четвъртък, 9 юни 2011 г.

Review: Die Krupps - "II - The Final Option" (Remastered) 2CD 2011 (Part One)

Die Krupps


Country : Germany

Year : 2011

Label : Synthetic Symphony / SPV Catalog

Genre : Industrial, EBM, Post-Industrial

Web Site : Die Krupps Web Site


II - The Final Option (Remastered)


Тъй като материала за Die Krupps се получи обемист, решил съм да го разделя на две части (респективно CD 1 и CD 2). И така. Част първа.

Помня, че когато за пръв път чух изпълнение на германските industrial, post-industrial машини Die Krupps, това беше в една компилация. Редом с alternative и brit-pop герои като Beck, Red Hot Chili Peppers и други на които не си спомням имената. Това бе някъде около 1994 година или 1996 година, нещо такова. Та тогава останах приятно изненадан, от един за мен нов стил, или по-точно германски индъстриъл (да, отделям го от индъстриъла правен в Америка и други страни, защото звученето при германските групи е характерно, слушалите знаят за какво говоря).

Немците са с големи традиции и постижения в industrial и EBM стиловете. Спор няма. Немските машини коват як метал за индустриална потреба. Тогава парчето което чух, беше "To The Hilt", доста метализирано и мрачно. Преди това бях слушал други индъстриъл агенти, главно от американската сцена. Jurgen Engler и неговите хора са пионери в германската електро, индъстриъл сцена, да знам, не са също толкова експериментални и от толкова години като Einstuerzende Neubauten. Не съм запознат в детайли с творчеството на Die Krupps. И за това, описвам усещанията породени от музиката, и музикалните стойности за мен, в този албум. Let's do it.

Прави ми впечатление по-чистото вокално изразяване на Jurgen Engler, без вокодери и филтри, или поне в малка степен. Това дава по-метъл звучене на музиката, мисля си. Не мога да ги сравня с Fear Factory, по-софт ми седят, и не толкова забързани. Но все пак прилики могат да се намерят, и те са в "отнесеното" настроение което създават, в някои от парчетата си. И да, понякога и в китарните рифове. Но все пак далеч от онези мега нахъсани, злобни насечки, роботизирани които създава с китарата си Dino Cazares. Това е за приликите които изникнаха в съзнанието ми, и аз ги свързах с Fear Factory.
Апокалиптични текстове, насочени навътре. Точно в тази ремастерирана версия на "II - The Final Option", присъства и въпросната "To The Hilt", прощъпулника ми с Die Krupps, както се разбра по-горе. За мен индъстриъла, винаги е бил много интересен и любим стил. Стил предполагащ много електронни, звукови и хардуерни експерименти. Самите групи, за мен винаги са имали мистичен ореол около себе си. Къде подхранван от медии, къде наистина. Говоря за по-известните формации - Skinny Puppy; Ministry; FLA; Psychic TV и доста други. Те биват отхвърляни от едни, и тотално обожавани от други. Познай от кои съм аз. Лесно е.
Не съм запознат детайлно, конкретно с историята на Die Krupps. От това което съм чел, и знам, е, че имат около 15 албума, 20 ина EP'-та и сингли, още участия в няколко industrial компилации. Имат издаден трибют албум към Metallica от 1992 година. Често обичат да правят свои индустриализирани кавър версии на Metallica, както показва историята им. Цялото това творчество е на група датираща от 1981 година.
Тази версия на албума, както споменах, е ремастерирано преиздание, включващо също ремикс CD, с някои доста известни и интересни имена, замесени в правенето на ремиксите. Но за това, по-надолу в текста.

Навън е мрачно, има едни сиви облаци, пригърмява леко, а аз започвам да слушам албума, с "Crossfire", която е първото парче от първия диск. В нея има характерните loop-нати китарни насечки. А Jurgen Engler с пеенето си, напомня много на James Hetfield от гигантите Metallica. Ударно темпо, вдигащо. Леко ориенталски синтове, мистично. За да се появи и кратко китарно соло. Industrial, crossover, като кръстосан картечен огън. Към края на парчето се включват едни азиатски семплирани напеви. И парчето приключва с електронни звуци. "Language Of Reality" се открива от дращещи рифове, средно темпо, и текстове за себеразбиране, сила на духа и подобни въжделения. Около третата минута парчето се нагорещява от яки китарни включвания. Но определено не ме грабва. Виж "Bloodsuckers" по ми се нрави - отнесено начало, семплирани индустриални звуци, и яки китарни рифове, бележат началото му. Вокалите са що-годе чисти, без модулни обработки, което не мога да кажа за останалите инструменти. Пищящи индустриални свраки, бродират около ритъма, и носят студ, индустриална. "Don't eat your own heart, cos you can never win", а посланието, а, красиво и доста вярно. Засити го с музика, не го изяждай. Защото ще ти трябва, в повечето случаи. И в индъстриъла има много хубави и верни, истински послания. Примери много. При по-известните групи в стила, те са ми направили по-голямо впечатление. А за "Fatherland" мисля, че е изговорено и изписано много. Тук и послание и музика те удрят, директно в челото. Неземно, надъхано, надъхващо. "Това ли е мястото, което ще наречеш бащина земя?", "Това ли е твоето място?", ако мога да перифразирам, под съпровода на "помпащия" EBM, electro ритъм. А иззад цялата тази фасада, китарите нижат риф след риф. Индустриално, танцувално и много силно парче. Питащо и казващо. Оставя в мен удоволствието от качествен industrial, EBM, направено с мисъл, а не с безцелни хардуерни стържения. Много емблематична тяхна песен. "Взривяваща".
Ето за петата песен в албума, говорех, че ми беше първата чута от Die Krupps, чута в онази компилация от 1994 година или 1996 година, която имах на касетка. Да, "To The Hilt". Още с китарните рифове, и мрачната си industrial атмосфера в началото, някакси ме остави в състоянието, че слушам нещо интересно. Като цяло не е нещо гениално, но ми харесват рифовете. Не ме радва вокала много, но има една атмосфера, ухаеща на мрачни студиа, кабели, прашасали инструменти. Характерна за някои от industrial героите, като Ministry например. Добро надъхващо парче, но няма нищо експериментално или супер грабващо.
Шестата "Iron Man" дава яки заявки за groovy industrial. Машинни звуци, и характерните за Die Krupps китари, които втежняват. Тук Jurgen Engler в характера си на пеене, отново наподобява James Hetfield, казвам го, и така го чувствам. На припева парчето си отива директно на thrash metal. Нагласящи се чаркове се въртят, скърцат, а techno бийтове, отмерват ритъма. Енергично, тежко парче, с присъствие на доста семпли.
"Inside Out" отначало вкарва един groovy ритъм, а вокалите на Jurgen Engler, потапят в една студена, мрачна, изолирана кабина. И питат "What happened to my life?", е такива сложни въпроси. Като "каква е ползата?", "дали това е илюзия?". Все тежки неща, в унисон с атмосферата на подземен industrial, и ехо от далечни гласове. Ако харесвате мрачен industrial, това е парчето. Безнадежност и меланхолия, обгърнати в industrial мантия. Следващото "Paradise Of Sin" разведрява духа, с хипнотично EBM темпо, и вихрени, здрави рифове, под ковящите саунда семплирани ударни. И тук вече, вокалите минават през злобни вокодери. Характерно за индъстриъл музиката, нали. За да завърши с една синт интерлюдия, като, че раят се отваря, и хвърля светлина, над целия този индустриален мрак.
Деветата "Worst Case Scenario", няма нужда да казвам, че е мрачно парче, заглавието говори. Среднотемпова, с мрачни синтове, едни подхранващи мрачната атмосфера, но пък в средата му, долових един пробляскващ елемент. Донесен от хубави пространни синт мелодии, вдъхновяващо така. Края му като че ли е със семплиран духов инструмент. Странно парче.
До тук, леко се редуват, среднотемпови и нахъсани парчета, не знам дали е търсен ефект, но хвърля от едни усещания в други. А "Shellshocked" си е направо thrash, с бесни techno елементи. "Ковящи" ударни, и характерните вече "Hetfield" вокали. "No escape from dreaming. Shellshocked." Бързо парче. Немска индустриална твърдост, с thrash наченки. Добра песен, като цяло.
Единадесетата и последна от първото CD, (следващото е с ремикси) е "New Temptation". Започва groovy-рифово, с характерни за стила "хардуерни" звуци, като, че от някоя задимена немска ковачница. Коване на желязо, industrial, и бийтове, които карат кръвта да загрява. Като цяло, това парче е в мрачния сектор на Die Krupps, и отново лирики, насочени навътре. Към края му става натегнато, бавно, синт отмервания и кресливи звуци за фон. Футуристично.

И така, това парче закрива първата част на това издание, а именно диска с ремастерираните парчета, оригинални от 1993 година.