Country : USA
Year : 2011
Label : Interscope Records
Genre : Hip-Hop; Rock
Web Site : Travis Barker MySpace
Барабанистът вилнеещ в пънк шайката Transplants, редом с Tim Armstrong от Rancid, още в Blink 182, съосновател на ска-пънк бандата The Aquabats, още в алтернатив рок проекта +44 с Mark Hoppus /Blink 182/. Изкарва албум от 16 трака, пълен с гост участия на повечето актуални рап, crunk-hop величия от Щатите. Винаги са ме радвали, добре подбраните рими, съчетани с тежък бийт и яки барабани. Разграничавам бийта от "живите" барабани, да.
Още с отварящата "Can A Drummer Get Some" (Feat. Game, Lil Wayne, Rick Ross, Swizz Beatz) ме удря с всички тези съставки, който карат да се чувстваш леко генгста, ха-ха.
Ще се опитам да отлича върховете за мен тук в тези 16 парчета от deluxe версията на албума, стандартната версия на CD-то е с 12 парчета.
И така за първото казах, crunk, хип-хоп бияч. Добре. Biatch....
Искаше ми се да започна с "Saturday Night" (Feat. Transplants & Slash), което е яко жизнерадостно. Но ще оставя за после, защото усещането е по скоро нахъсано в началото. Генгста. Римите на участниците в албума и барабаните на Travis са основните "оръжия", и вдигат за танци. Вярвате или не. MC включвания по цялото трасе, от тук, оттам, рапър след рапър, затвърждават свойте умения. Има и лигави участия като това на рапъра Pharell, е не мога да разбера за какво се "бори". Или не ми звучи толкова генгста. Така е като съм израстнал с тежки агенти като Ice-T, Boo-Yaa T.R.I.B.E., Body Count. Отличавам върховете, нали. Ето взимам третото "Carry It" (Feat. Rza, Raekwon, Tom Morello), каращо да настръхват космите по врата. Китарата на Том, и римите "подхвърляни" от Rza и Raekwon са "оръжие" което убива всичко скучно. И скачаш в танци като един истински real muthafucka, ха. Не, това парче е яко, trust me. Ще взривява мозъци. Следващото "Knockin'" (Feat. Ludacris, Snoop Dogg, E40, Dev). Е как Snoop е във вихъра си тук. Лимузини, женки и други желания, lazy е така. "Can you hear me knockin'", отнесен хип-хоп. Gangsta вайба се продължава в "Devil's Got A Hold" (Feat. Slaughterhouse), доста Cypress Hill отношение в рапирането. Мрачно, и тежко, непредсказуемо като нощно излизане под светлините на големия град. Busta Rhymes показва, че е една от най-бързите усти в Америка, в "Let's Go" (Feat. Yelawolf, Twista, Busta Rhymes, Lil' John), подплатено от тежки бийтове и китарен риф. "Взривител" на партита, for sure. Надъхано. Казах ли як бийт? И ето го парчето което най ме докосна. Доколкото знам и съм чел, Travis е претърпял някаква тежка злополука. Та тук в "Saturday Night" (Feat. Transplants & Slash), като че ли той осъзнава и предава в пълна сила посланието, че "every night, is a saturday night". Защото не се знае дали утре ще си между живите, и трябва да живееш, всякаш всеки ден е събота вечер, като едно голямо парти. А за китарата на Slash няма какво да добавя, освен че я прави така да звучи като на Santana. Много добро. "Saturday night for me". Леко пънк, дрезгав вокал и вечерно плажно настроение. Това ще е новия летен хит в Щатите, хайде на бас. А тук в България ли, незнам, за мен поне ще е. "I see the things are little different, through the blood of my eyes", откровение. Така е, трябва да осъзнаеш някои неща, за да ги промениш, преодолееш. Born to rise. Много силна песен и лирики, истинско. Връх около който се върти албума. Направо латино атмосфера вкарва. "Cool Head" (Feat. Kid Cudi) е отнесено парче, неконвенционално. "Raw S**t" (Feat. Tech N9Ne & Bun B) връща thug бийтовете, като водещи. Нищо особено и различно от "тежините" в албума. Вторият як удар в сърцето е отправен от "Just Chill" (Feat. Beanie Sigel, Bun B & Kobe), откровено, и мелодично. Като това да се сетиш за стар твой приятел, който е в беда и искаш да му помогнеш. Софт удар с тежки последствия. Защото там навън, живота е суров, но с музиката може да го "финтираш" и да се почувстваш себе си. Втората ултра силна композиция в албума. Travis отмерва бийтовете замечтано, под напева на римите, изпяти мелодично, "хващащо", докосващо. Не искам да пиша за това повече, трябва да се чуе, силно е. Следващото с участието на Cypress Hill, "Beat Goes On" е в духа на Skull & Bones работите на Cypress. Рок с рап, както го умеят "латиносите". Кросоувърче леко, дори. Има и трак с Corey Taylor (Slipknot, Stone Sour), зовящо се "On My Own". "Don't Fuck With Me" (Feat. Paul Wall, Jay Rock & Kurupt) връща lazy, thug бийтовете. За да последва още един удар в гърдите, "welcome to the city". "City Of Dreams" (Feat. The Clipse & Kobe), тука е града, където има партита, но и много кошмари, за позволилите си да се "пуснат по вълната". Kobe прави уникални мелодични вокали, и те кани да "влезеш" в града, но да се екипираш добре преди това, каквото и да значи всичко. Трето силно излияние. Последното парче в тази версия на албума е "Misfits", колаборация с Steve Aoki, DJ и electro артист от Щатите. Парчето си е направо индъстриъл. Енергично, дискотечно, мега нахъсано. На километри от хип-хопа.
Ултра силна заявка от Travis Barker, за хип-хоп, бийт албум на годината. А е само началото и.
