Тук има: След 11 годишно мълчание, дигиталните electro, noise, cyber punk "хулигани" Atari Teenage Riot най-после са тук. 10 парчета шумна-културно-музикална революция. Няколко ярки гост участия от Steve Aoki; CX Kidtronik (участвал и в Nine Inch Nails).
"Activate!" (Feat. CX Kidtronik) е типичен Atari Teenage Riot отваряч. Gabba-hardcore-digital-political-punk-revolution.
Тази версия на албума е издадена от лейбъла Dim Mak Records, създаден и движен от Steve Aoki. С него те нанасят нов енергичен cyber, electro, noise удар в брадата на музикалната индустрия. Спомняш си времената, когато правеха революция и скандали с шумните си първи аудио удари - "1995" (1995) и "The Future Of War" (1997) - излезли през емблематичния лейбъл на Alec Empire - Digital Hardcore Recordings.
Atari Teenage Riot винаги са "дишали" шумна музика, която обработена подобаващо от тях се превръща в музика за масово облъчване. Ако си се чудил/а как горе долу се заражда стила breakcore, и кои са едни от пионерите му, то тук ще ги откриеш. Редом с имена като Christoph De Babalon и Ec8or издаващи също за Digital Hardcore Recordings, те са първообразите. Емблематичен за стила лейбъл, с емблематични за стила артисти.
Последните засега работи на KMFDM не са особено успешни, а Atari Teenage Riot са уцелили формулата и им показват как трябва да звучат през 2011 година. Заразни Ministry китарни рифове. "Shadow Identity" е ненормално яко electro, чуй синтовете накрая и атмосферата която създават, това ще те "удари" достатъчно. "Who do you want to be, and why?", задават въпроси.
Happy-hardcore-digital-punk-drum 'n' bass-jungle-noise какъвто само Atari Teenage Riot могат в "Collapse Of History". Прекрасна завършваща албума композиция, която завършва с реч на робот, който разяснява, че трябва да освободим умовете си.
Композиции които изпъкват:
- "Activate!" (Feat. CX Kidtronik)
- "Blood In My Eyes"
- "Black Flags" (Feat. Jeff Aug)
- "Is This Hyperreal?"
- "Codebreaker" (Feat. Steve Aoki)
- "Shadow Identity"
- "Digital Decay"
- "The Only Slight Glimmer Of Hope"
- "Collapse Of History"
Atari Teenage Riot - "Shadow Identity"
Atari Teenage Riot Web Site
2. An Horse - "Walls" (Grand Hotel Van Cleef) (2011)
Тук има: Убийствена откриваща песен - "Dressed Sharply". Те са от Австралия. Приказна страна е Австралия. Понякога звучат като много мелодични The Vaccines. Енергичния indie rock е издигнат до мелодичен пиедестал, където се сблъскваш с лирики за силата на духа, трудностите, породени от лутането на талантливите умове; за природата, за страстта, любовта. Китарите живеят свой живот и са наистина страстни и очарователни, а гласа на Kate Cooper може да бъде мелодичен, надъхващ, разказващ и нежен.
Били са на турне заедно с Death Cab For Cutie; Cage The Elephant и други значими имена от indie rock сцената.
Ритъм секцията е "разглобяваща" като за indie rock група. Може и да усетиш new wave елементи, ако ги съпоставиш с The Cure обаче, те звучат понякога със същата завладяваща патетика, но са по-енергични, и като че ли не задълбават толкова в депресивна атмосфера. Въпреки че текстовете на песните не са за партита и безгрижен живот.
Имаш на разположение един прекрасен албум - с мъдри текстове, очарователни мелодии, стабилна ритъм секция. А indie rock сцената е обогатена с още един бисер със собствена светлина. Не пропускай да го чуеш, заслужава си всяка една малка секунда. Отвява те с отдаденост и мелодичност, и добра продукция.
Тъжната красота е величествена в мелодиите и текстовете на An Horse. "I could count the birds all around me. There must be a storm at the sea" - причудливи текстове в "Windows In The City".
"Oh my God, i tick-tock for you. Oh my God, i tick-tock for you, but you never come true. Cause what would i do?. I shout it out, i'll shout it out. The batteries dead and the tracks run out" - весело остроумие в "Trains And Track".
И тъй като казах, че си заслужава всяка една малка секунда. Следователно - всички песни са добри.
Композиции които изпъкват:
- "Dressed Sharply" (много повече от добър избор за отваряч на албума)
- "Not Mine"
- "Airport Death"
- "Know This, We've Noticed"
- "Trains And Tracks"
- "Walls"
- "Brain On A Table"
- "100 Whales"
- "Leave Me"
- "Windows In The Sea"
- "Swallow The Sea"
- "Tiny Skeletons"
Къде с текст, кога с мелодичност, забиват ми се директно в ума, и си припявам докато ги слушам. Не го пропускай, това е ценен албум. От тези които остават в съзнанието и често се връщаш към тях, защото музиката вътре обогатява. Още един директен претендент за албум на годината в моята си класация. Този албум направо ме потроши от кеф.
An Horse Web Site
3. GaBLé - "CuTe HoRSe CuT" (Loaf Recordings) (2011)
Тук има: Какво ли няма. Има "луди" семпли - тенджери, чинии, вилици, кучета, флейти, магаре, орган, детско пиано, часовници, би-боп, прахосмукачка, мотори, noise, чело. Това е lo-fi rock с много семпли, glitch, добре звучащи стегнати ударни, когато ги има, и noise - градски, музикален, абстрактен. GaBLé са французи. Албума има цели 19 композиции. Някои са от по 30 секунди само, преминаващи в едноминутни лудости, достигащи до 4 минути, каквато е последната в албума.
Експеримента е пълен, мисли за Stereolab като абстрактност и low fidelity. Но има и заразни мелодичности като "uNBeaTable".
Ще чуеш още jazz, indie rock и шантави текстове от сорта на - "Hit me from the differents angle, it's all help escape the tangle."
Хаотичен lo-fi indie rock е определението вписващо се добре понякога. Това е също експериментален lo-fi rock, не някаква претенциозна боза. Това е Noise, семпли, чудати текстове и всичко това, поднесено много компактно, събрано в 19 композиции. Понякога е много трудно да събереш идеите, които преливат от теб. Е французите GaBLé са го направили, за всеобщ кеф на експерименталните умове. Прекрасно ще запълни времевата капсула до нов Stereolab. Дори и ще се запомни. И няма как да е иначе, при положение, че има такива семпли, интровертни-гениални късове като "CYaNuRe", която е като наблъскана с бесни транквиланти накрая и те прави "размазан". Ако си падаш по песенната схема куплет-припев-куплет-соло или нещо друго, ще бъдеш тотално разочарован/а. Това нещо не подлежи на рамкиране и за това е един от прекрасните lo-fi, experimental албуми, който тепърва ще бъде оценяван от преса и фенове слушащи такъв тип музика.
След три албума и едно EP', това е техният четвърти албум.
"Broken instruments, the orchestra is end" - това е от "THe SToNE aND THe WoLF", където главните герои са музикалните инструменти, представени като семейство. Прави ти впечатление изписването имената на песните, да, точно така се изписват и GaBLé така са избрали.
Още една блъскаща, екстатична китарна върховна атмосфера в "SaMBa De La MueRTe". Много елементи напомнящи за Architecture In Helsinki. Шашави имена за песни. Сола на чело в "Too FaT To FaRT To FiGHT". Приятно луда работа. Това е lo-fi магия. Обличай ръчно боядисаните дрехи, слагай цветните очила с криви рамки, и задължително в ушите да звучи GaBLé.
Мен ме кефи доволно, а такава музика не можеш да чуеш в заведението където ходиш, разбираш ли.
Композиции които изпъкват:
- "BuNCH"
- "BRiCK TRiCK"
- "WHo TeLLS You?"
- "uNBeaTable"
- "CYaNuRe"
- "Day"
- "0000"
- "THe SToNe aND THe WoLF"
- "SaMBa De La MueRTe"
- "PiLLS"
- "GHoST HoST"
- "Too FaT To FaRT To FiGHT"
- "oPPoSiTe PaRTY"
- "eeZY PeeZy"
- "MY DiaMoND PoND"
GaBLé Web Site
Ще съм тук с още хубава музика в следващата част.
