудоста" на Mike Patton отново се усещат. Но в никакъв случай не може да става и дума за лошо копиране. Те звучат като съвременни техни наследници. Просто мои усещания.
Петата "Muscle Memory" е енергично парче, а заглавието му ми подсказва, че то с право може да се нарече "мускулната памет", онази с излятата пот по концерти, и раздвижени мускули от групата и публика. Тук също има екстатични клавири, които явно се превръщат в запазена марка за групата.
В "Time Capsule" си представям момчетата във "времева капсула", но в бъдеще време, свирещи с такава страст, че достигат до crossover статута на гигантите Faith No More. Накъдето мисля, че са се устремили, разбира се запазвайки и облика си. Прибави indie rock китарата и post-hardcore елементите с крещящ вокал, и ехо в припева, основно напомнящ за Faith No More похватите. Композицията завършва със семпли на говорещи си хора, като че в някакъв изолиран и напред в бъдещето квартал. А за настоящето напомня единствено прелитащия накрая самолет.
Прави ти впечатление, че често споменавам Faith No More, да, това е така, защото вокалите им са доволно "луди" за да ги сравня с тези на Mike Patton, а музиката им е groovy смес от стилове и иновативност, каквато преди години Faith No More демонстрираха и станаха култови, желая същото и на Dananananaykroyd, вярно трудно е при наличието на много и добри групи, но те имат собствена уникалност. Нека се върна обаче на албума и песента "Good Time", която си е експериментален шут продължаващ китарната линия на "Time Capsule" и "бъдещите" настроения, само че тук припевите са хорови в ехо фон с почти sludge атмосфера, допълваща това, че тук стилови граници няма, или ако има наченки, те са погазени със замах.
Ако използвам два несъпоставими елемента, за да опиша музиката им, то те ще са - хаотична и groove. Смятай за какво иде реч.
Следващата "Apostrophe" е с мелодични вокали с приятен акцент, има ли нужда да казвам, че припева е много заразителен. А това как ти звучи - "A spiders corpse is carried away by ants"? Нещо като малките мравки отнасят тялото на паяка, или малките работливи момчета преминават границите и всяват смут в умовете на имащите се за големи групи. Близко и ясно. Тук в тази композиция punk и indie rock с мелодични вокали си дават среща, за да се получи - приятелска веселба и свежест. Това не е indie rock, това е нещо много повече.
"Seven Days Late" би могло да се определи като характерно indie rock парче, но ще е кощунство да не добавя и силата на дълбоките ревове от които настръхват космите по врата, и онази шантава, обладаваща китара и синт пространност около втората минута. Които говорят за едно - гениално и друго мислене. Имам предвид неправолинейно. Започнеш ли да ги слушаш от тази композиция, е много вероятно да усетиш експерименталността с която ги окачествявам, и моста който градят между стиловете. Но не някакъв крехък мост, а такъв който ще им служи при по-нататъшното правене на музика. Много идеи. Това ми е постоянно в главата, докато ги слушам.
Десетата композиция "Glee Cells Trade" е двуминутен indie rock откос, но с по-тежки китари.
"Make A Fist" започва с отчаяни далечни ехо вокални семпли и космичност, за да те забие с прекрасни смени на темпото. Прилича ми като на побеснял куратор в арт галерия. Разхвърлящ инсталациите и картините в шизофреничен пристъп, след което се опитва да сглоби всичко обратно на мястото си, но докато го прави, самия път на действието завърта нещата в неподозирано експериментална посока. И се получава една палитра от искрящи цветове с пастелни ръбове и миризма на счупени моливи.
От втория диск с бонус песните, откриваща го е "Bodies Like Holes". И с нея ти казвам, че тези момчета са приятно луди. Тук crossover, indie rock и крещящ вокал се смесват с лекотата на това как пиеш сутрешното си кафе. А на втората минута може да чуеш надъхан emo rock, с пронизващи крещящи вокали. Отделно от това усети груува на песента, и ще си помислиш както аз, че тия момчета може да са едни от лидерите на мелодичната post-hardcore вълна след време. Но не само това, те може да са и много повече. В това изпълнение, за да е по-пъстра атмосферата има и sludge.
Следващото "WOW" е skate poppy punk, groove alternative с луд ритъм и вокали ту крещящи, ту леко припяващи си.
За всяко едно парче в този албум ще кажа, че е различно, но от това не губи облик групата. Основата е - страхотни китари, вокали във всякакъв диапазон, фюжън от стиловете post-hardcore, indie rock, math rock, alternative и дозата експерименталност и напредничавост.
Слушайки песните от този албум, се убеждавам все повече, че и инструменталните им умения са добри, как иначе биха построили тези като на шега стълбове, всеки от които с различни съставки - емоционални и музикални.
Третата "Searchlight" е с препускаща бас линия, и е смес между Faith No More groove и skate punk наченки, плюс крясъци тук-там.
"Song Six" започва толкова жизнерадостно, сякаш нещата преди нея ги е нямало. С нея групата забавя малко темпото, а песента сякаш е по-праволинейна alternative, pop rock. А припева е направен така че мога да го слушам часове само него. Представи си най-доброто от Faith No More с rock жилката на "тежките" неща на Audioslave (не, тук няма да чуеш Chris Cornell или Mike Patton), но ще чуеш есенцията на тези две големи групи. Казах много идеи нали, и сега казвам - зверски много идеи. Много красоти предстоят на тези шотландски бойци-експериментатори. Пред тях все повече ще се появява любовта на феновете, големите концерти и добри албуми, стига нещо непредвидено да не се случи.
Последна в този албум е "Cameo", която закрива албума с funky groove китарен ритъм, хорови викове, "never smash your head against the concrete", подвиквания "the friends are always in", и остроумни текстове.
Ако искаш да чуеш едно от лицата на модерната рок музика, които не бива да изпускаш, ако се уважаваш като модерно мислещ, експериментален, независим ум, чуй този албум. И усети лекотата с която смесват стиловете, за да станеш след това част от приятно "шантавата" среда на Dananananaykroyd. В която стиловите рамки са като пластелинови в ръцете им, и те правят от тях всякакви причудливи и невиждани форми, дори от хаоса. Пусни си албума им, и го слушай до следващото пришествие на приятните Dananananaykroyd. Те са враг номер едно на тишината. Амин.
