Country : USA
Year : 2011
Label : Barsuk Records
Genre : Folk Rock; Indie Rock; Acoustic
Web Site : David Bazan Web Site
Много ми се иска да кажа, че той се доближава до съвременния вариант на творци от ранга на Bruce Springsteen и Tom Waits, и ще го кажа. Да, още е далеч от известността и успехите на тях, но един ден знае ли човек, стават и такива неща, сменят се героите. Много работа има за вършене David Bazan, за да постигне по-голям успех. Но не може да му се отрече плътния, минорен (това не е минус) глас, който се вписва приятно в микстурата от folk rock, indie rock, която забърква с групата си David Bazan. Това са минималистични urban химни с истории за човешките взаимоотношения, сложноста им, и едно по-добро бъдеще с повече приятели. David е уцелил силата и конкретиката с която да проповядва folk rock теориите си, което неминуемо ще му донесе успехи сред почитателите на folk rock идилиите. Грабвайте китарата, и ви предлагам да разгреете на третото "Future Past", което има от Дилънското стихоплетство, леката меланхолия на Tom Waits и прости китарни акорди.
Той е известен още и с indie rock проекта Pedro The Lion, и ако кажа, че е един съвременен бард, и този му албум ще се превърне в класика в фонотеките на indie rock, folk rock почитателите. Не това не са пресилени думи или реклама, просто албума е много добър. Родее се с urban мелодиката на Tom Waits, леко е хванал от епичноста при Bruce Springsteen. Да, във времена, когато силните албуми се броят на пръсти, той излиза и виж след няколко години, как ще се говори за него, и какви реакции ще предизвиква у почитателите на стила. Още от сега го предричам.
Изглежда така, сякаш е напипал верния ултимативен тон и радва ухото. Чуй дълбоката проникновеност в "Strange Negotiations", където осъзнаването, че се чувстваш като странник в своя роден град е толкова добре казано, и не е тъжно. Акустични китари и гласа на David са перфектния тандем за случването на запомняща се folk rock песен. Някои изпълнители трябва много да се учат именно от това парче, вместо да пускат сълзливи опити за искреност. Pure truth in indie mood. Захапва и не пуска, докато не ти пусне кръв от сърцето.
Отварящата "Wolves At Your Door" е енергично, заредено indie rock парче с приятна тежка country rock бас линия и проникновения глас на David. "Futuire Past" качва на "влака за някъде", тук мисли за бъдещето и утопични минали времена се сблъскват с острите китарни рифове. А прозорливия David установява, че бъдещето идва бързо, и също както миналото се превръща в история.
Четвъртата "People" и казва, че преди време е имало човешки взаимоотношения и хора които са се уважавали един друг и са били задружни. Виждаш, че David Bazan разказва истории - от живота, утопични, прозорливи, фини folk rock истории за размисъл. Това го доближава до висотите, където са големите indie rock, folk rock творци, за които споменавах в началото.
Прекрасната история за жената, децата наоколо, смеха и слънцето във "Virginia" ще извика желание за същите неща и у теб. А фантастичната китара в фона отзад е пътека към случването на една добра балада, каквато е песента.
"Eating Paper" е rock заряд в изчистен вид - груби китарни акорди и тембъра на David Bazan, който се вписва във всяко folk rock, indie rock значимо парче. Виж как една indie rock мелодия може да се превърне в чист grunge rock, обратното не съм много сигурен, че е валидно. Пример за неподражаемия глас на David Bazan можеш да усетиш в "Masses", и не само в нея, разбира се.
А с "Don't Change" можеш да се събудиш сутрин, и ти гарантирам, че денят ти ще е свеж, като току що узряла праскова. Звучи като жизнерадостен Tom Waits.
Албума завършва с "Won't Let Go" която страшно ми напомня в бас линията на "With Or Without You" на U2. Но докато песента на U2 е по-жива (ако може този термин да използвам за нея) и в същото време болезнено отчаяна. То тази на David Bazan е тиха, стаена folk rock, ambient приказка за непримирението на твореца да бъде вкаран в рамки, за философските разсъждения, които понякога го "изяждат" и той търси винаги начини да бъде себе си. Това е приказка седираща необмислените пориви. А с "I will not let go" той сякаш казва, че това е неговия начин и няма да спре да го следва. Също както повечето композиции в албума, така и тази сякаш изпреварва времето си, но не така, че да бъде забравена бързо, и отново дава поле за размисъл.
Един съвет от мен. Седни на шарена сянка, сипи си нещо разхлаждащо, и си пусни албума, изслушай го целия, всяка песен е същност сама по себе си. И се чувствай доволно.
Другия вариант е вечер да заредиш камината, да слушаш този албум, в който ще чуеш есенцията на folk rock, indie rock музиката през 2011 година. Ти избираш. Защото това което казват композициите вътре в него, няма да го откриеш на друго място, не и в този му вид. То е също като живота - живееш, понякога страдаш, учиш се от него, радваш се, бориш се със себе си, получаваш любов, даваш любов. Това е локален urban анестетик против болката, която понякога усещаш, докато живееш същият този свой живот. Но той не притъпява, просто ти дава различна насока в която да мислиш. David Bazan деликатно ти осигурява полето, от теб зависи, как ще го използваш.
Давай David прави музиката която обичам да слушам.
