Точно в този момент "You Can't Bring Me Down" на Suicidal (сещам се за още други групи и песни, които са подходящи, но точно сега са Suicidal Tendencies) звучи - за старите години, за старите познати, за времето. За мен, за това което съм. За грешките които ме научиха да съм Аз, и да не се предавам. За себепознанието. За това, че не съм изчезнал (физически и душевно). За неизчерпаемата ми енергия. За начина ми на мислене. За живота напред. За Музиката. За асоциациите. За въображението ми. За всички които не се предават, и не се отказват да бъдат себе си. И за още много други черти, особености, наблюдения, много от които провокирани от Музиката, около мен и в мен, които ще вмъквам в бъдещите ми писания. Поздрави на всички които имат с какво да мислят, и използват ума си по предназначение, поздравени са тези, които не си продадоха, и не си продават душите, и тези, които се съпротивляват на всички опити да бъдат манипулирани. Това е начина. Никой не може да ми каже кой съм, за това, go swim haters, вие сте някъде далеч, и там ще си останете. Душите ви са празни. И не, тук няма грам ярост или гняв, това е логичното стечение на обстоятелствата. И така трябва да бъде. Кратко и ясно. You Can't Bring Me Down. For Life.
