Country : India / UK
Year : 2011
Label : Commercial Suicide
Genre : Dubstep; Electro; Drum 'n' Bass; Darkstep; IDM
Web Site : Amit on SoundCloud
Amit прави интересна музика - хем е мрачно-параноична, хем е блъскаща и силна. Първата композиция е нещо като интро - едноминутна goa, psychedelic и с наративния глас на участващата в няколко песни тук гост певица Rani. Имайки предвид втората "Prypyat" тя е нещо като шизоиден увод, защото "Prypyat" е параноиден dubstep, darkstep с уводни думи от руска говорителка, която съобщава за току що взривилата се атомна електроцентрала в руския град Чернобил. Съобщавайки го с леко стереотипен глас, без грам емоция в гласа. И оттам се почва с един среднотемпов breakbeat ритъм, фон от атмосферични семпли, които сякаш те придружават в спускането ти към недрата на Земята. И нещото което ми направи впечатление в целия албум - доброто използване на техниката при дръм програминга. На места в албума, ударните звучат дори по-добре от живо изсвирени. Да, зависи от кой са изсвирени, ще си кажеш, и ще си прав. Но не може да се отрече плътния звук, който е постигнал Amit с помощта на техниката. Парчето завършва отново с руската говорителка, която дава инструкции, как да се действа при създалото се бедствие.
Третата "68000" е dubstep в ударните, има реверберирани, леки бас нюанси и малко 8bit за цвят. Роботизирано-параноичното усещане в атмосферичните синтове отново го има, но е в по-лека форма. IDM естетиката на Amon Tobin среща съвременно dubstep звучене с glitch нюанси. Повечето композиции са над 5 минути. "Atonal" не прави изключение. Тя има леко ориенталско усещане, здрави, стегнати ударни, средно темпо и вещаещи непредсказуемост, семплирани пиано акорди. Не е атонално, противно на името си, и има доста повече IDM от предишната "68000". А трайбъл конгите дават допълнителен цвят. За да завърши с атмосферичен фон като от напрегнат психо-трилър. Следващата "RBMK 1000" звучи много добре с басовете си, и тук може да усетиш добри breakbeat ударни. Звучи като underground ghetto industrial. Нещо параноидно, мрачно, но breakbeat-роботизирано, funky-groovy. Разчупено и експериментално. А потайните атмосферични пасажи са запазена марка на Amit. Нещото което отличавам отново - това са ударните. Програмирани или живо изсвирени, за мен тук няма значение, те звучат, точно така както трябва. Така сякаш могат да бутнат язовирна стена, например. И много I-F звучене в песента, което ме връща години назад. Отново над 5 минутна композиция, поиграл си е Amit, и резултата е добро electro.
Goa семантиката е загатната смело в заглавната "9 Times" с darkstep - твърдо и безкомпромисно. А думите "you came from another time and place" са изпети тайнствено, дори параноично, което подплатява dark, psy атмосферата и тежките ударни забиващи се като пирони в прясно дърво. Тук преобладава мрачната electro стилистика, имам предвид в повечето композиции.
Заразната бас линия в "Bloxit" увлича, и изригва в dubstep smasher с етно конги, и всичко се развива в размазано средно темпо плюс светкавични electro синт вълни, вкарващи жега от време на време. За да си кажеш накрая - етно dubstep, бас groove трошач. Squarepusher намигване и адски добре направено. Ако някой вещ разбирач ти е казал как трябва да звучи истинския dubstep, и ти казва артисти и групи, не го слушай, чуй Amit. Така звучи dubstep с дози urban, hip-hop бийтове, и точните атмосферични пасажи.
Добре, завладян съм от този албум, и няма как да е иначе. Добре е да го чуеш, ако харесваш електрониката да е тежка, блъскаща, мрачна. И както се казва в парчето "Social Dilemma" - "the rhythm never ends", той не само, че не свършва, ами Amit така го моделира, че вкарва нови стандарти с които дефинира мястото си на един от талантливите electro артисти. Понякога се родее с Amon Tobin.
От 2002 година издава винил сингли, а това е втория му дългосвирещ албум след "Never Ending" от 2006 година. И е страшен удар с който показва изключително развитие, и ако продължава в този дух, непременно ще стане едно от водещите имена в darkstep, dubstep стиловете.
"Doomed Youth" е ритмична dubstep, dark drum 'n' bass бухалка с филмови семплирани речи и много филтриран груб бас. Мрак и dubstep. Dubstep и мрак. Тук Amit Kamboj (както е името му) е заложил повече на ритмичността. И отново, над пет минути darkstep, или мрачен dubstep, както искаш го наречи. С много близко звучащи до живо изсвирени ударни партии. Не знам дали слънчевото време по което слушам албума е подходящо точно за такъв тип музика, но все пак не е депресантски, та да затъмни всичко около мен. По свой си начин, това е мрачноват electro материал.
Деветата "Dream Sequence" започва с мрачен синтезаторен фон и звуци от детска играчка. Отново е мрачно и непредсказуемо усещането, добави и арабските мотиви в фона и ще получиш перфектното интро към следващата "My Own Way Home" (Feat. Rani) - 6 минутен darkstep, среднотемпов пестник. Разчупен и с пространно звучащия ехо вокал на Rani (много подходящ вокал за electro, drum 'n' bass, breakbeat, dubstep). Някак си нейния глас е летящ във времето и със собствена сила. Прекрасен. И разказва за лутане, за това да намериш твоето място. Psychedelic. Епика, раздвояващ текст и притаена мелодичност. Трип до небесата.
"Manson's Truth" има загатната близкоизточна атмосферичност, филмови скитове, параноично-искрено звучащи, ето нещо малко от тях - "the truth is in your ghettos, in your jails, in the young love, not in your courts or your congress" - не, няма слънце, има бас, безпощадни ударни като за darkstep, разбира се. А самата композиция е увертюра към ритмичната "Social Dilemma", защото е само 2 минути и много и отива да бъде интро или увертюра, както искаш го наречи. За "Social Dilemma" казах в началото.
Предпоследната "Tokyo" е една от най-здравите композиции в албума - мисли в посока industrial, тежък hip-hop бийт и роботизирани ала Kraftwerk фрази "Tokyo", и... много ритъм. Супер хващащо парче, нищо, че е мрак, направено е точно както трябва - да ме удари с точната сила и на точното място. Не знам дали заглавието му е препратка към бедствията, случващи се често в Япония, но композицията е мощен среднотемпов drum 'n' bass с всички елементи които изброих в началото. В средата се включват звуци като от аларма за бедствие. Много урбанистично и в същото време създава футуристична атмосфера от бъдещето. Представям си някакви странни сгради, дим, и супер модифицирани коли, но не виждам хора, изолационистко ми е някак си. Но въпреки това си е хубава, добре звучаща композиция. Албума приключва с "Unconscious", която продължава линията футуристичност на "Tokyo", но тук атмосферичните синтезаторни пасажи се опитват да бъдат по-епични. Темпото е среда, а басове и dubstep с dub елементи допълват цялото. Композицията е малко дългичка - цели 9 минути. Но пък, ето ти dubstep обилно. Разчупен, има и преминаващи, пронизващи осцилирани синт акорди, за повече космичност. Леко доскучава с времетраенето си, но пък има 10-ина композиции преди нея, които си струват. На шестата и минута настъпва пауза от 20 секунди, след което започват аплодисменти и мрачни цигулки след тях, и само цигулки на фона на филмова оркестрация. Целта на това скрито парче с цигулково обгръщане с мрак е може би, да затвърди параноидно-филмовото кинематично усещане през по-голямото, дори цялото време на албума. Това е експеримент встрани от електрониката на албума, но е толкова описателно.
Ако харесваш тежки басове, здрави електронни ударни и мрачни кинематични синт подложки, то "9 Times" е твоята музика. Или ако понякога усещаш мрак в душата си, то този албум би бил перфектния саундтрак за тези тегави, и не само, моменти и състояния.
