Thoughts, writings, reflections, articles, reviews. Pieces of my mind. Fiction, non-fiction. Pure Feelings. You better not expect a false sugar spicy lullaby. Broad thinking, provocative blinking, refuse to mind sinking. Open your mind like a sky.
вторник, 7 юни 2011 г.
Review: Architecture In Helsinki - "Moment Bends" 2011
Country : Australia
Year : 2011
Label : V2
Genre : Indie, Lo-Fi, Pop, Electro, Experimental
Web Site : Architecture In Helsinki Official Web Site
Новият албум озаглавен "Moment Bends" на австралийските електро експериментатори е тук. И нямам търпение да споделя усещанията си. Съставките изграждащи го са: electro, pop, indie, disco бийтове. Сингъла "Contact High" издаден преди този албум, е "хващащ", но не може да те насочи, и да даде категорична представа как точно ще звучи албума. А албума е разнороден и не се определя само от звученето на "Contact High", което присъства тук под номер 3.
Албума съдържа 11 парчета. Първото "Desert Island", има водеща happy-synth линия, танцувално, може да те разкърши. Ако усетиш бриз и морски вълни около себе си, значи си успял да "влезеш" в парчето. А мелодичните вокали са така добре вкарани. Второто "Escape" почва хаус надъхано, но идва да напомни, че Architecture In Helsinki използват и китари, и в комбинация с вокала се получава нахъсано инди. По детски мелодичните синтове, те вкарват в приказка. Третото е въпросния сингъл "Contact High", казах, че е клубно парче, танцувално, комерсиално. Такова е.
Синт прелюдията със сладкия женски вокал "W.O.W" ме прави да вярвам, че докато има такива парчета, електрото ще е винаги куул. Само три минути, но достатъчни да те вкарат в филма на Architecture In Helsinki. А той е як, такъв един, по детски наивен, но талантливо представен. Разбива, отнесен, култ, сещащо за Annie Lennox. От тук нататък, все си мисля, че слаби парчета няма да има. "Yr Go To" оправдава това мое очакване. Електро, диско /но не онова нетърпимото/, такова каквото явно умеят да забъркват в казана с разнообразните подправки Architecture In Helsinki. Има и китарен риф, shoegaz-че малко. Вдигащо. А ето, уцелих стъпката, малко денс, ръцете горе. Прости electro мелодии, но казващи много, и докосващи те. "Sleep Talkin'" е indie, китарно, изригващо към края в семплирани китари. "I Know Deep Down" продължава танцувалната линия, напомня на Kenna, но това тук е ударно, чувате вокалите, и се убеждавате. "I know deep down, there is no turning back",естествено, че няма обратен път назад, когато си поел по правилния. Това тук може да ти е като химн, като нещо "вдигащо". Тези хора как я правят тази музика, една толкова просто изглеждаща, но толкова близка по усещане, докато слушаш. Е не че съм се съмнявал в австралийците като цяло. Които имат толкова силна и развита electro, breakcore, IDM, experimental сцена, че и всякакъв вид noise, metal и много други артисти. Но да не се отплесвам, за тези стилове също мисля да отделям време, разбира се.
И така, ако ви е липсвало да чуете скоро The Cardigans, може леко да си ги припомните с "That Beep", което Architecture In Helsinki го имат издадено като EP' също. Софт версия на The Cardigans, е може би не точно, но улавям прилики.
Architecture In Helsinki определено са яка група, и знаят как да боравят със звуците. Семплите са добре сглобени, изпитвам удоволствие от музиката им.
Деветото "Denial Style", ми напомня за едни други fusion-electro експериментатори, при които също има много диско усещане, става въпрос за Yello.
"Everything's Blue" е funky-disco опит, да се забави темпото, създадено от предишните композиции. Опитали са да докарат по-епично усещане хората. Но в мен си остава усещането за танцувална музика, и това парче не може да промени това усещане. Каквото и да правят, колкото и да е funky и да напомня на Bee Gees.
Може да обобщя. Това е албум, направен за разведряване, за уютни клубове, партита, но никак не пречи, и човек да си го слуша вкъщи, зарежда. Добър electro, pop албум.
Закриващата албума четириминутна, баладична, chill мелодия "B4 3D", показва, че Architecture In Helsinki са силни и в бавните "отнесени" мелодии. Перфектното парче, докато сте в задръстване и около вас е пълно с напрегнати хора. А аз мога да си пусна парчето, и да се отдалеча от проблемите за четири минути. А после... може пак да го завъртя, яко е, честно. "Babe, understood, sunshine, starlight." А така, разбери изгрева, усети го леко, ако с теб е и музиката на Architecture In Helsinki, това ще е по-леко, лесно и приятно. Австралийци, какво да ги правиш, имат си и дълго време яко слънце.
Свеж албум от групата със супер оригиналното, самобитно и яко име.
Етикети:
architecture in helsinki,
australian,
lo-fi