Country : Germany
Year : 2011
Label : Synthetic Symphony / SPV Catalog
Genre : Industrial, EBM, Post-Industrial, Electro
Web Site : Die Krupps MySpace
Втория диск е съставен от ремиксираните версии на парчетата от първото CD. Имената на артистите забъркани в ремиксите са доволно известни и можещи. Може да вметна, че през 1994 година, има издаден официално техен диск озаглавен "The Final Remixes", където фигурират и тези парчета, плюс няколко други версии на CD-то, където броят на песните варира.
Забърканите в ремиксите имена в CD-то от 1994 година са групи и хора като - Julian Beeston & Del Tagg; Waltari; N-Factor; Cassandra Complex; Pro-Pain & Steve Remote. Този диск с ремикси, в това издание, съдържа 15 песни с не по-малко известни имена сред ремиксаторите. Честно.
Ами да започвам да слушам, и да анализирам, според моите усещания. Както споменах, имената на ремиксаторите, тук са добре известни, и първото парче е за Jim Martin - груув китариста, известен и с работата си в Faith No More. "Crossfire" (Jim Martin of Faith No More) е характерно, рифово, насечено, спокоино може да мине при работите на Jim Martin в "Milk And Blood". Crossover, industrial, а единствено вокалите на Jurgen Engler напомнят, че става въпрос за Die Krupps. Китарите (явно защо са широко застъпени) през цялото време режат въздуха. Всичко това, подплатено с танцувален ритъм и industrial семпли, прави атмосферата много приятна и хомогенна, си мисля. Четири минутна groove резачка.
Следва още един ремикс на "Crossfire", той е "Crossfire" (White Child Rix of Gunshot), и е с участието на един човек от английската crossover rap група Gunshot, зовящ се White Child Rix. Доста House Of Pain настроение, мрачно, с ехо и funky rap ритъм. Семпло и разчупено. Неразпознаваемо. Леки скречове и вокални вмятания.
Третото парче е с вездесъщия ремиксатор и електро агент Charlie Clouser. В "Language Of Reality" (Charlie Clouser of Nine Inch Nails with Mick Cripps) взима участие и един друг човек, Michael Cripps. Той е правил ремикси за Prong, още, бил е ритъм китарист в няколко албума на L.A. Guns. Участва и в готик проекта Burning Retna, където Charlie Clouser е на барабаните. Парчето започва хипнотично - реверберирани вокални фрази, тежки бийтове и насечени китари. Умишлено втежнено. Як electro ремикс. Не знам дали съм очаквал нещо друго, от човек замесен в някои от най-добрите работи на Nine Inch Nails. Много ефекти и неконвенционален ремикс на парчето. "Отнесено" и успокояващо. Следващото е "Bloodsuckers" (Bela B. of Die Arzte and Gordie). Пет минутна punk, industrial, машинна вакханалия. Die Arzte са известна германска punk банда, с не малка дискография. В парчето има семплирани гласове, изстрели, военна обстановка, под неспирния съпровод на китарите.
Петото е отново "Bloodsuckers", но с участието на едни тежки агенти, каквито могат да бъдат Evan Seinfeld и Billy Graziadei от Biohazard. Които правят парчето да звучи като една здрава rap, hardcore касапница. Зверски вокални включвания, и груби дисторзирани китари под urban hip-hop ритъм. Напомня ми за Ню Йорк, ха. Evan рапира, а версията която правят е много разчупена. Експериментално. Urban заигравка с индъстриъла. А "Fatherland" (Andrew Eldritch of Sisters Of Mercy & Rodney Orpheus) е отнесена версия, с женски напевни бек вокали, които придават много интересно звучене на песента. По-софт, и по-електронна версия от оригинала. Харесва ми. Дори за gothic може да мине. Епично парче.
Следва една изкъртваща версия на "To The Hilt", с участието на Jocke Skog от Clawfinger и Erlend Ottem (взимащ участие в първите работи на Clawfinger). Тук е заложено на groove ритъма, и барабаните са изнесени напред в цялата звукова картина, като "разчупват" парчето достатъчно. А около втората минута атмосферата става hardcore. Определено groovy ремикс.
Следва един ремикс на "Iron Man" под ръководството на industrial машината KMFDM и Chris Shephard. Chris Shephard е ремиксатор, работил с яки агенти като - Skinny Puppy; KMFDM; Pig и още куп други интересни индъстриъл проекти. Атмосферата на парчето е танцувална, electro.
Следва отново ремикс на "Iron Man", който е techno, леко gabba започващ, под един постоянен "помпащ" ритъм. Тук ремиксатори са Philip Boa и M.D. Moses (EBM ремиксатор). Танцувална, но в същото време мрачна нотка има в парчето. Вокалите са в по-заден фон. Монотонно и еднообразно ми стои. По е разчупено, и от съвсем друг ъгъл е погледнато, в сравнение с ремикса на KMFDM и Chris Shephard. Ето че, и китарите се завръщат с пълна сила, липсващи малко след първото парче, в което участие имаше Jim Martin.
На ход в диска е "Inside Out" (Jeff Walker of Carcass) където китарите коват рифове, и правят парчето да не звучи като... Carcass, ха-ха. Но са си точно като за тук. Следващото под номер 11 е ремикс правен от Luc Van Acker от бесните industrial агенти Revolting Cocks. Парчето е "Paradise Of Sin", и е ударно, танцувално, хипнотичен techno-industrial-metal. В което вокалите ми напомнят леко на Static-X, на моменти, или поне в една фраза, направо долових гласа на Wayne Static. Толкова са мощни филтрите и ефектите, които се използват, че са способни да променят представи, като нищо. Типично industrial парче. "Worst Case Scenario" е с участието, отново на White Child Rix от тежките hip-hop, rap хора от Gunshot. Парчето е MC-ing, неконвенционален rap. След тяхната обработка, то не звучи толкова обречено, колкото оригинала, дори е леко жизнерадостно. А може би е търсен ефект. В крайна сметка, нали за това са ремиксите. Да променят първоначалната същност и представа, да привнесат различен поглед над оригиналната версия на изпълнението. Да е по-експериментално, раздвижено.
Следващото е "Shellshocked" (Aaron Aedy of Paradise Lost) което е с отнесени ambient, atmospheric синтове, а китарите в началото, дават една друга картина на парчето. Мечтателно, футуристично, електронно. Aaron Aedy е вкарал в съвсем друга плоскост нещата. Меланхолично, но и даващо чувство за съвсем ново парче. Доста добър ремикс се е получил, според мен. Синтовете в средата на песента, и китарните акорди, дават успокоение на енергията в началото, и са приятни. Честно, пробвай. Наслади се и се увери сам/а.
Предпоследното парче от това CD с ремиксирани версии, включено към ремастерираната версия на "II - The Final Option", е отново версия на "Shellshocked". Тя е с участието на F.M. Einheit (свирил и с Einstuerzende Neubauten, издава и солово experimental, industrial неща). Началото е със семплирани звуци - звънтящи, подрънкващи. Experimental, industrial. Суров и класен. Човека е доста запознат с правенето на експериментална музика, и дава своето, за да се получи едно класическо industrial изпълнение. На пръв поглед, семпло в началото, след втората минута се разгръща, с повече семплирани машинарии, loop-нати вокали, и мрачни клавирни. Класическо. Същият този човек F.M. Einheit прави и ремикса на закриващото CD-то "New Temptation". Noise, industrial, има ли смисъл да казвам, че е пипнато до неузнаваемост, и носи атмосфера на изненада във всеки един момент. Представям си, как някакъв човек, с огнеупорен костюм и маска на очи, държи оксижен и претопява някакъв къс желязо, под съпровода на падащи железни предмети около него. Това е истински industrial ремикс, какъвто само хора забъркани с Einstuerzende Neubauten могат да сътворят.
Това издание на албума е метъл industrial, в първата си част, респективно първото CD (с оригиналните версии на песните). Не толкова експериментален и иновативен industrial. По-скоро повече китарни насечки за сметка на игра със звуците. Докато във второто CD (това с ремиксите), всеки industrial фен може да открие нещо. От rap, hip-hop заигравки, до класически industrial, noise в последните две парчета. Също, разчупени синт, китарни постановки, в ремикса на Aaron Aedy.
С няколко думи. Добра колекция за ценители, и ремикси които дават една по-друга представа на парчетата на Die Krupps, от албума им им от 1993 година. За употреба от industrial, electro-metal, ремикс маниаци.
Няколко от оригиналните композиции, и определено от ремиксите, със сигурност ще те отведат в "индустриалния цех".
