Събитие, да, точно така, събитие на открито в Борисовата градина на 27 август с начало 16:00 часа. Както се казва, и аз бях там, и аз станах част от магията. На този ден се случи нещо наистина приятно за мен - добре организирано, четене с автори и музика на живо от КсеТоФон; Nasekomix; Unknown Pleasures; Surbahar; Wayab; AS. И, да, всички те са българи, които свириха самостоятелно, свириха докато автори на стихове, поезия и проза четяха произведенията си редом с тях, допълвайки се. И се получи един спектакъл за който искренно можеш да завиждаш, ако не си присъствал/а по една или друга причина. И се получи магия. Онази магия на литературата, на която усещаш, плачеш, смееш се, и усещанията се редуват с всяка изминала минута, като въртящо се колело. А още по-хубаво беше, че имаше експериментална жилка във всичко, което допълнително направи усещанията в мен още по-специални, и аз се радвах, и пишех, и имаше хора - прави, скачащи, слушащи, насядали върху тревата пред сцената която беше издигната зад балюстрадата при Езерото с лилииите, и аз се почувствах част от цялото. За магията споменах, няма как литературата и изкуството да не са магия, Те са, те бяха там сред нас, тези които дишахме поезия тази вечер.
КсеТоФон бяха надъхани тази вечер, свиреха смес от indie rock с post-punk и garage rock, като за последно.
Unknown Pleasures бяха ambient, post-rock, jazz, каквото ти поиска въображението, разтеглено като пластелин, от прекрасните неща които четяха творците.
Nasekomix бяха неземни, Рони внушителна, китарата на Михаил Йосифов ваеше емоции, а саксофона звучеше като че го слушам някъде из Сентръл Парк в Ню Йорк - шеметен и класа. Някой каза ли John Zorn?
И аз бях там и бях част от магията, част от тези многото, които усетихме, че Стефан Иванов и неговото творение "Борисовата градина 2" заслужава първото място, сред всички останали и гостите от Великобритания, Америка, Гърция, Турция, Румъния.
На неговото четене бях ударен от силата на същата тази магия. Магията на литературата, не, Магията на изкуството. И, не, това не бе само мое изживяване, това бе изживяването на всички онези, които гласувахме единодушно, макар и по отделно, за него. Защото докато той четеше, аз плаках, оставяйки сълзите ми да се стичат свободно по лицето ми и слушах зашеметено, и усещах топлина, близост, безвремие, наслада, усещах силата на това да си искрен, пред себе си и пред хората.
Чувството да бъдеш себе си, да бъдеш част от магията. Споменах ли за магията?
Тази вечер разбрах, видях и чух неща, които ме карат да усещам, че в България има място за хора, които пишат и създават изкуство, единствено повече подкрепа от страна на държавата няма да навреди. Просто ще направи изкуството по-чуваемо и силно. Както беше тази магична вечер, която няма да забравя за нищо на света, Магията която Стефан Иванов с произведението си случи. Сълзите, усмивките, приятната творческа глъч, усещането за единност, тук и сега, и благодарността към хората организирали тази магия.
Познай дали няма да се радвам, плача (може би), отново на София: Поетики 2012? Отговора е съвършено ясен, потърси го в която и да е дума от написаните от мен по-горе.
Ето и линкове към Facebook страницата на София: Поетики
София: Поетики Facebook Page
и сайта на София: Поетики
София: Поетики Web Site
