The Upbeats - Thinking Cap (Feat. Georgie) - Deep emotions and talented inside

Това е песента на новозеландските drum and bass майстори, била с мен къде ли не. През нощта, през деня, когато ми е било тъпо, когато съм бил еуфоричен, когато съм бил подтиснат, и при много други случаи. Тя винаги е звучала така хубаво и мистично-гениално, също както когато я чух за първи път. Страшно "моя" и силна, "подвижна" ритъм линия, и една такава по мрачно гениално-талантлива синти линия (не, не преувеличавам), които ме отвеждат на едно дълго и винаги различно пътешествие, в дебрите на подсъзнанието ми. И песента винаги е звучала силно, пак повтарям. Не силно като децибели, а такова като усещане. Женския вокал ми е толкова "вдигащ", сладък, красив, леко хладен, изключително земен и близък. Това ме прави да знам, че съм талантлив, усещащ и, че мога когато поискам. Цялата композиция е една толкова задълбочена и насочваща ме към вглъбени размисли. Просто неземна и талантлива част вливаща се в мен, през дните когато съм навън и виждам някакви неща, които може да ми потрябват. И аз ги кътам нейде в клетките на съзнанието си. Без значение дали навън е ден или нощ в която само луната е с мен.

Review: 13 & God - "Own Your Ghost" 2011

Country : USA; Germany

Year : 2011

Label : Anticon / Alien Transistor

Genre : Electro, Indie, Hip-Hop, Abstract, Experimental

Web Site : 13 & God at Anticon Records Web Site

13 & God MySpace





За тях пише, че са hip-hop, indie, experimental, electro колектив. Аз ще добавя - те са невероятно як indie, electro, hip-hop, каквото-се-сетиш-яко колектив. Разбиващ и отвяващ. Уникални типове, съдейки по музиката им. Още нещо, което може да даде представа е, че това е проект от колаборацията между експерименталните hip-hop, indie хора от Themselves от Berkeley, California, и много добрата electro, indie rock група The Notwist от Германия.

Плейлист за последните няколко седмици - Част 1

Плейлистите като такива, дават представа какво е слушал и слуша в момента човек. Това е моят за последните седмици и досега. Тук нещата не са подредени под номера и важност, всички песни, имат своето място в съзнанието ми. Докоснали са ме, интересни са, и заслужават много повече от едно слушане. Това не е класация, вижте и може да харесате нещо. Ето ги и песните :


13 & God - "Old Age" - Защото е невероятно красиво електро опиянение. Какво говоря, 13 & God са невероятно добри.

Бяха вдъхновяващи години, ненатоварени, чисти и с приятели

Тогава се събирахме в някой приятел, и слушахме метъл, crossover, rock, изобщо яка музика. Беше времето на "State Of The World Address" на Biohazard, на Judgement Night (революционна за времето компилация). На Ники (човече, знам, че гледаш някъде от горе, и вътрешно се радваш, че продължаваме да пазим музикалния си вкус, който изграждахме тогава. Всички онези които живеехме с тази музика. И винаги ще те помня като онзи изключително интелигентен и истински добър човек. Липсваш много, приятел.) на рождения ден чух за първи път и слушахме до откат "Who's The King" на crossover машините Dog Eat Dog, (или още познати ни като "Куче хапе куче" :)). Rage Against The Machine правеха революция. Пускаха Nirvana, Pearl Jam, Mr. Big в дискотеките, непросветените също се радваха на тези групи, макар и само на някои парчета.
Преди това имаше много Metallica; Sodom; Kreator; Cannibal Corpse. Помня как дрънчих пари от майка ми, за да отида в подлеза на Плиска и да си купя "Persecution Mania" на Sodom. А след това и "Tomb Of The Mutilated" на Cannibal Corpse, на касетки разбира се, които бяха малки цени за времето си, но бяха култов носител. След това на ред бяха нещата на Metallica. Тогава бе така, тези групи пишеха историята си. Никога няма да забравя онзи бас, пулсиращ в слушалките ми, докато слушах същият онзи исторически "Tomb Of The Mutilated" на слушалки, седнал на дивана в хола. Такива времена бяха за мен, истински. Спомням си, как мислех, че Мартин (сина на Петър Гюзелев от Щурците) е най-големия фен на Iron Maiden (след това разбирам, че има още много такива, които обичат групата през всичките тези години), винаги го виждах с тениска или дънково яке с гръб на Iron Maiden. Той наистина им бе голям почитател, отделно, че свиреше някакви партии на барабани в тях, да, беше и огромен любител на музиката на Faith No More (по това време усетих, че и аз се запалвам по тях). Беше ми супер интересно и култово да го слушам от площадката пред блока, как "кове" по барабаните. Тогава живеех с музиката на Metallica; Judas Priest; Iron Maiden; Sodom; Ministry; Rage Against The Machine; Faith No More и други култови и не толкова групи. Е такива неща, според времето, годините, чувствата, състоянията. Това е малка част от моята история, и хората и музиката около мен.

Ники ти си част от света, един ден ще се срещнем някъде горе, за да си припомним старите времена. Always remember. You are the king! Това е за теб.






Да, знам и за Amorphis, те също са за теб.

Review: Commix - "Double Double" (Single) (Vinyl) 2011

Country : UK

Year : 2011

Label : Metalheadz

Genre : Drum And Bass, Liquid Jungle, Progressive Drum And Bass

Web Site : Commix MySpace





Commix е проект на George Levings и Guy Brewer. D 'n' B, jungle продуценти от UK. Издават за лейбъла на Goldie (тежък drum and bass агент) Metalheadz - емблематичен лейбъл с артисти, творящи drum and bass, jungle. Там са още имена като Dillinja; Photek; самия Goldie; Adam F; John B и много други интересни и можещи хора.
Commix са най-общо казано progressive drum and bass, liquid jungle. Но са и много повече. Този им 12" сингъл (имат доста сингли издадени, между другото) е наситен с мрак soft jungle, "хващащ" drum and bass с acid progressive синт линии. Здраво, енергично, in your face парче. Шест минути oldschool drum and bass трип. Харесвам мрачен "напоителен" drum and bass, някакси е много близо до усещането ми за стила. Иначе има и такъв вариант - по-лекия drum and bass, минава директно за цикличен breakbeat. Това тук си е oldschool jungle, drum and bass квалитетна "бомба". Ако се радваш на jungle с мрачни елементи и леко прогресивни синтове. Това е твоето парче. И е добро. Check ya.

Review: Die Krupps - "II - The Final Option" (Remastered) 2CD 2011 (Part Two)

Country : Germany

Year : 2011

Label : Synthetic Symphony / SPV Catalog

Genre : Industrial, EBM, Post-Industrial, Electro

Web Site : Die Krupps MySpace





Втория диск е съставен от ремиксираните версии на парчетата от първото CD. Имената на артистите забъркани в ремиксите са доволно известни и можещи. Може да вметна, че през 1994 година, има издаден официално техен диск озаглавен "The Final Remixes", където фигурират и тези парчета, плюс няколко други версии на CD-то, където броят на песните варира.
Забърканите в ремиксите имена в CD-то от 1994 година са групи и хора като - Julian Beeston & Del Tagg; Waltari; N-Factor; Cassandra Complex; Pro-Pain & Steve Remote. Този диск с ремикси, в това издание, съдържа 15 песни с не по-малко известни имена сред ремиксаторите. Честно.

Review: Die Krupps - "II - The Final Option" (Remastered) 2CD 2011 (Part One)

Country : Germany

Year : 2011

Label : Synthetic Symphony / SPV Catalog

Genre : Industrial, EBM, Post-Industrial

Web Site : Die Krupps Web Site





Тъй като материала за Die Krupps се получи обемист, решил съм да го разделя на две части (респективно CD 1 и CD 2). И така. Част първа.

Помня, че когато за пръв път чух изпълнение на германските industrial, post-industrial машини Die Krupps, това беше в една компилация. Редом с alternative и brit-pop герои като Beck, Red Hot Chili Peppers и други на които не си спомням имената. Това бе някъде около 1994 година или 1996 година, нещо такова. Та тогава останах приятно изненадан, от един за мен нов стил, или по-точно германски индъстриъл (да, отделям го от индъстриъла правен в Америка и други страни, защото звученето при германските групи е характерно, слушалите знаят за какво говоря).

Review: Architecture In Helsinki - "Moment Bends" 2011

Country : Australia

Year : 2011

Label : V2

Genre : Indie, Lo-Fi, Pop, Electro, Experimental

Web Site : Architecture In Helsinki Official Web Site





Новият албум озаглавен "Moment Bends" на австралийските електро експериментатори е тук. И нямам търпение да споделя усещанията си. Съставките изграждащи го са: electro, pop, indie, disco бийтове. Сингъла "Contact High" издаден преди този албум, е "хващащ", но не може да те насочи, и да даде категорична представа как точно ще звучи албума. А албума е разнороден и не се определя само от звученето на "Contact High", което присъства тук под номер 3.

Review: Jake Slazenger - "Makesaracket" 2011

Country : UK

Year : 2011

Label : Planet Mu

Genre : Electro, Funky, Acid, IDM

Web Site : Jake Slazenger on Planet Mu





Jake Slazenger всъщност е псевдоним под който се подвизава и намира изява Mike Paradinas. Още известен и като µ-Ziq, и собственик на якия лейбъл за electro, experimental, broken beat, IDM, downtempo - Planet Mu. Емблематичен лейбъл който вади супер интересни и талантливи имена за electro сцената. Jake Slazenger борави умело с 2-step, funky, acid, glitch, electro, IDM и създава добри откъсчета електроника. Като Jake Slazenger, Mike Paradinas има издадени два албума и няколко сингъла и EP'-та. Този албум е издаден в няколко версии, още през 1995 година. Това издание от 2011 година включва и единствено издаваните на винил парчета "Spry Bat" и "Acid Pope".

Review: Plajia - "Beautiful Explosion" 2007

Country : Canada

Year : 2007

Label : Orange Music

Genre : Post-Rock, Shoegaze, Indie Rock, Space Rock

Web Site : Plajia MySpace





Plajia са банда от Montreal, Canada. Страна с много и качествени групи, от всякакви музикални стилове. Някои определят стила им като progressive rock, но аз откривам много повече стилове забъркани от групата, и носещи уникалната им самобитност и дух.
Първата песен "Dummy" я пускам и бивам отнесен на едно пътешествие, под съпровода на приятни пиано акорди, споходени от garage, grunge китари, песента е увлекателна. След агресивните китарни включвания, следва забавяне с нашепващи вокали. Много rock, grunge атмосфера, Alice In Chains полъх и завършване с приятно подрънкване на клавири. "God's Waiting In Line" си е чистокръвно indie, поне така започва. "Wasting my time. Waiting in line" е послание, изчакващо. Но не изпято меланхолично. Цялата атмосфера е по скоро примиренческа, "така трябва да е", нещо такова. Хубавото предстои, един вид. А към края на втората минута, китарите изстрелват една почти doom тежка атмокфера, за малко. За да си дойде всичко на място с инди китари и леко меланхоличния вокал. Красиво четири минутно инди изпълнение.