Country : USA
Year : 2010
Label : Stone Junction
Genre : Blues Rock; Psychedelic Rock; Folk Rock
Web Site : Bravo Johnson Web Site
Не претендирам, че всичко което слушам е култ и е хубаво, доста от нещата са, ха-ха, казах го. Слушам си музиката, и си се радвам просто. Тъй като слушам много, и различна музика - от electro, hip-hop, downtempo, през indie rock, trip-hop, crossover, hardcore, grindcore, та до reggae, drum and bass, dubstep, breakcore и всякакви експериментални и noise неща.
Сега ще пиша за една blues, folk rock, psychedelic rock група.
Те са folky, blues, alternative rock банда от Los Angeles, California, USA. Корените може да им се търсят в блуса и 70-тарския рок с латиноамериканска жилка, и психеделичен оттенък. Вокала е фалцетен тенор, доближаващ се около блендите на Tom Petty, Neil Young и Tom Waits.
Bravo Johnson делят сцени със Steve Earle; Wilco (прекрасни blues rock, alternative творци); Gov't Mule; Queens Of The Stone Age. За музиката им казах, че е смес от стилове, застъпени са blues и rock ала The Rolling Stones - но по-хипарливи и психеделични. Песните тук, в този албум са предимно бавни, напоителни blues, лириките са за психични състояния, породени не от горещото слънце, а от многото четене на Timothy Leary и Aleister Crowley. Още може да кажа, че правят музика като за бийт поколението (онова търсещо истината, винаги на път) с изявени творци като Irwin Allen Ginsberg; Jean-Louis "Jack" Kerouac; Tom Waits; Bob Dylan. Това си е психеделичен blues rock, country, има си и клавири, китарите пилеят и извиват, по 70-тарски духа на времето тогава, е уловен. Саундтрак на препускащия през нагорещената прерия каубой. Също като един съвременен битник. "Run" е точно такава, деветминутна, бавна психеделична рок тръпка, която ме отнася някъде там и забравям, че е 2011 година. Blues rock за каубои. Dreams for today. Психеделични, бавни клавири откриват красота, докато китарата лови "отнесен" акорд, а барабаните отмерват стъпки в "пустинята". Спокойна красота. До средата, където се разгръща с desert, blues акорди, клавири, но за малко, нали е психеделия. Керуак ако беше жив, сигурно би харесал тази композиция, и би написал нещо интересно, слушайки. Това е десетата композиция. Албума съдържа 12 композиции, и е от 2010 година. Да се върна в началото обаче.
Заглавието, по моя интерпретация звучи така: "Ела и усети слънцето на пустинята" - опитвам се да е близко до музиката вътре, все пак. Като казах пустинята, имам предвид не онази опасна пустиня от филмите, където индианци могат да ти резнат скалпа всеки един момент, а една "напушена" с "размазано" слънце, и зеленеещи се кактуси околовръст, разбираш ли.
"Spell" е първата пиеса, и е с латино китари, и проповеднически фалцетен вокал.
"Rider" е замечтаващо blues, country, среднощно каубойско парче. Е така, напускаш един град и отиваш в друг, защото си easy rider. Колко красиво, романтично парче. Свободно, също като един свободен ездач в пустинята. Само 3 минути, а ми се иска да е повече. Но нищо и следващата "Bird" е "хващаща". "Like a free bird", може да е кощунство, но за моменти, гласа на испанския бард Ricardo Amurrio ми напомня на David Gilmour, точно в тази песен.
"Magnolia" е folk rock увертюра, със слайд китари. И тази песен ми е дежа-вю, някакво. Повече е rock, жизнено. Пее се за "магнолията със сините очи", казвам ти, че е психеделия, но не някаква хаотична. Леко загатната.
"Burnt" е с онзи фалцетен вокал, прехвърлящ в 70-те години. "Burnt by the sun today", "Don't fly too high, you may burn", сещаш се какво има предвид човека. Давай го по-лежерно, а при тази увличаща rock постановка, няма как да е иначе. За мен, дано и за теб е така.
Същият този Ricardo Amurrio, е отговорен за саундтрака към филма на Bernardo Bertolucci - "Cinema Sex Politics: Bertolucci Makes "The Dreamers" ". Не съм гледал филма или слушал саундтрака, затова не мога да кажа нищо. Може и да е нещо интересно и полезно.
Шестото "Dime" е бавна blues, folk rock мелодия. "Ez" е типично рокендрол парче, в средно темпо без грам психеделия.
"Ship" също е рокендрол, но долавям и латино ритъм, малко като при старите работи на Carlos Santana. Едно такова парче, за пътуване, по route 66 например. Енергично, като за съвременни каубои. Има и "отнесени" перкусии, и клавири, които са като капки дъжд над горещата пустиня.
"Sun Song" връща отново blues жилката, и вкарва лека доза мараня и психеделичност. А вокалите са като извадени от 60-те и 70-те години. За "Run" писах по-горе. Ами емблематична песен - песен за пътувания, мечтаене, пустиня, движение, номадско усещане. Не е за бягството, а за местенето от едно място на друго, от едно състояние на друго - е такива мои мисли. Чуй го и прецени за себе си.
"Something LS" като с машина на времето връща през 60-те и 70-те, не че знам какво е било, но музиката е oldschool hard rock, blues с характерни клавирни подложки, на хамънд орган. Увличащо парче, бавно и напоително.
Последното "Sway" навява Ennio Morricone атмосфера - самотен каубой, пушещ цигарата си, подпрян на ръба на saloon-а, загледан в залязващото слънце в далечината на пустинята. И отново ще кажа, не знам дали е кощунство, но има нотки усещане в мен (при вокалите, и изобщо цялостната атмосфера на това парче) за Pink Floyd. Това е мое усещане, така го чувам. Така завършва този албум, с количества rock, малко дежа-вю усещания, folk rock, country.
Ако пустинята не може да дойде при теб, ти може да отидеш при нея. Само трябва да си пуснеш "Come Taste The Sun". Няколко движения само. Ако искаш да усетиш психеделичната мараня на пустинята, дай шанс на Bravo Johnson.
