Country : USA
Year : 2011
Label : Paper + Plastick Records
Genre : Alternative Rock; Indie Rock
Web Site : Farewell Continental Web Site
Началната песен от новия албум на Farewell Continental, която се казва "Seasoned Veterans" с нищо не подсказва за енергичната музика случваща са в оставащите 13 композиции. Да, те са приятен, енергичен, мелодичен alternative rock, indie rock, дори britpop се усеща (при това добре звучащ, не просто копиран), а вокалите на певицата и кийбордистка Kari Gray и Justin Pierre (също и вокал и китара в Motion City Soundtrack) звучат така че правят мелодичността неизбежна и желана.
Петчленната банда от Minneapolis, USA, е повече от приятна на слушане, а и с тази музика, си представям, че правят як купон на живо в подкрепа на издадения през май от Paper + Plastick Records свой нов албум "!Hey, Hey Pioneers!", върху който ще хвърля светлина или чисто фенска гледна точка, точно сега.
Ударния alternative rock, на моменти pop punk в китарите и темпото, връхлита от третата "Who's The Boss?" с пълна сила, и само в минута и 50 секунди ме зарежда за останалите страстни мелодичности. Но преди тази има две песни - откриващата "Seasoned Veterans" и "Capybara". Първата е folk rock ритмична, среднотемпова, с тежка китара и епика във вокалите. "Capybara" има повече мелодия в китарата и вокалите. Звучи pop rock хващащо, радио ориентирано и приятно.
Хубавото е, че композициите са кратички, до 3 минути, компактни са, и са лежерно-хващащи, но и имащи лека нотка сериозност. Не мисли в посока prank, бесни шеги, просто, чист, приятен alternative rock, emo rock за душата. Има едно единствено изключение във времетраенето на песните, и то е предпоследната, четириминутна "The Reflecting Skin". Всички останали са две и триминутни, пресни хапки свежест, не че и "The Reflecting Skin" не е.
Песните тук имат онази грабваща еуфоричност, като при стадионните rock химни - пространни и достатъчно емоционални, за да те увлекат със себе си, в този случай вземи "I Feel Everything (Can You Feel It As Well?)".
От друга страна имат заряда на pop хитове - приятни вокали (ту леко агресивни, ту спокойни, но мелодични и с приятен тембър) - виж "The Reflecting Skin".
Баса е отчетлив и работи добре с ударните. Кийбордите подплатяват напредничаво, т.е. леко футуристично, но допълващи. Всички парчета имат заряда да "вдигат" на високо ниво, където емоцията е смесена с радост от чутото.
Баса в "Tiger Claw" е... Бас. Просто и ясно. А текста в нея е за мечти, и за самотата която ги гони - "Loneliness will wash your dreams away". Китарата вкарва драма и придава допълнителна епичност.
Ако мислиш, че тук няма да чуеш дискотечен pop бийт, лъжеш се, има го в "New Tile Floor", а тя е супер лежерна песничка на първо усещане, след което има китари - alternative rock, мелодия, groove, вокалите са леко модулирани. И какво от това, мога да я слушам много пъти. Остави и забрави nu metal бозите, чуй това! Следващата "Radio, Radio: Are You Getting This" напомня за Sleater-Kinney (женската alternative rock, pop rock формация от Olympia, Washington, USA) в по-напомпан вариант. Има силна pop жилка, радиофонична е, и със заразителен стадионен припев.
"The Explorer Settles Down" е по-indie rock ориентирано, с ритмичност и groove, а припева е толкова britpop-мелодичен в ехо, че няма накъде повече. Модерни emo rock похвати в пеенето се усещат в "Mad Operator", също така тук има пронизващи като с лъч кийбордни финтифлюшки, малко са, но разчупват стандартното pop усещане на песента.
Трябва да чуеш може би най-стадионно звучащото парче в албума - "The Greatest Of All Time (How You Feelin' Now?)", за да усетиш еуфоричността и pop заряда, за които ти говоря през цялото време. Всички инструменти работят така че да взривяват от кеф публиката на концерти.
Петата "Dagger, Dagger: Terror, Terror" си заслужава яка ротация в плеъра ми - има мелодия във вокалите, стегната ритъм секция, а китарата реже на парчета мелодичния въздух.
"Immolated" е лудо, с groovy брейкдауни в ударните и очарователна мелодичност, за да е стадионен химн. "Блъска" здраво.
Това е един много ритмичен и мелодичен rock запис, който ме грабва от първо слушане, и определено си заслужава многото слушания които предстоят. И тъй като песните се изнизват неусетно, трябва да го изслушаш няколко пъти, за да "порасне" в теб, както стана при мен. Гарантирам, че ако харесваш мелодичен alternative rock, ще те завладее приятно удоволствие от слушането.
2011 година се очерта с изобилие от мелодични rock албуми, тук има още едно доказателство за това. И това е страхотно.
