Постоянно виждам, чувам, научавам, срещам някакви хора който винаги разбират от музика - кое е хубаво, кое не е. И в старанието си да оплюват някои групи, забравят, че само след известно време тези групи стават големи, и те видиш ли, започват да ги обичат и вече ги обожествяват (еееее тия са супер, тия са много големи, суперяки са, ей разбиват и неща от сорта). Примери за групи и артисти много, не мисля, че ако ги изброя ще открия някакво супер тайно откритие. Шизофренно ментален-характеров лупинг. Групите и артистите заслужават уважение, защото един ден някои от тях стават големи, а преди това са оплювани от псевдо-разбирачи и критика, което е супер смешно и досадно, и отблъскващо. Досадно ми е от разбирачи от всичко. Изкуството няма нужда от вашето одобрение, има нужда от подкрепа и развитие. You know what i'm talkin' 'bout. България е странна страна с странни хора със странен манталитет със още по-странни разбирания за изкуство. Знам, че е утопично и нищо не мога да променя аз лично, но аз не искам да бъда част от езерото от омраза по адрес на артистите, защото нали знаеш - времената се сменят, идват едни и си заминават други, но между цялото това действие аз предпочитам да уважавам. И затова ще послушам Alborosie, че "не трябва да ме е страх от разнообразието."
