Country : UK
Year : 2011
Genre : Garage Rock; Noise Rock; Indie Rock
Label : Cooking Vinyl
Web Site : Art Brut Web Site
Малко предисловие преди същината на албума, тъй като вокалиста Eddie Argos внася някои аспекти относно албума. И така, според Eddie Argos - "този албум е повече за това как се чувствам психически, има песни за моето погребение, още такива за Острова, Axl Rose." "Все тежки неща" - казва той. И заявява, че "също така съм секси сега". Хумор, англииски какво да го правиш.
Артуърка на албума също говори за един тотален непукизъм, за пародииност, дори и свежест. Картината е някакво свежо момиче, в червена рокля, слушащо си музика на слушалки, на фона на погребалната церемония в която участва, покрай облечени в черни костюми хора. Има момент на надсмиване над смъртта и победа на свежото, неглижето, също като музиката на тези хора, един тотален фън. Art Brut са от онези шумни групи, в графата noise rock, garage, indie, които са ядосани, цинични и нахъсани като раздразнен английски булдог. Имат си характерен хулигански, груб punk, indie вокал, който е като изваден от някоя футболна агитка от Острова хулиган. Досега в дискографията им има 4 дългосвирещи албума (с този включително), едно DVD+CD-R, 8 EP'-та и няколко сингъла.
Умеят да вдигат шум до небесата. И в това им е чара, приляга им някак си, а и структурата на парчетата го предразполага. Шумни, саркастични и непукистки indie, garage rock откоси по фронталната линия. Съмнения няма, че сместа от която са забъркани парчетата, а и с този грубиянски вокал, ще оформи една мазна топка, която ще запрати всички пуритани, на колене. Нещо се отплеснах. Ами как иначе, тук футболно-неделното настроение не спира (въпреки че не съм почитател на този спорт много), атмосферата я усещам. Та така, в шеги и закачки, момчетата разтоварват и предизвикват някоя и друга усмивка на лицето ми. Ами забавни punk, garage агенти, не взимащи се насериозно.
"Clever Clever Jazz" е пародиино punk парче, което указва и насоката на албума. Не на "изхвърлянията", и инструменталните пинизи, и тн.. "Stop showin' play what you know. Like us, go with the show." Нещо като да свириш от и със сърце. Просто и искрено. Показват, че не залагат на сложните композиции и витиевати аранжименти. Така са си избрали хората. Punk, indie непукизъм. Но да кажа - това не са онези oldschool едно и две минутни punk откоси. Тук има повече време музика.
Второто "Lost Weekend" е за една изгубена уикенд любов. Само за два дни. Китарните пилежи накрая на парчето създават indie, punk пушилка.
"Bad Comedian" е среднотемпово indie, с чувство на раздвоение. Хем е жизнерадостно, хем се усеща някаква подмолна тъга. А вокала е с нареждащ, шумен кокни акцент-институция. Тежко indie, garage rock парче с мелодични китарни пасажи.
"Sexy Sometimes" е pop rock, indie. Да, всеки иска да е секси, понякога. Но това парче няма експресия, освен в леко надъхания припев. Това е. Момчетата по-добре се справят в punk, indie постановките. И шестминутната "Is Dog Eared" го показва. Китари с ехо ефекти и "помпащ" ритъм, с онзи специфичен кокни вокал. Това е композиция, като за джем сешън - темпо което поддържа духа, бас линия която стабилно подпира и движи ритъма. И онзи хулигански punk вокал - крещящ, щептящ. Изобщо punk attitude.
"Martin Kemp Welch Five A-Side Football Rules!" е като извадена от английските футболни агитки пънк плесница за пуританите. Две минути punk идилия. Oldschool.
Следващото "Axl Rose", освен, че е заигравка и майтап с Axl Rose (емблематичния вокалист на Guns N' Roses), също така е игрив punk, noise rock. А това - "No ones gonna tell me what to do. I'm gonna do what the hell i want to." Явно е, че се бъзикат с дивия характер на Axl Rose. Едно весело, пародиино парче, получило се от лекотата с която е изсвирено. Шумно, енергично, адреналиново.
"I Am The Psychic" е шумно, нервно punk излияние. Предпоследната "Ice Hokey" започва баладично, на китари. Много хубаво. "My time on earth is only fun" - какво има да добавя повече? Посланието е ясно. Радост отвсякъде. Среднотемпово психеделично indie. ОК, но атмосферата му не е точно жизнерадостна. Явно е някаква иронична английска нотка хумор. Нищо неестествено, при положение, че повечето лирики на парчетата тук са сходни. Пародия, ирония, непукизъм - все "тънки" усещания и състояния.
Последната композиция "Sealand" е весело indie в средно темпо, по-баладично. Но все ми се струва, че тези вмятания "ла-ла-ла" са с една цел или повече - бъзик, хумор, неглижираност. Все такива радостни неща. Парчето е pop в сравнение с останалите песни.
Art Brut не предлагат нищо ново и оригинално в стила. Дълбаят и се развиват. Този им албум е ироничен, леко циничен punk, garage, indie rock. Може да разведрява, но не казва много нови неща.
Неангажиращ indie rock, punk албум за изгубените, но слънчеви уикенди.
