Country : USA
Year : 2011
Label : Columbia Records / Sony Records
Genre : Pop; Electro; Dream Pop; Pop Rock
Web Site : Cults Web Site
Тук термините определящи музиката им - dream pop, electro pop - са толкова добре описателни за случващото се в албума, а Cults са на път да станат едно от водещите имена, именно когато се спомене стила dream pop. Разбира се, ако продължават да правят хубава музика.
Толкова красива и очарователна музика, направена от двамата младежи Brian Oblivion (китара, вокал) и Madeline Follin (вокал) не излиза често. А музиката им се доближава до класиците в жанра Cocteau Twins, но с по-комерсиален pop магнетизъм и urban вливащи пункции. Албума е свеж и магнетичен, в него имаш поле да откриваш още хубави качества, има ги. Pop, electro магнетизми като откриващата "Abducted", "You Know What I Mean", "Walk At Night", "Never Saw The Point" и "Bad Things" няма как да оставят душевноста ти неразровена. Мен ме докоснаха със заряда си на хитове.
Като връх на добрите новини за тях е и подписването им с мейджър лейбъла Columbia / Sony Records. Полето за изява го имат, остава таланта им да правят прекрасни минималистични pop мелодии, да се проявява все повече.
Не знам доколко е удачно да се каже, че Cults правят независим pop, electro rock, тъй като вече са в редиците на мейджър лейбъл, т.е. Sony, но ако те са новото лице на pop rock, electro музиката, да, то това лице изглежда добре и е свежо най-малкото, и аз гласувам с две ръце за тях. А музиката им е с потенциал да грабва слушателя още от първо слушане, и да бъде запознат с такива увличащи electro пиеси, че да иска постоянно още и още. А в материала от новия им албум "Cults" се очертават около 5 завършени хита от 11 композиции вътре, някои имат и интересни видеоклипове.
В "Walk At Night" ще кажа, че има едно "оръжие" за масово емоционално поразяване и покушаване на мозъци, и това е гласа на Madeline Follin. Да, точно в тази песен. Чуй я и ще бъдеш отвят/а. Така според мен би трябвало да звучи един завладяващ indie rock, electro (може и electro clash, в случая е удачно) женски вокал. Плътен и прилепчив, като тясна рокля по женско тяло, "хващащ" те от самото начало и водещ те през цялата композиция. Гласът и понякога звучи като ранна Vanessa Paradis в "You Know What I Mean" и "Bumper", а друг път е като на нежна гейша в "Go Outside" и "Most Wanted".
"Rave On" и респективно албума, завършва със звуци от отдалечаващи се стъпки. Дано тези стъпки водят към един следващ, още по-силен албум, пълен с мелодия, който да издадат скоро и да ме отвеят безапелационно, а бъдещето им е светло. Ще очаквам с интерес продължението на "Cults", или може би ще е нещо в съвсем друга посока. Нека времето покаже.
