Country : Italy
Year : 2010
Label : IEN Project
Genre : Rock; Indie Rock; Alternative
Web Site : 7 Grani Official Web Site
7 Grani са италианска alternative, soft rock банда. Свирят игрив рокендрол, на места баладичен, увличащ. Това е техния втори дългосвирещ албум. И уговорката е, че не разбирам и грам италиански език, за да вниквам в текстовете. Но така както слушам, се пее за "нещата от живота" - любов, щастие, леки проблеми, слънце, вятър, море, е буквално не знам със сигурност, предполагам. Мисля, че така както има стил като brit pop, това би бил неговият успешен италиански вариант, ха italian pop (да не се бърка с italo disco). Както споменах, музиката е жизнерадостна, има си дори брас секция в парчетата. Напълно яка.
Шестото парче "Stile Di Vita" дава заявки в началото за punk, rockabilly, леко генгста рок пушилка. Латино брас секция и запомнящ се припев. Връщам се в началото на албума и "A Naso", която минава за софт версия на Zucchero, но за това пък си е леко ритмично пънкче с китари ала Carlos Santana. "Faccia Da Sospetto" спокойно си има игривото folk rock настроение, и мелодии в припева. Мисля си за корида, и как би се вързало това парче там. "Sentire La Mente" е с мелодично начало, баладично. Силно. Китари и история, която ми убягва, поради никаквия ми италиански. Но мисля, че става въпрос за... любов. И отново жизнерадост с "Cosa Resta", с лежерните брас включвания, фолк рок настроение и слънце. Малко епика и сантименти с "Neve Diventeremo" в което има китарно соло, вдъхващо дълбочина на изживяването. А хубавият indie rock дебнеше зад ъгъла, и подаде леко глава иззад "Segnali Di Fumo", действащо успокоително. Замечтаващо.
До края на албума в оставащите три песни, преобладава забързаното рокендрол темпо, жизнерадостно. И накрая потънах в jazz, fusion, латиното което слага край на албума "Ohi Mari".
Определено не е някакъв як шедьовър, но създава настроение. Както с мелодичните си, така и с по-рокендрол частите. Лежерно.
