Country : Finland
Year : 2011
Label : Bone Voyage Recording Company
Genre : Rock; Garage Rock; Pop Rock; Indie Rock
Web Site : 22 Pistepirkko Web Site
Биографията на 22 Pistepirkko е много пъстра, а историята и концепцията им е показателна за това, как една група преследвайки целите си, постига това което желае.
Групата израства от пепелта на punk rock бандата Matti Mata & SS през 1980 година в закътано малко селце в Северна Финландия. Целта им е да свирят разпознаваем свой стил, да станат професионалисти, да останат отворени за нови неща, и да запазят стила си, но и да са откривателски настроени. Също така да композират песни и да пишат истории които са - силни, забавни, тъжни, щастливи, странни - и да ги представят на хората. Колко групи в световен мащаб успяват да осъществят малка част от тези желания, бройката мисля не е голяма.
И все пак, добра концепция, но дали началото ще е толкова розово, както си го представят. Нека да видим.
Съвсем неочаквано те печелят Championship Of Rock на Финландия през 1982 година. Скоро след това те издават дебютното си EP' "22 Pistepirkko" съдържащо шест композиции, и излезнало на винил през 1983 година.
Първият си дългосвирещ албум "Piano, Rumpu Ja Kukka" реализират през 1984 година. Албума е преиздаден през 1995 година. Музиката в него е експериментална, "чуплива" и почти минималистична. Двата албума са силно повлияни от тяхната любима банда The Velvet Underground.
През следващата 1985 година 22 Pistepirkko се местят в столицата Хелзинки и променят имената на песните на английски език. Събират се с продуцента и китарист Riku Mattila, за да правят rock 'n' roll записи. Първото отроче от тази колаборация е EP'-то "Ou Wee!" излязло през 1986 година. То съдържа в себе си много Bo Didley звучене и garage rock атмосфера. Щастливи от това което са създали заедно, те продължават работа и правят още три дългосвирещи албума. Първият е излезлият през следващата година "The Kings Of Hong Kong", който е праволинеен рок. След това през 1989 година издават инспирираният от country rock-а и blues музиката "Bare Bone Nest", преиздаден през 1999 година. Третият албум от съвместната им работа е и техния първи голям касов удар, албума е "Big Lupu" от 1992 година. Всичко това се случва в периода 1985 - 1991 година. След това групата обявява, че "за каквото сме мечтали в началото, то е почти направено." Не, не бързай, това не е края на групата. И те не лежат на стари лаври.
Успеха на шоутата им и култовия вече статус на албумите им, правят така че те осъзнават, че са реализирали някои от ранните си цели. 22 Pistepirkko правят все по-голяма интернационална кариера. И стават все по-големи с всеки изминал концерт и следващ албум. Всичко е плод на това че те остават верни на себе си и работят много здраво, за да си изградят истинска визия.
След тези успехи, групата е завладяна от hip-hop и electro вълната която се надига. И те решават да изучават, "как хората правят тази прекрасна музика с тези нови семплиращи машини, машинарии и компютри." Те закупуват всичката необходима им техника, и скоро са потопени тотално в това да я използват и правят музика. Сега те само трябва да опитат и да видят, как тези нови елементи ще се впишат в тяхната звукова картина.
22 Pistepirkko са пред издаването на албуми. С помощта на няколко човека, те издават нови четири. Това са изследователски-забележителния "Rumble City La La Land" излязъл 1995 година, на следващата година излиза ремикс албума "Zipcode", бележещ 15 годишнината на групата. През 1998 година издават реализирания в тяхното "Bare Bone Studio" "Eleven", който е техния най-обработван със секуенсър програми албум. Поредицата от четири албума е завършена със записания в Швеция, и излязъл през 2001 година "Rally Of Love". Преди него те имат и работа по музиката към филма на Hannu Salonen "Downhill City".
През годините от 1995 до 2001 година групата усъвършенства уменията си с електронния хардуер, за да представя с помощта му музиката си на живо. Това е така, защото те искат музиката им да е наситена с повече нюанси, по-дива, но и по-софт, малко магична и ambient също. Но най-вече искат, техните шоута да станат по-интересни за тях самите, и респективно за тяхната публика.
Наситената с мистичност атмосфера и визията им по време на концерти, навежда мислите на много хора, че определено те трябва да са музикалния съпровод на хитовата по това време тв поредица "Twin Peaks".
След края на турнето за "Rally Of Love" през 2002 година групата решава да си вземе дълга почивка. След събиране в къщата на Asko Keranen, те обсъждат моментното състояние - "Да спрем или да продължим?". И те избират да продължат, което е най-логичното решение, предвид успехите, приема на публиката и таланта си. С това идва и нова визия и цели които си поставя групата. Те са да бъдат трио, което композира първични, шаманистични, но в същото време здрави pop, rock песни, които да са раздвижени, докосващи, отдадени в техните възприятия. И накрая, но не по важност - да намерят нови хора с които да работят по музиката си.
През 2005 година те пускат на пазара албума "Drops & Kicks", продуциран съвместно с Kalle Gustafsson от шведската рок група The Soundtrack Of Our Lives. Миксирането е направено от Michael Ilbert - работил с имена като The Hives; The Nomads; Roxette; The Cardigans; The Wannadies. А инженер и продуцент е работилият с Neil Young, John Hanlon.
Групата купува вила на брега на езеро, за да запише там в мобилното си студио песните на живо като garage rock трио. Asko е минал на баса, вместо кийбордите. Новите песни са груби, простички, дори леко оскъдни, но все така с онази странна pop чувствителност на групата, изградена през 17-те им години кариера. По-нататъшните миксове по албума са направени в Svenska Grammofon Studio в Готенбург, Швеция.
Освен всичко друго което правят, те откриват свой собствен лейбъл Bone Voyage Recording Company. Създаден с целта да откриват нови артисти и да реализира тяхната музика, също така от него излизат преиздадените стари неща на групата, както и бъдещите такива. Какви прекрасни години се очертават за групата само. Собствен лейбъл, албуми които се продават добре, концерти които са успешни, и усъвършенстване като музиканти. "Настроението е добро - добро е настроение" - казват самите те.
Настоящето за тях е светло. С нова звукозаписна компания и уютно ново студио, те стават активни и реализират чрез лейбъла си албумите на следните банди - The Goodnight Monsters - "The Brain That Wouldn't Die" и "Summer Challenge"; Kytaja - "Kytaja"; Micra Girls - "Feeling Dizey Honey?" и "Wild Girl Walk"; Anssi 8000 & Maria Stereo - "Kyklop Vs. Suesse" и "Duel"; Judge Bone & Doc Hill - "Big Bears Gate"; Joensuu 1685 - "Joensuu 1685" и още няколко EP'-та и сингли. Всички групи са финландски и 22 Pistepirkko ги харесват много.
През 2008 година излиза "(Well You Know) Stuff Is Like We Yeah!", работено е по него съвместно с американския продуцент Kramer. Те правят над 200 шоута в Европа, отскачат и до Канада и Америка също. Asko създава дуо с Marjatta Oja. P.K. (Hannu Keranen) прави афро / финландско blues дуо с Janko Manneh, Espe (Esa Haverinen) създава групата Double Can.
2010 година ги заварва да пишат песни за нов албум, по случай техния 30 годишен юбилей като група. 30 години от началото си, те все така поддържат и осъществяват идеята си - Да са рокендрол група.
Новият албум "Lime Green Delorean" излезе през май тази година. Записан в собственото им студио Altai Studio в Хелзинки, между турнетата, от лятото на 2010 година до януари 2011 година.
22 Pistepirkko отново са така добри и правят наистина "хващащи" pop rock, blues rock песни.
Ето и няколко впечатления от новия им албум.
22 Pistepirkko са вкарали garage rock, indie rock, пространни клавири (чуй "Lights By The Highway"), красиви фалцетни вокали, успокояващи мелодии. Изобщо това е една амалгама, която се разстила, за да се получи красива музика.
Отварящата албума "Lights By The Highway" е мечтателна rock композиция, която кара да се отпуснеш и да... мечтаеш. "I remember the day on the highway, you're holding my head, while i was dreaming." Представям си вечерно пътуване по тиха, безлюдна магистрала. Двама души. Жена придържаща наведената на рамото и глава на мъж, който успява някак си да кара колата. И двамата се радват на любовта си и на породената от това идилия. Напомня ми на един клип на Kaada (electro, experimental артист от Норвегия, правещ неща и с Mike Patton.) Клипа, на когото действието се развива в една кола, движеща се по път на здрачаване. Сини, тъмни и неонови цветове изграждат фона на това ескейпистко, сюрреалистично пътуване. А музиката е мистичен electro-pop, trip-hop.
Парчето е като ambient, post-rock, експериментално ориентирана интерлюдия. Просто красота. Това е думата която я определя най-точно.
"Dream 1987" е ambient rock с реверберирани семплирани вокали, и история за сън. Сън на когото в героя, в двора му са забили The Beatles. Силен сън. Направо може да те накара да сънуваш и ти. Заразително, увлекателно парче. Леко shoegaze, без минорни китари и втежнено настроение. А вокала си разказва сюрреалистичния сън. Музика и история се допълват. Както мистика и сън.
А третата композиция "UFO Girl", какви заразителни китарни постройки има, на мига ме грабват и удрят в сърцето. Супер красива песен. Тази песен мога да я въртя дълго време без да ми писне. Към края на втората минута се включват семплирани космични гласове, и става космичен трип. Супер лежерно-красива песен.
"Stupid" е с angry китарни акорди и избива направо на бесни, надъхани The Rolling Stones, от друга страна е разярен indie rock. Адреналинов удар, състоящ се от гневни китари, уверено звучащ вокал, и атмосфера като от концерт на големите рок групи от 60-те и 70-те години.
"So Much Snow" е як blues rock с ненормално интересен фалцетен вокал. В заглавието на песента може да има сняг, но музиката вътре, кара кръвта да ври от жега. Искаш ли delta blues китари и groove полъх с психеделични клавири, добре, тук ще ги получиш.
Ето че в "Sunny Days" има и folk rock с прекрасни китари и епично настроение, поело от работите на Bob Dylan сякаш. Това късче рок е леко интровертно, но пък е с веселяшки дух, такова едно разнородно и красиво за мен. Иска ми се да е с по-дълго времетраене, но хубавите работи понякога са за кратко.
Следващата "Broken Toys" е folky, rock, отвсякъде радостно. А "broken toys, make no noise" е малко безнадеждно като строфа. Защо трябва да се чупят играчките, мисля, че е по-добре да играеш с тях. Защото и те могат да бъдат одухотворени, въпреки че не издават шум.
"So happy today, streets calling my name" - това е от "So Happy Today". Като разходка из слънчевите улици на града. Сякаш всичко и всеки отчита факта, че си радостен. Музиката тук е енергичен indie rock, в рамките на две минути и 11 секунди. Достатъчно, за да надъхва.
Деветата композиция "Rodeo Heart" е нечовешки яка песен. Трябва да я чуеш, за да я усетиш. Тя е напоително, бавно, късче вечност. Един от върховете в албума. Осмислящ го напълно, и правещ го толкова красив. "I'll move it, i'll shake it, i never break it. Your sweet rodeo heart. I got to be smart, so fall apart, if i can't win your sweet rodeo heart." Виж, това е красота и сладка истина. Нещо като извечната истина за състоянията, които ме разтърсват, и карат да се чувствам истински. Красота, красота, красота. Тази песен заслужава безброй слушания, просто слушай. Има песни които като че не са писани от хора, като спуснати от горе. Точно такава, и нещо повече е "Rodeo Heart". Преливащи мелодични китари и глас който ти дава вяра, че това е тоталната истина. Има композиции, които заслужават да са в една вечна класация на невероятно добрите. Това трябва да бъде една от тях, със сигурност. Освен да я чуеш, друго не ти остава.
"Find Me" е предпоследната композиция, която също като "Rodeo Heart" е хващаща, но и по-бавна. Много красива. Китари и ambient клавири те насочват към лежерния сектор, където има и малко folk rock, за да е пълна идилията. Като за към края си, албума става много красив и завладяващ, за което допринасят и вокалите, освен красивите китарни постройки и добрата ритъм секция. Епичност бликаща на талази, която няма как да не те залее. Защото музиката в албума е истинска. Където, да, някои композиции са по-"хващащи" от други, неминуемо е. Но пък всички до една си струват слушането.
Последната в албума едноименна "Lime Green Delorean" е мощен noise rock, indie rock, напомнящо на Iggy Pop във вокалната постройка, и в психеделията, подплатена от шумове иззад китарите. Улавям също и post-rock нюанси в китарите. "Отнасящо" настроение като цяло. Shoegaze пиршество дори, и The Cure дежа-вю накрая. Не dream pop, а dream rock, повярвай ми.
Тук в този албум има blues rock, pop rock, indie rock, малко post-rock, space атмосфера, folk rock, 60-тарски и 70-тарски rock полъх. Композициите са различни и разнородни, и могат да вдигат на крака. Има резон от преливането от стил в стил в песните на 22 Pistepirkko. Защото те го правят умело, и излиза така че сякаш те могат да свирят всичко, и с лекота. За да те накарат да започнеш ежедневието си енергично и с различен поглед над rock, indie rock музиката.
На мен ми подейства ободряващо и добре. В албума има интересни композиции, които го правят да е красив и стойностен blues rock, pop rock албум през тази 2011 година. This is a must buy.
