От няколко дни насам, цари пълна обърквация в България. Лицемерие, политически, его кризи, параноидни воини между политици. Аз не искам това, сериозно. Това не е моето нещо. Вярвам единствено на себе си. Изкуството страда, но от друга страна това ще роди много хубави неща в арт насока, сигурен съм. Риска да се чувствам постоянно като че съм под скрито наблюдение е подтискащ, психотичен, не това не е илюзия, мисля си, че така се чувства несправедливо обвинен човек при първия си ден от постъпването си в съответното наказателно заведение. Пълен шок, психиатричен шок. Проблемите на социално и институционално ниво са много по-сериозни, но не искам да изпадам в анализи. Много неща стоят под гъсто заблатена маса, да се надяваме, че скоро всичко ще излезне на повърхността, ще стигне до умовете на хората. В моменти като този аз желая гражданство в друга държава, по дяволите, сега, веднага, на мига. И няма да спра да се чувствам така, докато не усетя, точно така усетя, аз за себе си, че мога наистина да съм сигурен за съществуването си, за сигурността си, за това да получавам необходимото внимание и отношение на правата ми като гражданин, за развитието си в бъдеще, тук в България. Наистина съм уплашен за бъдещето, сериозно. Искам силно, open-minded общество, не "лабораторни мишки", с цялото ми уважение към тези животинки. Ние (хората които мислим с ума си) ще излезнем от това, и ще намерим верния път като шампиони. И винаги ще има музика, обаче, каквото и да става. Я да чуем какво може да ни кажат Al Jourgensen, и Easy Star All-Stars с кавъри на "Time" и "Us & Them" на Pink Floyd, а, нямаш против това, нали?
