Country : Canada
Year : 2007
Label : Orange Music
Genre : Post-Rock, Shoegaze, Indie Rock, Space Rock
Web Site : Plajia MySpace
Plajia са банда от Montreal, Canada. Страна с много и качествени групи, от всякакви музикални стилове. Някои определят стила им като progressive rock, но аз откривам много повече стилове забъркани от групата, и носещи уникалната им самобитност и дух.
Първата песен "Dummy" я пускам и бивам отнесен на едно пътешествие, под съпровода на приятни пиано акорди, споходени от garage, grunge китари, песента е увлекателна. След агресивните китарни включвания, следва забавяне с нашепващи вокали. Много rock, grunge атмосфера, Alice In Chains полъх и завършване с приятно подрънкване на клавири. "God's Waiting In Line" си е чистокръвно indie, поне така започва. "Wasting my time. Waiting in line" е послание, изчакващо. Но не изпято меланхолично. Цялата атмосфера е по скоро примиренческа, "така трябва да е", нещо такова. Хубавото предстои, един вид. А към края на втората минута, китарите изстрелват една почти doom тежка атмокфера, за малко. За да си дойде всичко на място с инди китари и леко меланхоличния вокал. Красиво четири минутно инди изпълнение.
Не бях слушал нищо преди от Plajia, и до тук съм приятно изненадан от красивата им музика. Личи си, че е направена с мисъл, отдаденост, и талант. Макар да не е толкова жизнерадостна като цяло, тя увлича. Все пак тя Музиката се създава от музиканти които са в различни настроения, и те ги пресъздават на слушателите, посредством изкуството си. А следващата "Sleeping", тя как мечтателно почва само - пиано, китарни вметки. Вокалите носят леко чувство на примиренческа обреченост. "I'm so tired of me", shoegaze наситена атмосфера, с цигулки, правещи тази композиция наистина разгърната и богата. Минорно, но не депресиращо. А хармониката внася нотка на folk rock усещане - вечер на верандата сред бавния залез. Разгърната, бавна indie, folk композиция. Заглавната "Beautiful Explosion" започва indie, brit pop. Нахъсано, британски намахано, със смяна на темпото след първата минута. Подплатено от едни оригинално вметнати синтове. Определено жизнерадостно, а слънцето при мен напича, едно такова. Мелодични китари привнасят рок настроение, което големите brit pop групи правят и "взривяват" публиката по фестивали. Петото парче "Crazy Lovely Happiness" с началото си, показва, че ще е баладично. Пиано, барабани отмерват леко, тактично. Post-rock нюанси с вокали. Пиано indie увертюра, която внася свежест в албума. Който до тук, редува бързи indie пушилки, и бавни интровертни композиции. "I'll stay in love", да, аз трябва да продължа да обичам, въпреки, че е трудно, и понякога обезсърчаващо. Под този мантричен напев биваш отнесен на една post-rock, баладична сесия. Шест минутна джем интерлюдия, с ембиънт настроение накрая. Успокоителната свежест в средата на албума. Ако ти се "пътува" непременно го чуи. Trust me.
Този албум е събрал в себе си доста красиви и кореспондиращи си стилове, според мен. Indie, post-rock, атмосферични клавирни пасажи, shoegaze, лек grunge. Все приятни съставки, даващи наслада за възприятията. Това до средата на албума, а и вярвам, че това ще се запази до края му. Следващата "A Love Song For Everyone" говори достатъчно с името си. Plajia заливат с приятни китарни акорди и мечтателно бродиращи повърхноста на съзнанието клавири. Определено са постигнали хубава отнесена атмосфера. След първата минута и китарните акорди, парчето става лежерен indie rock. Не е някаква балада, типична любовна песен, ха-ха. Три минутна импресия започваща баладично-отнесено и преливаща в rock, indie химн. Красота. Пренасят ме за малко на Острова, където indie музиката е религия. И аз се чувствам малка част от цялата магия, създадена във въображението ми, под въздействие на това парче. Доста и различни настроения вкарват хората от Plajia. Богато наситена музика. Както за слушане вкъщи, така и за внасяне на яки настроения на партита, примерно. Всички да се чувстват добре, със сигурност. Така албума бива преполовен с куп настроения, вкарани от музиката. А седмото какъв експеримент се очертава. Да, в "Meet Me In Hong Kong" има танцувални бийтове, електро в началото, и една латино внасяща китара. Все едно си тръгнал на пътешествие до Хонг Конг, а това парче със сигурност може да ти бъде саундтрак за пътуването, и няма да ти писне. Разгърнато, не точно indie, има атмосферични пасажи, които са повече post-rock. Китарата и ударните се надпреварват да те вкарат в пътешествието. Веселяшко ми стои, което никак не е лошо. "Отнасящи" ударни те вкарват в post-rock настроение. Интересно парче. Осмото "Beating The Charms" започва с folky китари, и приглушени, нашепващи вокали, напомнящи ми, за някои от работите на Chuck Ragan. Прости китарни акорди и послание, все едно изпято на края на деня. Като една приказка, разказана на заспиващото ти дете. Позитивно, градивно, indie, folk rock шедьовър. Към втората минута темпото става по-игриво, с едни вокали, вкарани в ехо отзад. Земно, семпло, красиво късче хубост. С края си, албума става все по-хубав, и с разгърнати композиции, които носят настроение. Това трябва да се чуе и усети. Истинско е, и истински радва.
Следващата "This House" e dream композиция, която те вкарва в тяхната къща, където indie, post-rock, shoegaze, се смесват и носят наслада от музиката. А вокала ти казва някои работи, които имат за цел, да те направят една идея по-уверен, и чувстващ се себе си. Гонещи се ударни и пиано с shoegaze китарни акорди, сътворяват основата на това парче. "Yes i'd learn to get alone. 'Til i reach this house." Да, това прозрение го има тук. Сам осъзнаващ себе си, и ставаш по-добър. Dream атмосферата не свършва дотук.
"Is That The End?" е истински shoegaze химн - клавири, китарни акорди, без "тежини". Неземно. А заглавието колко въпроси задава само. "I'm still bleeding. The end is near" - тежко е да, силно вокално, питащо. "Tell me please, and make it clear", думите са силни. Представям си какви емоции са вкарали, докато са правили този наистина indie, shoegaze шедьовър. Да, тежка атмосфера, под безумно добри инструментални умения. Не спирай да мечтаеш, и не се предавай. Дали това е края, не знам, кой може да каже. Но докато такива парчета излизат на повърхността, аз ще вярвам, че това не е края, и никой не може да ме убеди в обратното. Пък дори и да продължавам да "кървя". Огромна атмосфера създава тази композиция.
Затварящото този прекрасен албум е "The Other Life Of Squared Pixels" - пълна противоположност на последните няколко композиции. Rockabilly в началото, punk, hardcore китарни рифове, много rock, дори и психеделия присъства. Гонещи се клавири и китари, в комбинация с разчупените ударни, правят психеделия около втората минута. Post-rock също не липсва, чуите го от третата минута, "отнесено" и за къде без shoegaze китарите. Е тук вече Slowdive заемките са ушевадни. Jam. Пътуване във времето. Ефекти на китарите, ехо, ambient rock състояние. Експерименталност и успокоение, даващи нужното на съзнанието да определи точката на "пътуване". И като казах експеримент, парчето завършва с онези hardcore, punky режещи рифове от началото. Завършек достоен на един експериментален албум, в който има indie, rock, post-rock, shoegaze, мечтателни клавирни подложки, jam, въпроси, отговори, количество експерименти, звукови. Определено има какво да кажат момчетата, и ще се оглеждам за други техни работи в бъдеще.
Чуй, помечтай, и се наслади на музика, правена без предразсъдъци. Ако харесваш indie, post-rock, experimental, ще намериш някои неща, които ще те направят идеи по-доволен. Аз ги открих за себе си. Албума ще се върти отново, i'm sure.
