Country : UK
Year : 2011
Label : Planet Mu
Genre : Electro, Funky, Acid, IDM
Web Site : Jake Slazenger on Planet Mu
Jake Slazenger всъщност е псевдоним под който се подвизава и намира изява Mike Paradinas. Още известен и като µ-Ziq, и собственик на якия лейбъл за electro, experimental, broken beat, IDM, downtempo - Planet Mu. Емблематичен лейбъл който вади супер интересни и талантливи имена за electro сцената. Jake Slazenger борави умело с 2-step, funky, acid, glitch, electro, IDM и създава добри откъсчета електроника. Като Jake Slazenger, Mike Paradinas има издадени два албума и няколко сингъла и EP'-та. Този албум е издаден в няколко версии, още през 1995 година. Това издание от 2011 година включва и единствено издаваните на винил парчета "Spry Bat" и "Acid Pope".
Първото "Megaphonk" си е... мега-фънк, IDM, 2-step бомба. Как да не замечтаеш на него, за един по-як свят. Дай му едното си ухо, и ще усетиш за какво говоря. Едно мазно slow down парче с размазани, пискливи синт манипулации. Които те пращат директно горе при зелените човечета - където те вече са във вихъра на танца, хайде на бас. Яка лежерна красота. Mike ги умее тия неща. Не е от скоро наоколо.
Второто "Get Up R" е funky (защо ли го споменавам), да ама тук има още - "отнесени" IDM, acid елементи, и по-мистична, космична атмосфера. Това парче много добре би паснало на игра с космически кораби, нещо такова ми се върти в главата, ха-ха, воаяжи.
Композициите тук, не са много къси, варират от четири минути до почти осем минутни пътешествия. Третото "Stupid Wanker" е break, acid трип с пулсиращи glitch елементи. Замечтано. А синтовете отново са electro класа, даваща облик на завършеност. Ударните са добре програмирани, и правят парчето по-твърдо звучащо, ако мога така да го формулирам. Е, аз го направих вече.
"Gary's Birthday" започва с едни ретро клавирни играчки, детски мелодии, прерастващо и плавно навлизащо в дебрите на breakbeat-а. Но онези acid синтове, как омагьосват главата.... Весело парче, пълно със звуци, от които се чудиш, това детска песничка ли ще е, breakbeat, или acid трип. Е, тя е от всичко това по малко. И дори една фънки бас китара вкарва своя ритъм, в този "експериментален" рожден ден на Gary. Squarepusher атмосфера, недоволни няма. Честно. Като един отявлен любител на IDM, ambient, "отнесените" неща, следващата ме запраща в свои води. "Daytime Kiss" е разчупен IDM шедьовър - като дневната целувка от любимия човек, на точното място и в точното време. Ударните разбиват прашинките мисли за това кой си, къде си, и те вкарват на едно място, където мозъка ти работи на други честоти. И ти се чувстваш як, можещ и търсещ, онова неконвенционалното. Еклектично, но съвършено яко късче IDM, напомнящо на някои от работите на едни други яки IDM агенти, а именно Boards Of Canada. А синтовете около петата минута са изсвирени, с цел да ти дадат ултра яко настроение, както го почувствах аз. 8 минутен electro химн за състоянията в които се чувствам много добре. И като че ли няма край, а със слушането става още по-добро.
"Erp" е напомпано с фънки ударни, и acid синтове. Breaks миш-маш.
Искам да спомена, че въпреки не малката си дължина, композициите се изнизват неусетно, оставяйки от атмосферата си, което говори, че са направени за да те потапят в трипа.
"Wyatt" е софт acid techno, където се чуват ефекти от плискащи се в скали вълни. Не разнообразно откъм ефекти парче.
Тежкия funky бас на "Flod" със сигурност ще те накара, да направиш няколко стъпки, или поне да си тактуваш. Заразително, ритмично парче, повярвай ми. При което не усещам как съзнанието и чувството ми за ритъм са станали едно funk ядро, пулсиращо. Синт линията и баса са едно размазващо цяло.
"Bolus" е с funky китари, hip-hop ритъм и едни ниско модулирани синтове. Много свежо парче, даващо ретро усещане в същото време. Леко Motown заиграване. Определено Mike Paradinas си е поиграл със звуците, и то доста добре. Funky електрото не спира и за минута.
"Feet" е funky до най-малкия семпъл в себе си, а аз не спирам да се поклащам, просто е неизбежно. Около петата минута има едни "хитри" генгста синтове, които ми дават усещането за анимационно филмче.
Филтрираните синтове в началото на "Five Alive", не могат да ме грабнат, но виж, acid бреиковете след това са друго нещо - гонещи се, надграждащи се. Има и chiptune eксперименти, върху разбъркан хаотичен ритъм. Бързо парче, което те грабва, и те носи из улици, гори, места-където-си-пожелаеш.
"Lux" е размазана acid пушилка с... funky бас линия, а синтовете са едни толкова "хващащи". Перфектно "трипово" парче.
Последните две парчета са включени специално за това издание на албума. Има ли смисъл да споменавам, че са funky, acid electro.
"Spry Bat" е напомпано с groove ударни, и синт подложки, като от стара аркадна игра.
Последното парче в албума е "Acid Pope", тук името говори достатъчно. Acid, филтри, размазваща атмосфера, синт построики чегъртащи мозъка, happy бреикове, едно унасящо такова. Въпреки, че е ритмично и не трипово, както някои други парчета тук (чуй "Daytime Kiss", което е размазващо).
Накрая мога да кажа, че това е един приятен и качествен acid, funky, малко IDM, electro trip. На който можете, да се разхождате из слънчевия град, и да се радвате на зеленината по дърветата, докато се любувате на сенките, хвърляни от осветените от слънцето стари сгради, в същия този град. Let the Music do the talking.
