Tricky отново представи отдаденост вечерта на 09.04.2014 година, на сцената в Зала 3 на НДК, концерт организиран от EventEase. Поздравления за тях, че направиха неговото идване възможно. А аз подскачах носен от ритъма на музиката, танцувах, не, бях в транс, беше прекрасно. Чувствах музиката. Протичаше усещане за съпричастност, за задушевност в същото време. Танцувах и реагирах на музиката от сцената, приемах всяко едно движение на Tricky и Francesca на сцената. И за това бях на концерта. За Tricky, за себе си, за музиката. За усещанията, за това да чувствам извън общоприетото, тренда или каквото и да било. Можеш ли да го приемеш, можеш ли да го разбереш, това е неподправения бристолски гуру, и той е такъв какъвто е, магичен и неподражаем, аз отдавна съм го приел. А това, че беше взискателен по отношение на звук, и сцена, и го показа, си е негово лично право, така трябва да бъде, за да се вдига нивото за в бъдеще. Мен ме радваше всеки негов жест, всяко едно движение, всяка една дума.
Bella Gotti която също беше с Tricky тук, излезе на сцената като фурия, започна да реди рими като картечница, под тежкия бийт на групата, а аз не спирах да съм в музиката, определено надъха хората, през времето което беше на сцената, направо "взриви" мозъците. Приличаше на нещо като N.W.A със страшен кросоувър бийт отдолу, направо uplift за душата. Някои хора бяха там само за да се видят с приятели, имаше и такива които нехаеха, някои бяха дошли да се наспят по стълбите на балконите. Бях си купил билет за балкон номер 4, мястото за седене не го използвах, не изполвах го, докато не излезе Tricky на сцената. След това просто отлетях и не спрях. Някои имаха вид като че тепърва щяха да се "сблъскат" с неподправения attitude на Tricky, не и аз, нямаше как да стане. Не бях там за да пропусна магията, не предавам любимата си музика, и артисти с нехаене, чувствам и съпреживявам доколкото мога, за да мога да съм още по-вдъхновен. А претендирам, че ми се получава. Потопих се изцяло в приказката, и всичко друго спря. Времето спря. Докато Tricky продължи с ритуала си, мантрично да владее душите, защото той може да го прави, всеки път. А под музиката изникват сигнали, стига да можеш да ги разчиташ. Нямаше време да ми настръхнат космите на врата, защото целият бях настръхнал от радост, че присъствам и участвам с него в "пътешествието", отново, така както и на Park Live Fest през 2009 година в София, България. Francesca Belmonte танцуваше, пееше и придаваше задушевно обаяние от сцената. На няколко пъти ми се искаше да се кача до него на сцената да му предам от моя ентусиазъм, от моята радост, но прецених че не искам да променям магията, Tricky беше на собствено "пътешествие", нямаше да е честно да го променям с моето присъствие на сцената, така го почувствах. Това не означава, че други хора от публиката не можеше да се качат. И те го направиха, както и той слезе долу сред хората след това. Както знаеш той самия винаги допуска хора от публиката на сцената с него, така беше и сега, имаше такива които за първи път може би се докоснаха до него, скачаха, радваха се с него, разговаряха с него. Знам колко земен и приветлив, и магнетичен е, защото говорих с него при предишното му гостуване по време на Park Live Fest през 2009 година в София, България.
Искаше ми се да чуя, и видя как свирят и шотландските експериментатори Hidden Orchestra, но два дни преди самият концерт те са претърпяли катастрофа някъде в Сърбия, и това ме лишава от това удоволствие. В писмо на мениджъра им до организаторите се казва, че някои членове от групата са с лоши наранявания и травми, бусът им е бил повреден и инструментите им са трайно повредени. Респективно те няма как да дойдат и да забият тук.
"I was lost for ages. I was trying to prove something to people, trying to do something to please other people and also myself at the same time, which is never going to work. To be honest with you, I’ve been floating around since Chris Blackwell and Island. This album is about me finding myself again." - казва преди време Tricky. И точно може би за това в продължение на повече от 30 минути той изпълни нещо като мантра, под съпровода на музикантите повтаряйки, извиквайки "I'm a by myself" вместено между бийтовете на барабаниста, допълван от бас, и винаги с Francesca Belmonte около него, танцуваща феерично. С това той показа, че няма да спре да се намира, да бъде със себе си, да бъде той, и искаше всички в залата да го разберем ясно. Да, аз го разбрах, не мога да се сърдя, че не изпълни други песни до края, това си беше неговото нещо, и той даде да се разбере. Нали не си очаквал Tricky да изпълнява балади, нищо против баладите, но това нямаше как да се случи сега. Tricky преценяваше, пресяваше хора, ситуации, енергия, отделяше фалшивото по свой си начин. Разбрах го, видях го, чух го, усетих го. Колкото и след това да имаше негативни отзиви в Facebook страницата на събитието организирано от EventEase, където си позволих да коментирам концерта и преживяванията си, съвсем резонно, но някои хора не могат да се променят те остават ограничени, и все някой им е виновен, може би за цял живот. Те се знаят кой са. Все пак мисля, че можеше и да не пиша там, за да не бъда обиждан, и да изпитвам негативни емоции, но това учи, очаквах да има респект, но се изсипаха страхотни обвинения, етикети, злоба по адрес на Tricky, какъв бил, че се държал тъпо, досадно, неадекватно, че не "пял", че "обръщал гръб на публиката". Тук повече коментари са излишни. И трябва да забравя това колкото се може по-бързо.
Когато Tricky и музикантите с него слязоха от сцената, и осветлението светна, някак си не исках всичко да свършва, тръгнах да излизам, спрях се на вратата, обърнах се и стоях загледан към сцената около 3-4 минути, искаше ми се магията да продължи, усмихвах се от благодарност, не ми се разделяше с усещането. Хората около мен излизаха от залата, и на мен ми предстоеше да го направя, знаех че навън е друго, но Tricky отново ми показа, че има едни безценни моменти, в които мога и забравям всичко, и ума ми лети свободно. Ето за това си струва всичко, защото артистите ти дават някакви части от себе си, доколко ти ще ги приемеш, това е индивидуално.
Tricky няма какво да доказва, той показва, той не угажда, прави това което чувства за добре, а така няма как да се изгуби. Бристолския гуру беше отново тук, магията продължава да се случва. Пълен респект към него.
