Denys Parker
Country : USA
Year : 2011
Label : Moodgadget Records
Genre : Electro; Synth Wave; Electro Funk; Dream-Pop; Chillwave
Web Site : 18 Carat Affair at SoundCloud
18 Carat Affair - "Last Night"
18 Carat Affair - "Watching Your Dance"
Chill песни за любов и плаж. Дотук добре, но това не са песни, тук има къси скитове и няколко по-дълги композиции. Осцилирани, loop, funky, chill ала Barry White миниатюри от 28 секундни до 3 минути и 45 секундни композиции - electro меланж за влюбени. Музиката ми създава картини на нощен Ню Йоркски клуб пълен със задушевен ритъм и неонови светлини, които внасят безвремие, и много хора бавнодвижещи се като един организъм. Футуристично-романтично, а. Остават само още някакви си 20 години до 2031 година. Да започна с нещата в албума.
Първото нещо което бързам да отбележа: гласа в "Last Night", последната композиция, удивително ми прилича на този на Peter Steele, семплиран, и още много малко ми остава да се убедя, че е неговия именно, или някакъв друг но на slow motion, че да го докара до бас висотите на вокала на Type O Negative, който за жалост вече не е между нас смъртните. Въпреки това, няма да чуеш повече Type O Negative (които са мнооого големи) неща в тази electro, slow motion работа. Харесва ми тази композиция - действа успокоително като ураган с планински въздух който нахлува в дробовете ми, и ги изпълва с... живот, много dreamy, лежерно и опияняващо.
Един дразнещ елемент има в "Pretty Girls I Don't Know Anymore" и той е лигавия вокал в иначе добрия new wave-electro-punk-dance експеримент, който без лигавите гласове би бил много по-слушаем въпреки времетраенето си от 1 минута и 22 секунди.
"Bitter Turns To Sugar" е втора в албума и една от любимите ми, звучи като Scritti Politti на транквиланти с r 'n' b във вокалите, ритъма си е чисто funky electro с chillout синтезатори. И още light Barry White вариант и само минута и близо 30 секунди дължина.
"Women Situation" е скит-шизофренична радио станция постоянно сменяща каналите - звуци, фрази, части от r 'n' b песни, electro, накъсано, дисонантно.
Електро музиката има много варианти - от къси скитове, интрота през дълги ambient, drone, chillout композиции и тежки breakcore, еклектични glitch, IDM инфузии до мрачни synth slow motion, dark minimal подводни течения и още, и още. Музиката на 18 Carat Affair има някои от изброените елементи и стилове в себе си, без breakcore кривините, drone шумове. Има къси chill скитове с доза еклектика, electro-pop бонбони и куп експериментални елементи. Които насищат музиката, както електричеството изпълва ел. лампа с живот. Некомерсиална музика, добре де, има лек комерсиален нюанс, но не това е най-важното, която поражда чувства, емоции, защото е направена от такива и малко експерименти с техниката, разбира се. Поела в себе си и от старите, големи new wave, synth-pop групи - малко от dream атмосферата на Cocteau Twins, малко разложен на късове vintage Depeche Mode, лека Shriekback меланхолия и още куп electro, кинематични, ретро, филмови елементи. Това не е типичния electro албум който ще чуеш - има кратки неща, както споменах, но въпреки всичко има много елементи и стилове electro музика в себе си, за да ми е интересен и да ми харесва повече. Защото ограничението в музиката не води към нищо добро слушателя. Но нека се върна в началото на албума. Едноминутната "Desire" е позитивен funky блясък, summer night настроение с ретро disco вокал. Както става ясно това са композиции и скитове за релакс - бързи, къси и ползотворни.
"Miracle Worker" е мудна в темпото, вокал като че на голяма доза транквиланти, опитващ се да избяга от себе си и подходяща chillout атмосфера с жизнена бас партия. Тук вече времетраенето достига две минути и 22 секунди, някъде около средното за албума, разделено от всички композиции тук. Виж "Spector Daydreams" навява реминисценции към Phil Spector и неговото electro и стена от осцилиран електро кубизъм.
Стълб от осцилирани синт-басови подводни течения в продължение на цялата песен и бавно, размазано trip темпо и отново късо времетраене от минута и 31 секунди, като за скит-увертюра. Shoegaze с glitch и new wave, ако може да си представиш. А следващата "Watching Your Dance" вкарва в ума ми по-танцувално, въпреки бавния си ритъм настроение. Тук има осцилатори в дъното наред с бас линията, ритъма е trip-hop, chillwave, а ти си представи, че гледаш пред себе си танца на изящна танцьорка - много гъвкава с почти ефимерни движения, всичко това породено от звуците на тази композиция директно в съзнанието ти. И безспорно следващото ми любимо изпълнение. Подходящо както за тихите следобеди на съзерцаване, така и през времето за каране на колело. Сещаш се, ритъма се слива с движенията ти, нали. Подходящо за циклофреничен replay парче. Пробвай го. Разбира се ако харесваш downtempo, trip-hop бийт и urban клавири и да караш колело из града, то тогава това е твоето близо три минутно бягство от материалния свят, ако не броим циклофреничния replay. И стигам до шестата в албума "Paid Programming" - платения програминг в полза на chillout, downtempo бийт, влака тръгва, а ти трябва да слизаш след само минута и 14 секунди, за да се качиш от гара "7PM", не е задължително да е и всъщия час, ти избираш, но вече ще пътуваш в посока ambient, downtempo, chillwave на този експрес или по-точно оксиморона бавен-експрес и то в полусънено състояние. Слизайки от него поемаш извън пределите на гарата. И в продължение на 28 секунди в ушите си чуваш скита "I Wanna Love U" - някой иска да те обича - еклектика с бавни клавирни разхождания по скалата и муден вокален семпъл.
Деветата "Passion" е нещо като funky Scritti Politti заигравка-скит от само минута и 12 секунди с clap hand ефекти и препраща мислите за звученето в началото на албума и едноминутната "Desire". Electro, post-punk с new wave, chillwave синтезаторни миниатюри, и funky бас линия вкарваща по-new wave усещането.
Трийсет и шест секундния скит "High Profile" е с провлачени вокали, delay-нат Barry White върху chill-broken beat ритъм. Нещо като госпел с току-що излизащи от упойка певци и певици.
Скитовете продължават с 51 секундния "L.A.X." и кинематично усещане - хем за ретро, хем за град от бъдещето. За следващата "Pretty Girls I Don't Know Anymore" може да прочетеш в началото, валидно е същото. А за следващата еклектично-шизофренична, slow Bonobo feeling плюс ретро soul вокална бленда "Women Situation" ще кажа същите неща които може да прочетеш в началото. И след нея идва "Last Night", какво по-достойно и красиво закриване на "Vintage Romance" от това.
За нея също можеш да видиш какво съм написал в началото, но аз ще добавям още и още. Това е най-хващащата композиция тук в този албум, и в най-пълна степен описва заглавието на албума - със своите клавири като от отминала епоха, но звучащи и съвременно и клубно, задушевно, chill. Тези клавири как само връщат спомени. А гласа, просто го чуй и кажи дали това не е гласа на Peter Steele (който ни напусна без време, а можеше да направи още толкова хубава музика). Ето още едно изпълнение с което може да си спомниш за него, нищо че е electro trip. А Peter Steele правеше doom трипове с Type O Negative, той остава вечна класика, но да се върна към "Last Night" на 18 Carat Affair.
Това е композиция, не, това вече е част от мен - с ретро аркадните си синт реминисценции за кинематичен Ню Йорк, супер хващащи, и отново чуй гласа, думите стават излишни, така пасва тук, че чуеш ли го един път въртенето на това парче поне 10 пъти е неизбежно. Лебедова песен на най-финните емоции. Казват, че определени звукови честоти действали подсъзнателно, е в тази композиция тези честоти явно са повече и насищат подсъзнанието.
Хвана ме и не ме пуска и го въртя циклофренично, защото е много добро. Не съм броил колко пъти го слушам, но това няма значение. Чуй го и виж дали можеш да се задържиш повече от три секунди на земята. Защото на това изпълнение се лети силно в облаците. Казано в най-добрия смисъл и с отношение към трипа.
Скитове, кинематичност, chillout, new wave, synth-pop, леко еклектика, downtempo, предусетени циклофренични repeat-и, синтезатори хем в ретро, хем напред във времето и още много и много повече. Не на последно място една великолепна загнездваща се композиция "Last Night", което ти е необходимо да се потопиш в цветния свят на electro музиката, освен ако не живееш единствено с музиката на големите класически композитори, които между другото ако бяха живи биха харесали част от нещата във "Vintage Romance". Защото за хубавата музика стиловите граници са тесни и дори въобще няма такива ако питаш мен.
Аз ще преслушам още няколко десетки пъти "Last Night", че я усещам всеки път все по-голяма отпреди.
