Country : USA
Year : 2010
Label : DGC Records
Genre : Hip-Hop, Beat, Crunk
Web Site Yelawolf Web Site
Yelawolf е от онези заразителни рап изпълнители, които умеят да увличат, да разказват и са като риба в Океана, т.е. в свои води. Бързо набиращ популярност и изнасящ запомнящи се шоута. Рапъра от Gadsden, Alabama, USA, истинското име на който е Michael Wayne Atha, докарва до екстаз феновете си със заразителни, запомнящи се crunk, hip-hop мелодии и тежки рими, граничещи с гротеска и сатира, а в другия случай са откровени prank закачки. Всичко това поднесено лежерно и със самочувствие.
Неговата страст е рап музиката, наред с класически rock групи като - Lynard Skynard (все пак е от южен щат); Pink Floyd; The Alman Brothers - с които той израства на юг. След време се стига дотам, че бива забелязан от големите риби в играта, какъвто е Eminem, и оттам нататък работата е ясна - албум, покоряване на сцени, радост, веселби, и обич от феновете, които изказват възхищението си от новопоявилия се свежо-добър рап изпълнител. Отзиви и суперлативи се сипят от социалните мрежи, сайтове за споделяне на видео съдържание, пресата също не оставя факта неотбелязан. Започва да се усеща как Catfish Billy, както е известен още, стъпва и в останалите щати.
Със злободневните си теми в текстовете - тежки партита, thug отношение, и ироничен хумор, отдаденост към hip-hop сцената. Той печели все повече фенове за каузата си.
Успеха на практикувалия и скейтбординг рапър от Алабама идва с подписването на договор с Gheto-O-Vision, които му подават ръка, и впоследствие той сключва договор с мейджъра Columbia през 2007 година. Но голямата ръка на Rick Rubin (който отговаря за новите артисти по това време там) се "стоварва" върху него и Yelawolf е игнориран, още преди да е разкрил потенциала си. Така след кратък престой в редиците на Columbia Records, Yelawolf е без лейбъл, но винаги с добри приятели до себе си. Той не се отказва, и започва да прави миксове, включващи и рифове, взаимствани от известни рок групи.
Дебюта му за мейджър лейбъл излиза през ноември 2010 година, а лейбъла е Interscope Records. Той продължава да прави енергични, отдадени и запомнящи се шоута. "Аз мога да отида във всяка посока с музиката си - rap или дори bluegrass hip-hop неща. Винаги мога да правя мрачен hip-hop, на ръба. Това е така защото го чувствам близко до мен. Но планирам и да израстна. Тук съм за да правя неща които да останат дълго" - пуска откровения той.
Имам усещането, еклектичното, че Mike Patton ще работи с Yelawolf, просто някакво вътрешно усещане. Запомни това мое предсказание. Гласът на Yelawolf може да звучи загадъчно, и би паснал на някои Patton хрумвания. Но нека се върна за още малко към биографията на Catfish Billy.
Вече в редиците на Interscope Records, той може да се отдаде на таланта си и да пуска качествен hip-hop. След като не спира с концертите, той казва, че ще посети Eminem в Detroit, Michigan, и скоро подписва с Shady Records, а историята тепърва предстои. Yelawolf ще я пише в рими. От най-заразителните и точно пуснати, излизали в последно време. Впечатленията за албума му "Trunk Muzik 0-60" можеш да прочетеш по-долу.
Албума се открива от gangsta crossover "бухалката" "Get The Fuck Up", която е насочена право към лицето ти, "in your face". Някак си не е от онези мрачни gangsta парчета, говорещи за престрелки, drive by неща, живота на улицата. Това е по-скоро отправено срещу тези, които евентуално няма да харесат нещата които прави той.
Втората "Daddy's Lambo" е тотален трошач. Героят в историята е някъде от предградията на дълбоката провинция, когато ненадейно му се осъществява мечтата, да ходи с мацка от Beverly Hills и да... се повози и покара ламборджинито на баща и. Клипа към парчето е доста показателен. Пари, лукс, мечти, тежки бийтове и богати девойки чакащи и искащи забавления. Заразително и нахъсано, до най-малките чинели в себе си. Yelawolf всякаш знае какво и как да го каже. Изглежда така, че му се получават нещата, и с подкрепата на голяма част от имената в сцената в Америка.
"That's What We On Now" е "размазан" dubby hip-hop. Историите които разказва с парчетата си, донякъде са поели в себе си и от нещата на Eminem, така е и в това парче.
"I Just Wanna Party" (Feat. Gucci Mane) е едно "хладно" парче за парти. Защо хладно ли? Чуй синт подложката за фон, и сигурно ще усетиш какво имам предвид. Това е не адреналиново късче, описващо случващото се на едно casual american party. Има chill, има страстни погледи, жени, мъже, хормони. Така ми се струва и го виждам. То завършва с едноминутен телефонен разговор между двама души, които си разказват смешна история. Особеното и забавното е, че гласовете им са "напушени", заредени с хелий, и се е получил онзи ефект на "изтънелия смешен глас".
Петата "Billy Crystal" (Feat. Rock City) е junk историята на Billy, героят който опитва почти всички наркотици и живее някакъв собствен филм. Но все пак е chill. В песента има "допаминови" синт сирени, нещо като да напомнят за rush. В мозъка, в сърцето, на дансинга. Подканват, "взривяват", също като състоянията в които изпада героят. Просто "Billy's on the corner, on the crystal meth", внимавай, отваряй си очите. Тези удоволствия са за кратко и Billy накрая го осъзнава, останал сам. Това парче е нещо като "всичко е в твоята глава".
Средата на албума се държи от хита "Pop The Trunk". Пиано в началото, историята е отново тежка, басовете вкарват в състояние на "притихнала хиена", и имаш чувството, че всеки момент ще стане нещо бързо с ритъма и парчето ще се превърне в crossover мелачка.
Тук има и "размазани" мелодии, не са само тежки "drive by" откоси, в тази връзка чуй "Box Chevy" (Feat. Rittz The Rapper). Римите са от най-добрите, а атмосферата е като наблъскана с транквиланти през ранна утрин. Представи си, много бавно надигащото се слънце, как разкъсва остатъка от нощта. Роса, откровения, хармонични синт мелодии и онези фъс чинели, които те държат в ритъма, а гласа на Yelawolf е от най-спокойните, и те увлича в неговата приказка.
Главното при него, в началото като го слушах е, че останах впечатлен именно от нагласата и настроенията във вокалите които прави. Определено знае как стоят нещата с вокалните интерпретации, и е напипал верния тон. И е едно такова спокойно, истинско, и имам усещането, че това не е преднамерено, на човека просто му идва отвътре. Нещо като "да черпиш директно от извора". Затова харесвам и изпълненията му (има едни чудни с Travis Barker на живо, в които се вижда и усеща истинската му сила). Обратно към албума.
"Good To Go" (Feat. Bun B) е дискотечен "снаряд", а рапирането толкова напомня на Eminem, от когото Yelawolf неминуемо е попил.
Определено при Yelawolf синтезаторните партии, са нещо което трябва да се отбележи, имат нещо далечно от хип-хоп музиката и внасят колорит. Правещ музиката да не е единствено яки бийтове и рими.
"Marijuana" е зъл химн. Здрав crossover rap с тежки рифове и здрави плътни ударни. Посланието: "Makes you happy, feeling stupid, girls can want it, everybody smoke some". А един "изтрещял" глас реве: "Marijuana-a-a-a". Абстинентно. А бийтовете са много яки.
Десетото парче "Love Is Not Enough" е леко захаросано, баладично, но вокалите на Yelawolf, не те оставят и за миг, да си помислиш, че това е някаква pop забежка.
"I Wish" (Feat. Raekwon) вкарва отново история за Billy, който е под светлините на въртящите се прожектори. Това парче отговаря на някои критики, че той не може да прави hip-hop. Тук има едни "филмирани" рифове, които подкрепят структурата на парчето и се получава едно soft crossover излияние, което Raekwon настоичиво подкрепя с вокалите си.
Последното изпълнение в албума е "Trunk Muzik". В него има пулсиращ "игрив" синт като подводна вълна, която те държи, а, че при припевите не мога да разбера какви ги реди Yelawolf, то е ясно, бързи са. Гледах клип на това парче, в което на живо участва Travis Barker на барабаните. Атмосферата е неописуема. Пресъздадено от двамата, за да увлича и спира дъха в насечените бийтове. Тук той всякаш разказва собствената си история. Появил се от нищото, от Алабама, през улиците, трудностите и как след всичко това има една стабилна като ствол музика. Която прави, с която живее, и споделя с хората.
Това е свеж албум, с попадения при синт постройките, гласа на Yelawolf, който е просто различен. Това е думата. Не може да се отрече, че се е докоснал и до мейнстриима, но все пак, това не е факт с който да пренебрегнеш албума. Има неща които си заслужават да бъдат чути, и са направени със сърце. Албума държи още с количества допаминови заряди, извиращи от огнените бийтове, истории които трябва да бъдат разказани и усетени. Това е отдаденост, нахиленост и една Trunk Muzik, от най-свежите издадени през последните няколко години.
