От известно време това е песента. Версията която правят Sonic Youth е някак малко по-мрачна, вглъбена, от оригиналната на великия, неповторимия (да, правилно си прочел) Bob Dylan. Перфектна композиция, просто не иска да излезе от главата ми, а не съм сигурен, че и аз искам да я пусна да си отиде. Защо пък, да не я оставя да "порасте", какво по-хубаво от това една композиция да стане част от теб, някак си, ей така, от само себе си, от раз, без да те пита. Мисля че се сещаш, за какво става въпрос - истинските неща остават истински, завинаги, и понякога се завръщат да те докоснат, защото имаш нужда от тях. А това определено ме докосна, засега предпочитам тази версия, някак си има лека носталгия, и ми е необходима. До скоро. I'm still not there.
