Country : Italy
Year : 2011
Label : Via Audio Records
Genre : Alternative; Post-Rock; Melodic Rock; Shoegaze
Web Site : AIM MySpace
AIM са от Италия. Групата се състои от трима души - близнаците Marco Camisasca (бас и вокали), Matteo Camisasca (барабани) и Marco Fiorello (китара). Те свирят смес от alternative, indie rock с post-rock, ambient rock отношение. Изобщо музиката им звучи хубаво, подредена, и "хващаща". AIM имат издадени 3 дългосвирещи албума, 2 EP'-та, и участия в няколко компилации. Една от които е "Disaster Week Festival Compilation", редом с групи от alternative през sludgecore до hip-hop. Ето и някои от имената там - Bad Black Sheep (alternative); Sweet Poison (hip-hop); Leaders Off (pop-punk); Kassyus Clay (experimental, indie rock); Affordable Hybrid (indie rock); The Junction (indie rock, alternative); Rue Royale (folk rock, indie rock); Mammut (electro, indie rock), и много други.
Какво трябва на една мелодия, за да бъде тя добра? Трябва да може да накара съзнанието, така че да тръгне на "разходка", леките елементи на дежа-вю също са в плюс, отдаден вокал (ако го има), допълващи се инструментални умения. Това са много важни съставки, които да гарантират удоволствие в слушащия. Тези елементи ги има в откриващата албума "Reverse", че дори и още повече. Тази песен ти обелва кожата, оставяйки те едно открито, пулсиращо в духа и същество, вдишващо сякаш нов въздух за първи път. Вокалите на Marco Camisasca те унасят сладко в прогресивната атмосфера, която ти отваря душата за истински трепет. Много красива песен. Има indie rock, post-rock, едно превъртане, от хубаво в още по-хубаво, състояние което няма как да не усетиш. Особено ако харесваш музиката да те води през чаровните гънки на собственото ти съзнание. "Reverse" прелива в "Holy Day", с една "отнесена", пространна атмосфера. Вглъбен indie rock, с признания като - "it's the same when we afraid". Задай си въпроса, "от кого се страхуваш?" докато слушаш тази песен, и ще видиш, че няма от какво и от кого да се страхуваш. Само трябва да очакваш "свещените дни", които ще донесат още Музика.
"Holy Day" има семплирани електроники, и ambient шумове накрая, с тях тя се влива в "Il Nemica In Casa". Тя е с groovy бас, нещо като soft post-punk увертюра в началото си, след което се превръща в емоционална изповед на италиански език. Мелодичните китарни акорди не спират, нижат се ноти след ноти, правейки фона на песента минорен. Паузи между песните няма, те преливат една в друга, като състоянията в които преливаш от идеи, и искаш да направиш нещо, знаейки, че може да стане и по-хубаво, пробваш варианти за това.
"Solaris" е леко по-ведра, с акустични китари, да, има я още онази атмосфера на пространност, shoegaze, дълбоки китарни пасажи, толкова характерни за post-rock и shoegaze като стилове. Тежко е, представям си как хората от AIM се вглъбяват докато го свирят.
"Come Se" дава всички заявки за песен, караща съзнанието към "пътуване" в необятните кътчета на спокойствието. Защо ли? Ами защото е бавно ambient rock, напоителна смес от - носталгия, извиващи китари, като далечни светлини, които знаеш че ги има. Бавно и със синт подложки, като за подготовка за космически трип, от който не боли, със сигурност. Преливането в заглавната "We Are Sailing" е с "нервни" електро шумове, самото парче е angry в началото, особено с китарите, които са доста тежки и далеч от интровертните постройки досега. Изключително експериментално парче, на фона на предхождащите го. В него се усеща industrial, напомнящо за някои от работите в "The Downward Spiral" на гениалните Nine Inch Nails. Голям завой в средата на албума, което е похвално за момчетата, че не се страхуват да експериментират. От това музиката печели. Тежки китари, електронни подложки, и семпли в industrial орбита, след което всичко отива на indie rock плоскост в "Blazing Star". Експериментите са хубаво нещо, ала тук е истинската сила на AIM. Правейки indie rock, shoegaze атмосферични красоти, които те карат да "четеш" между редовете. Вокалите разказват история, без да се натрапват, китарите бродират пътеки в съзнанието, и ритъм в който започва да бие сърцето ти след 10-тата секунда от песента. Не, това не е мрачно, това е като болезнена истина. Има я, тя е някъде там, част от теб. Следва още едно експериментално вливане, оприличавам го с "With Teeth" работите на Nine Inch Nails. Точно така, "In Tre" е агресивно рок, industrial парче с вокодирани вокали в припева. Тотално разнообразно.
"Tremolo" е indie rock, garage rock разработка. Вокалите не са минорни както при "Il Nemica In Casa" например, китарите са по-хаотични. Стадионно парче, със заряд за вдигане на духа.
"Drive Away" ме кара да се чувствам като че пътувам със среднощен експрес. Мистично начало, шум като от движещ се влак. Китарата вие леко, а вокалите не ме оставят сам. Чуй китарата около втората минута, която ще те разтопи с толкова истински акорди. Разказвайки пролетна приказка ще пренесат чистота в душата ти. А ти "отплаваш" накъдето си поискаш. С тази мелодия "пътуването" през чисти, необятни състояния и места в съзнанието ти е гарантирано. Това парче и последното "Xave" се явяват нещо като коренно различни стилово съпоставки, сравнени с експериментите в средата на албума, каквито бяха "We Are Sailing" и "In Tre".
"Xave" е groovy indie rock, и добър завършек на албума. Лириките са на италиански, и тъй като не го разбирам, музиката компенсира това в пъти.
Мисля си, че концерт на AIM би бил перфектното изживяване с тези песни тук в албума им.
"Xave" е indie, alternative ритник, подритващ те 5 минути и 57 секунди, докато не осъзнаеш, че тези момчета могат много, и знаят как да правят емоционално заредена музика. С музиката си ме убеждават, и аз им вярвам. Защото това е безрезервно post-rock, alternative доказателство.
За харесващите post-rock експерименти, отдадени вокали, "грабващи" китари и онази-атмосфера-която-ти-е-толкова-познато-състояние, този албум ще е приятен и ще ви достави всичко изброено по-горе накуп, още от откриващото парче.
