Плача. Пречистващо е, но само като се замисля, че няма връщане от там. А какво щеше да бъде, ако всички които обичаме - роднини, познати или хора които са ни били някак си за пример, се върнат от там, е така просто да ни кажат, че им е тъпо без нас. Просто е така. Мисля и не спирам да плача. И не, времето усилва болката, прави я по-плътна, по-огромна, без всички вас, които сте там някъде горе. Дано всичко е наред, където и да сте. А Zakk Wylde и емоционалното му изпълнение на "In This River", посветено на Dimebag Darrell, e точно нещото което докосва и кара към тези мои искрени, дълбоки емоции. Мисля и не спирам да плача. Това е за всички хора, които по някакъв начин са минали през живота ми и са оставили спомени, приятели, докоснали ме с изкуството си и вече ги няма тук. Дядо никога няма да те забравя. Липсваш ни. Обичаме те.
